Разпореждане № 686 от 04.03.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 686 гр. Разград, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100358 по описа за 2026 година и взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. С. с ЕГН-********** и настоящ адрес: гр. Симеоновград, п.к. 6490 ГР. СИМЕОНОВГРАД, ***, общ.

Симеоновград, обл. Хасково, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40022918967 от 18.01.2024 г. : неплатена главница в размер на 459,74 EUR ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.02.2026 г.; договорна лихва в размер на 111,71 EUR за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.02.2026 г.; 176,29 EUR, представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.02.2026 г.; 250,74 EUR, представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.02.2026 г.; неплатена такса в размер на 204,52 EUR, начислена на 19.01.2025 г. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; мораторна лихва в размер на 168,45 EUR за периода от 21.02.2024 г. до 25.02.2026 г. Претендира направените разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът е заплатил общо 578,63 EUR.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2024 г. между М. С. С. с ЕГН-********** (кредитополучател) и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (кредитодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 40022918967, по силата на който е отпуснат кредит в 1 размер на 1200 лв., който е следвало да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.07.2025 г. при уговорени ГЛП 41,00 % и ГПР 48,96 %. Длъжникът е закупил и допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“, която предоставя право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за която дължи 540,00 лева и услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 768,00 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,96 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В случая, с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 1 308 лв. при отпуснат кредит в размер на 1200 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 2930,82 лева. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,96 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на 2

ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че Договор за потребителски кредит № 40022918967 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 40022918967, чийто общ размер се равнява на 578,68 евро следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на равностойността в евро на предоставена по договора главница, а именно 68,30 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, като по отношение претендираните 51.10 евро за подготовка на документи не са представени доказателства за тяхното извършване и същите следва да останат в тежест на заявителя.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ. БЪЛГАРИЯ № 49, бл. 53 Е, вх. В, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Светослав Николаев Николов, Н. М. Л., срещу М. С. С. с ЕГН-**********, адрес: гр. Симеоновград, 6490 ***, общ. Симеоновград, обл.

Хасково, за заплащане на сумата 68,30 евро, дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40022918967 от 18.01.2024 г. ведно със законната лихва, считано от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане на тази сума, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 1,16 евро заплатена държавна такса и 5,86 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ. БЪЛГАРИЯ № 49, бл. 53 Е, вх. В, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от Светослав Николаев Николов, Н. М. Л., за издаване на заповед за изпълнение срещу М. С. С. с ЕГН-**********, адрес: гр. Симеоновград, 6490 ***, общ.

Симеоновград, обл. Хасково, за заплащане на следните суми, дължими по 3

Договор за потребителски кредит № 40022918967 от 18.01.2024 г.: главница, представляваща разликата над присъдената сума от 68,30 евро до претендираната от 459,74 евро; неплатено договорно възнаграждение в размер на 111,71 евро, дължимо за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 176,29 евро, дължимо за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 250,74 евро, дължимо за периода от 20.10.2024 г. до 20.10.2025 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 204,52 евро, начислени на 19.01.2025 г.; мораторна лихва в размер на 168,45 евро, дължима за периода от 21.02.2024 г. до 25.02.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4