Решение № 1608 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1608 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ***против решение № 91/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1216/2022 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав в частта, с която се обявява нищожността на индивидуален договор за заем №***от 13.09.2017г., сключен между С. В. И., ЕГН ********** от ***, и „Кредихелп“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Р., правоприемник на което е „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Й.Д. и Т.Г.Ч..

Жалбоподателят „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД поддържа, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, поради което иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения по същество.

Въззиваемата страна С. В. И., чрез пълномощника úи по делото адв. Е. И. оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от С. В. И. против „Кредихелп“ ООД с ЕИК ***/, с правоприемник „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на индивидуален договор за заем от 13.09.2017г..

Няма спор, а и от приетите писмени доказателства е видно, че на 13.09.2017г. между “Кредихелп” ООД и С. В. И. е сключен индивидуален договор за заем Код:

***/13.09.2017г. по силата на който на въззиваемата е предоставена сумата от 511.29 евро (левовата равностойност, на която е 1000 лева), а тя се е задължила да я върне в срок от десет месеца ведно с лихва от 41.13% и ГПР 42,22%. Общо дължимата сума е 612.53 евро (1198 лева). Освен това, чрез клаузата на чл. 12, ал.1 от договора, кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от подписване на договора да осигури действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице трябва да отговаря на кумулативно минимум на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице, с навършена възраст 25 години, минимален осигурителен брутен доход за последните шест месеца от 1500 лв. месечно, с валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключването на договора за заем, със стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемните продукти на заемодателя или поръчител по друг активен паричен заем. В случай на неизпълнение на това задължение от кредитополучателя е уговорено, че същият дължи на кредитора неустойка в размер на 358.95 евро (702.05 лева), като страните са постигнали съгласие същата да бъде заплатена заедно с погасителната вноска.

Съдът намира, че така уговорената в чл.12, ал.4 от договора за заем неустойка няма присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Заемът е отпуснат без оглед на това дали ще се осигури исканото обезпечение. Изискванията, на които трябва да отговаря третото лице, което да обезпечи договора, са многобройни, срокът за осигуряването му е малък, поради което задължението е трудно изпълнимо.

Ето защо съдът приема, че процесната клауза за неустойка не се характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Същата по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че размерът на неустойката е около две трети от заетата сума, а от неоспореното заключение на счетоводната експертиза с вещо лице М. Р. се установява, че неустойката не е включена в ГПР, а с включването на нейния размер ГПР ще възлиза на 370.28%, което е в противоречие с нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Ето защо съдът приема правилен е изводът на районния съд, че договорът е нищожен и без да се изследва другото посочено основание за това, а именно размерът 2 на договорната лихва.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото о на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с начислен ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1216/2022 г. на Районен съд - Асеновград, І гр. състав в частта, с която се обявява нищожността на индивидуален договор за заем №***от 13.09.2017г., сключен между С. В. И., ЕГН ********** от ***, и „Кредихелп“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.Р., правоприемник на което е „Мъни плюс мениджмънт“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Й.Д. и Т.Г.Ч..

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ***, с адрес: ***, сумата от 480 лв. / четиристотин и осемдесет / лв. с начислен ДДС адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство във въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3