Решение № 2464 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100508594 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 82398 от 04.05.2020 г. постановено по ГД № 26136 по описа за 2018 г. на СРС, I ГО, 30 състав, допълнено с Определение № 20095884/15.04.2021 г. по реда на чл.

248 от ГПК в частта за разноските, по предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Й.

С. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че Й. С. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от общо 4327,12 лв., от които 3506,93 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и обща фактура с № 0056086255/31.07.2014 г. (за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.), 57,31 лв. – главница за дялово разпределение за времето от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 749,03 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2014 г. до 02.05.2017 г., 13,85 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 12.05.2017 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, като искът по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за ТЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 749,03 лв. до пълния предявен размер от 759,52 лв. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78 от ГПК за заповедното и исковото производство съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е обжалвано в срок от ответника Й. С. Н., в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникът излага доводи, че решението на СРС в обжалваната част е 1 неправилно, немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че не е налице облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, тъй като последният не е собственик и ползвател на процесния топлоснабден имот. Твърди се, че претенцията за сумата от 2072,29 лв., дължима за ТЕ, доставена в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., е погасена по давност и в тази част исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Излагат се съображения за недължимост на претенцията за обезщетение за забава, както и за тази за услугата за дялово разпределение. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД – трето лице-помагач на страната на ищеца.

В частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за ТЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 749,03 лв. до пълния предявен размер от 759,52 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка, доколкото в тази част не е обжалвано в срок от ищеца – по арг. от разпоредбата на чл. 296, т. 2 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна, респективно обжалваното решение е отчасти неправилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

В мотивите първоинстанционният съд е възпроизвел фактическата обстановка.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи по делото обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо да добави следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год.), „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ (нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.

29 - 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по 3 договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че ответникът е съсобственик на процесния апартамент № 1 – списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. *******“, списък на етажните собственици, неразделна част от протокол за проведено на 15.07.2003 г.

Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, който е подписан от ответника Й. С. Н. (чл. 180 от ГПК) и обективира извънсъдебното му признание, че е титуляр на права върху имота и на откритата при ищеца клиентска партида № (абонатен №) 249601, което при преценката му по реда на чл. 175 от ГПК въззивният съд приема, че отговаря на истината. Индиции, че ответникът е бил собственик на процесния имот в процесния период се съдържат и в Решение № 4341/14.06.2019 г., постановено по ВГД № 1403 по описа за 2018 г. на СГС, II-A въззивен състав. Следователно ответникът се явява потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, Обн. - ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).

Въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, е установено, че през исковия период 2013-2014 г. в процесния имот е имало 2 радиатора с монтирани уреди 4 за дялово разпределение, след което радиаторите са демонтирани, извършени са реални отчети от ФДР на уредите за измерване. За процесния период е начислявана и ТЕ за БГВ въз основа отчетите на 1 бр. водомер за топла вода, извършени са реални отчети от ФДР.