Решение № 955 от 02.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Сливен, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230101465 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021г. около 16.20ч. Х. А. И. пресичала пътното платно, по пешеходна пътека тип „Зебра“, на кръстовището, образувано от улиците „Великокняжевска“ и „Г.С.Раковски“, пред Съдебната палата в гр.Сливен. Била блъсната от автомобил, управляван от лицето Х. Г. Г., а след удара била откарана в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, където при преглед лекар установил удар в дясната й лакътна става и дясна колянна става. Няколко дни след това те били повторно констатирани от медицинско лице. В резултат на същите жената била силно стресирана, дори имала чувството, че ще умре. Дълго време била неработоспособна, а болките й, уплахата и стреса й продължавали и към момента.

И. счита, че тези претърпяни от нея неимуществени трябва да бъдат възмездени и поради това депозирала искане пред застрахователя на гражданската отговорност на автомобилиста, които й ги причинил- ЗК“Лев инс“АД, като дружеството й заплатило обезщетение от 600лв. Тя обаче го счита за съвсем недостатъчно, поради което отново заявява претенция към същото застрахователно дружество, но по съдебен ред, претендирайки обезщетение в размер на 5 000лв., заедно със законната лихва, считано от датата, на която е уведомила застрахователя- 19.07.2021г.

Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, като оспорва иска- намира го, при множество съображения, неоснователен. Също претендира разноски, а и юрисконсултско възнаграждение.

В проведените съдебни заседания ищцата не се яви, но бе представлявана от пълномощника-адвокат, чрез който е подадена исковата молба, като чрез него поддържа иска. Непроменена остана и позицията на ответника.

1

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От констативният протокол № 44, съставен на 15.02.2021г. в 16.20ч. от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен се установява, че на този ден и приблизително в този час пешеходеца Х. А. И. с ЕГН ********** е била блъсната от лек автомобил „Фалксваген голф“ с рег. № СН3207АТ, собственост на „Ауто Ка лийз“ ЕООД и управляван от Х. Г. Г. с ЕГН: **********, докато пресича пътното платно на кръстовището на улиците „Г.С.Раковски“ и „Великокняжевска“ в гр.Сливен, в резултат на което първата от тях получила леки натъртвания по десния долен крайник. От същият документ съда приема, че причина за инцидента е поведението на Г., която като водач на моторното превозно средство е отнела предимството на движещата се по пешеходната пътека И..

За установените при преглед от медицинско лице увреди на последната се представя „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“. Завереното за вярност с оригинала ксерокопие на този документ обаче е толкова лошо и нечетливо, че съда не може да разчете съдържанието му и поради това няма и /защото няма как/ да го обсъжда.

На 19.02.2021г. жената е прегледана и от д-р С., който е регистрирал контузия в областта на дясната лакътна става и предмишница, с повърхностно охлузване и болезненост при движение на ставата. Също и контузия с травматичен и болезнен оток на дясното коляно; повърхностно кръвонасядане и охлузване тип драскотини по предната повърхност на дясната подбедрица.

Не е спорно по делото обстоятелството, а то дори се признава в писмения отговор, че за споменатия по-горе лек автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за срок, в който попада и датата на ПТП-то, при/с ответното дружество. Този факт се установява и от справка в Гаранционен фонд.

И. е отправила до „Лев инс“АД застрахователна претенция, в която описва процесното ПТП и прави искане да й бъде заплатено справедливо обезщетение за претърпените от нея, в резултат на същото, болки, страдания и стрес. Получена е от адресата й на 19.07.2021г., видно от известието за доставяне, представляващо лист № 12 от материалите по делото.

В отговор застрахователя уведомил пълномощника на жената- адв.Д., че комисия при него е определила обезщетение в размер 600лв.

На 15.02.2021г. на Х. Г. е съставен акт № G A 234142, за установяване на административно нарушение, в качеството й на водач на лекия автомобил с рег.№ СН3207АТ, за нарушаване на разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП- не пропуска преминаващ през пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец.

След това, за същото деяние, на ответницата е издадено и наказателно постановление: № 21- 0804- 001525/ 18.05.21г., връчено й на 02.06.21г. и влязло в сила, съгласно писмо от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен, на 10.06.2021г.

За изясняване на обстоятелствата по делото бяха разпитани свидетели те Е.Н.Д. и Т.Р. С.а. От показанията на първата съда установява, че в ден в края на м.януари или началото на февруари 2021г. тя малко след 16ч. внесла документи в съда, след което се върнала обратно към сградата, която се намира на ул.“Г.С.Раковски“№1. За целта пресякла пешеходната пътека и когато вече била на отсрещния тротоар, на празно пространство пред сградата /с офиси и кантори на адвокати, какъвто е и самия свидетел, бел. на съда/, стоейки 2 с гръб към пешеходната пътека, чула тъп удар, след това изсвистяване на спирачки и търкане на гуми в асфалта. Обърнала се и видяла сиво-сребрист автомобил, в който стояла жена, стискайки волана. Установява се още, че една част от автомобила е била върху пешеходната пътека; предницата му е сочела посоката на ул.“Г.С.Раковски“, като не е била върху пешеходната пътека. Така също, жена от група хора, която е стояла до пешеходната пътека и Съдебната палата, отишла до колата и се обърнала към водачката на автомобила с думи да слезе и да види какво е направила- че е блъснала жена. Установя се от показанията на свидетелката също, че друг присъстващ на инцидента-мъж, я уведомил, че блъснатата жена лежи на пътното платно пред автомобила.

От показанията на другата свидетелка, която е съседка на ищцата, съда приема, че в деня, следващ датата на инцидента, Х. си е била у дома, с ударено и подуто коляно на десния крак, като се е оплаквала от силни болки. Свидетелката я отвела в частна клиника, където й поставили обезболяващо. Седмица след това свидетелката й занесла обезболяващи /аулин и нимезил/, тъй като И. продължавала да се оплаква от болки в коляното; не можела да се движи.

Вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза- д-р С. С., е констатирал същите по вид наранявания на ищцата, каквоти/ които и при прегледа на И., за който е издадено СМУ №11/2021г. От заключението съда приема, че е възможно или както медицински лица се изразяват в подобни случаи- добре отговарят да са получени, тези наранявания или по-скоро- натъртвания и охлузвания, да са настъпили при удар на физическо лице-пешеходец от автомобил. Също, че болките при подобни травми отшумяват в продължение на две-три седмици, като, което е съвсем логично, зависи и от индивидуалните особености на личността на всеки пострадал.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза съда приема, че мястото на удара между ищцата и автомобила, управляван от ответницата, е било в средната част на пешеходната пътека, на около 5.2м. преди дясната граница на бул.“Г.С.Раковски“, гледано по посока на движение на автомобила, а скоростта на последния непосредствено преди ПТП-то е била 25км./ч., като опасната зона на спиране при това положение е около 11м.

Скоростта на движение на пешеходката е била около 4.5км./ч., като тя е изминала, от мястото на навлизане на платното за движение до мястото на сблъсъка около 8.8м. за около 7 сек.

Кредитираното от съда становище на експерта е, че към момента на навлизане на пешеходката върху платното за движение автомобила е бил на около 49м. от мястото на удара и водачката му не е имала техническата възможност да я възприеме поради ограничена видимост. Възприела я е на около 7м. Също така, че тя е подбрала техническа несъобразена скорост на движение спрямо ограничената видимост, което, заедно с цялостното й технически неправилно поведение като водач на автомобила при извършване на маневра завой наляво, без да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, е техническата причина, довела до настъпването на ПТП-то.

Заключенията съда кредитира- като компетентно и обективно изготвени; като неоспорени и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.

От получената от МВР, дирекция „Национална система 112“ писмена информация, изискана по уважено доказателствено искане на ищцата, съда приема, че на 15.02.2021г. в 16.20ч. в тази система е било регистрирано повикване от конкретно посочен телефонен номер, от лице, което се е представило с имената Атанас Кичуков.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

3

Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. с чл.498 ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, който е осъдителен и за парично вземане. То е в размер на 5 000лв. и представлява обезщетение за претърпяни от ищцата, вследствие ПТП, неимуществени вреди. За да бъде уважен на първо място следва да са налице елементите от фактическия състав на деликта, който е един от основните източници на права- чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Първият от тях е деяние, а в случая е налице, дадено в проявната му форма действие. Това е удара, сблъсъка, нанесен върху ищцата. Деянието е осъществено от ответницата /втората предпоставка по закон/, при управлението на лек автомобил. Тези факти се установяват при съвкупната преценка на събрани по делото доказателства: констативния протокол, съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен; заключението на вещото лице Хр.У. и показанията на двете разпитани по делото свидетелки,. Вярно е, че последните не са очевидци на инцидента, но сведенията, получени при разпита им, може да се преценят поне като улики, косвени доказателства. Процесният инцидент е станал така да се каже буквално зад гърба на първия от свидетелите /Домусчиева/ и в реално време, а на втория свидетел ищцата е разказала, че е била блъсната от лек автомобил. Тези факти /и доказателства, по смисъла на гражданския процес/, съчетани с данните по констативния протокол, който е официален свидетелстващ документ, дават на съда достатъчната увереност да приеме, че именно ответницата е управлявала на 15.02.2021г. лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК№ СН3207 АТ, макар и не нейна собственост / моторното превозно средство е било на лизинг/, с който И. е блъсната на ул.“Г.С.Раковски“ в гр.Сливен, около 16-16.20ч. Поведението на водача на автомобила е противоправно /което е следващото „изискване“ на чл.45 ал.1 от ЗЗД/, защото е нарушила конкретна разпоредба, а дори и две, от конкретен нормативен акт. Едната е чл.119 ал.1 от ЗдвП, задължаваща водач на лек автомобил да пропусне пресичащ или само дори стъпил, на пешеходна пътека пешеходец. За това й действие, на ответницата са съставени акт за установяване на административно нарушение, а след това – и наказателно постановление, които, макар и да нямат силата, заложена в чл.300 от ГПК, са документи, които съда по настоящото дело не може да не цени като доказателствено средство. Видно и от заключението по съдебната авто-техническа експертиза, поведението на водача на автомобила да не пропусне движещия се по пешеходната пътека пешеходец е технически неправилно и това всъщност е причината за настъпване на процесния инцидент. Това пък означава, че в случая е налице и причинно-следствена връзка- между поведението на водачката на автомобила и настъпИ. инцидент. Следва да се отбележи, че вещото лице У. очертава детайлна схема на инцидента, с изчисления на скорости на движение, разстояния и т.н. Те обаче не са толкова необходими за делото, не са толкова решаващи, защото така или иначе освен чл.119 ал.1 от ЗДвП съществува и разпоредбата на чл.20 ал.2 от същия нормативен акт, която в случая означава, че Г., управлявайки лекия автомобил и наближавайки завой и пешеходна пътека след него, е трябвало да избере такава скорост на движение, че да може да избегне инцидента, или по-скоро- да не го причини. Тя обаче не е действала така и по този начин е нарушила закона.