Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1882 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15382/2024
Вид
Решение № 1882
Подписан
18.05.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Цвета Боянова Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № **31101** по описа за ** година

С искова молба ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 е предявил срещу Р. С. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1200 лв.

(613.55 евро); договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 181.86 лв. (92.98 евро) за периода от 16.08.**г. до 16.02.2020г.; лихва за забава върху главницата в размер на 339.86 лв. (173.77 евро) за период от 16.02.2020г. до 27.06.**г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/25.07.**г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Варна.

Ищецът твърди, че на 16.08.** г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **, с който „Сити Кеш“ ООД предоставил заем на Р. С. К. в размер на 1200 лв., който се съгласил да върне сумата на 6 бр. вноски по 366,00 лева в срок до 16.02.2020г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 47,19%. Страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска, заемополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Договорът бил 1 сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, като от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. Дори и да не бил сключен по електронен път, договор бил сключен с получаване на заемната сума от кредитополучателя.

Потребителят не бил изпълнил в срок задълженията си по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило своите вземания по договора от 06.11.** г. на „АПС Бета България" ЕООД. Излага, че по депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № **/** г. по описа на РС – Варна. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Р. С. К., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди се, че липсват доказателства сумата, за която е подписан договорът, да е била реално предоставена. Оспорва се сключването на процесния договор. Поддържа се, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена надлежно. Навеждат се доводи, че клаузите, даващи право на търговеца да начислява неустойка в заявения размер, са неравноправни.

Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава върху дължимата лихва по вземането.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/16.08.** г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който последният е предоставил сумата в размер на 1200,00 лева, която ответникът следвало да върне на петнадесет месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 47,19 %. По силата на чл. 6.5 от договора, страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция по реда на чл. 33, ал.1 от общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, ищецът дължал неустойка в размер на 814,14 лева по чл. 6,6 от договора.

Представена е разписка за извършено плащане от 16.08.**г. с наредител „Сити кеш“ ООД в полза на Р. К. в размер от 566 лв. с основание „заем съгл. дог. 34973“.

2

Изготвено е уведомление за извършена цесия от 13.01.2022 г., по силата на която вземанията по процесния договор са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД в полза на ищеца.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, сключването на договорите по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при доказване на горепосочените факти - че е изпълнил задължението си.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на договора за потребителски кредит, според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК, "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски 3 кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР). Според чл. 10, ал.

1 от ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления (каквито ищцовото дружество твърди да са извършени в настоящия случай) - Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на посочените правни норми към особеностите на разглеждания случай се налага изводът, че за да се установи сключването на процесния Договор за заем, вземането по който ищецът твърди да му е цедирано, то ищцовото дружество следва да докаже, че е отправило предложение и е получило съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тъй като само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Доказателства за това обаче не са ангажирани от „АПС Бета България“ ЕООД. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр.

1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В случая представените писмени документи, включително договор за паричен заем, не са надлежно заверени от ищеца. В 4 допълнение към това, не се установява в условията на категоричност и еднозначност предаването на заемната сума. Така представената разписка за извършено плащане, също неподписана, би могла да удостовери единствено, че сумата от 566 лв. е наредена чрез системата за електронни плащания "ePay.bg" с получател Р. К., но не и фактът дали същата е усвоена и по какъв начин - чрез плащане в брой, респективно чрез заверяване на сметка на заемополучателя.

Съдът намира, че представените от ищцовото дружество с исковата молба копия на електронни документи са негодни да установят спазването на писмената форма на процесния Договор за паричен заем, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От същите не може да се направи извод дали потребителят-ответник е приел предложението на кредитора "Сити Кеш" ООД за сключване на договор за заем, д а л и доставчикът е уведомил своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя, нито дали доставчикът е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Съобразявайки гореизложеното и след съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, настоящият състав намира, че ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване възникнало облигационно отношение между страните по договор за потребителски кредит. Ето защо исковите претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК има ответникът. Доказателства за извършени такива от същия не са представени, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 срещу Р. С. К., ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86, 5 ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1200 лв.

(613.55 евро); договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 181.86 лв. (92.98 евро) за периода от 16.08.**г. до 16.02.2020г.; лихва за забава върху главницата в размер на 339.86 лв. (173.77 евро) за период от 16.02.2020г. до 27.06.**г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/25.07.**г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Варна.