Определение № 31807 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31807 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110110377 по описа за 2026 година

Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмения доклад по делото по реда на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Н. срещу „.“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за отмяна на заповед № .г. на представляващ ответника, с която трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 5 КТ – поради липса на качества; да се възстанови служителят на заемната до уволнението длъжност – „.“ в отдел .“, звено „.“ при „.“ ЕАД и да се осъди работодателят да му заплати сумата от 6749.10 евро – обезщетение за оставане без работа за периода от 21.02.2026 г. до 21.08.2026г.

Следва изрично да се посочи, че съдът приема, че от страна на ищцата не е предявяван иск по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ, доколкото такъв не е заявен нито в първоначално подадената искова молба, нито в уточнителни молби от 22.05.2026, от 15.07.2026г и 16.07.2026, а се появява за първи път в молба от 17.07.2026г без изобщо да се излагат твърдения във връзка с предявяването но този иск.

В исковата молба и уточнителни молби се твърди, че ищцата е била назначена при ответника на длъжност „.т“ на пълен работен ден по сключен безсрочен трудов договор от 16.05.2022г. Поддържа, че е работила при ответника около 3 години и 9 месеца без да бъде подписван допълнително документ във връзка .ример с увеличаване на заплатата и, като преди прекратяване на трудовото правоотношение брутното възнаграждение било 1124.85 евро. Сочи се, че трудовото и правоотношение е било прекратено със заповед № .г без да и бъде предизвестена за това, нито информирана защо, като официалната причина за уволнението била „липса на качества“. Ищцата признава, че е била запозната устно със заповедта на проведена с нея среща на 20.02.2026г, но тогава и било отказано да получи препис от същата. Предвид това заявява, че официално писмена заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение и била връчена на 24.02.2026г. С оглед горното оспорва законността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не и било връчено предизвестие съобразно чл. 326, ал. 2 КТ. Поддържа, че не и е извършвана 1 оценка, въпреки изричното задължение на работодателя да прави това два пъти годишно.

Във връзка с това дори ищцата твърди, че е питала многократно работодателя по имейл и устно, но атестирането винаги било отлагано. Сочи се,че ищцата се наложило да чака 9 месеца за изготвяне на препоръка. Твърди се, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение „липса на качества“ е фиктивен и отмъстителен, тъй като липсват доказателства за това. .ротив, ищцата счита, че е изпълнявала всичките си задължение, като дори е работила през определени периоди за двама човека. Изтъква се, че ищцата няма ниски резултати, допуснати грешки или нужда от корекции, дори била сред 10 % от служителите с най-добри резултати повече от 1 година и е обучавала 4 нови участници. Била треньор и на 3 души повече от 4 месеца. Подчертава се, че веднага след уволнението и на нейно място бил назначен друг румънец. Възразява се относно това дали в длъжностната и характеристика изискванията за образование и квалификация са ясно посочени. Твърди и, че винаги е работила за по-ниско трудово възнаграждение от останалите служители, които са били наемани през времето на трудовото и правоотношение на нейната позиция. С оглед всичко изложено се моли предявените от нея искове да бъдат уважени.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца съгласно сключен трудов договор от 16.05.2022г, който към датата на прекратяването е бил безсрочен при основно брутно трудово възнаграждение в размер на 1124.85 евро и 12% допълнително възнаграждение. Признава се и това, че трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед на основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, като се твърди, че същата е връчена на 20.02.2026г. при отказ удостоверен с подписите на двама свидетели.

Поддържа се, че процесната заповед е надлежно мотивирана и в нея били изброени конкретните качества, които липсват на ищцата – умение за работа в екип, способност за обективна самооценка, съобразителност с колегите и ръководството и умение за работа с градивна обратна връзка. Сочи се, че в заповедта с оглед съдебната практика е препратено и към друг документ – Протокол от 16.2.2026г, с който ищцата отново била запозната устно на 20.02.2026, и в който били описани ситуации, в които е участвала ищцата, ведно с кореспонденция във връзка с тези ситуации. Твърди се, че заповедта препраща и към докладна записка от 19.11.2025г. Изрично се подчертава, че в случая ищцата не е уволнена дисциплинарно, но в действителност и било налагано дисциплинарно наказание „забележка“, което обаче било изключено от преценката при издаване на процесната заповед. Поддържа се,че за липсата на предизвестие ищцата е била надлежно компенсирана, тъй като и е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2519.66 евро – брутно трудово възнаграждение за два месеца. Подчертава се,че работодателят не се позовава на лоши резултати на ищцата, а липсата на качества е свързана с уменията на същата за работа в екип, поради което счита, че дори и да се приеме, че не е провеждано надлежно периодично атестиране, то е ирелевантно. Предвид това се сочи, че липсата на качествата свързани с работата в екип при ищцата е трайна и обективна, като за да обоснове това от ответника са описват конкретни ситуации, при които са постъпвали сигнали и от самата ищца и същите са разглеждани, но се е установявало, че причина за ситуациите е 2 поведението на служителя. Изтъква се, че противно на твърдението на ищцата основанието за уволнението и не е привидно и няма нищо общо с назначаването или не на друг служител на нейното място. Сочи се, и че твърденията на ищцата за дискриминация са неясни и недоказани. Поддържа се, че не е налице и пречка за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 333 КТ, като излага подробни аргументи в тази насока,в това число, че на ищцата е прочетена декларация по чл. 333 КТ, но същата е отказала да я подпише. Оспорва се и предявения иск по чл. 225 КТ, като се твърди, че липсват доказателства ищцата да е останала без работа, а дори се твърди, че същата е предприела действия за пенсиониране. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Указания по чл. 145, ал.1 ГПК, вр. чл. 310 ГПК:

Съдът намира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни претенцията си по чл. 225 КТ, доколкото остава неясно дали претендира само брутния размер на основното трудово възнаграждение – по 1124.85 евро за шест месеца или претендира за шест месеца към основната заплата и брутния размер на допълнителното трудово възнаграждение, което още в исковата молба сочи, че е 12 % от основното възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца Н. е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника.

В тежест на ответника е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а именно, че на ищеца липсват конкретни качества/знания, умения и навици/ за ефективно изпълнение на задълженията за длъжността, от която е уволнен (т.е качества, които са съобразени с длъжностната му характеристика); съответно, че е упражнил надлежно правото на уволнение, като в изявлението за прекратяване на правоотношението са посочени именно конкретните качества, чиято липса е повод за прекратяването, както и обективно липсата на същите качества, която е в причинна връзка с неизпълнение на работата.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищеца твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че не е ангажирала доказателства, че е останала без работа за процесния период от 21.02.2026г до 21.08.2026г.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор 16.05.2022г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „.“ в отдел .“, звено „.“ при „.“ ЕАД, което правоотношение е било прекратено със Заповед № .г; че на 20.02.2026г устно е 3 била запозната със съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; че брутният размер на основното и трудово възнаграждение е 1124.85 евро и има право на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време 12 %.

По доказателствените искания:

От ищеца към исковата молба и към уточнителни молби и от ответника към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

В молба от 15.07.2026г от името на ищцата е .равено искане да бъде задължен ответника да представи цялото и трудово досие, ведно с всички документи послужили за издаване на процесната заповед, в това число оценки на работата на ищцата, атестации и други. Съдът намира, че това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото ответникът към отговора на исковата молба е представил цялото трудово досие, ведно с документите посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Що се касае за извършени атестации на ищцата, ответникът не твърди да е извършвал такива, поради което няма как същият да бъде задължен да представи подобни документи.

В исковата молба е релевирано и искане за допускане на свидетели /без да се сочи колко/ при режим на довеждане за оборване на твърденията на работодателя, че на ищцата и липсват качества по смисъла на чл.328, ал.1, т. 5 КТ. Искането за допускане на един свидетел следва да бъде уважено, доколкото чрез него страната се домогва да установи факти от значение за изхода на спора.

Искане за допускане до разпит на свидетели е .равено и от ответника, който моли да бъдат допуснати до разпит на петима свидетели за установяването на три групи факти.

Предвид това съдът намира, че следва да бъдат допуснати само трима свидетели за установяване на сочените от ответника обстоятелства, а по отношение на останалите двама свидетели следва да намери приложение разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Съдът намира,че следва да бъде уважено искането на ответника за изискване на справки . и . за наличието на регистрирани трудови договори на името на ищцата и за осигурителен стаж и осигурителен доход, съответно за отпуснати и изплатени парични обезщетения за безработица, за период от 21.02.2026г до настоящия момент. С .равеното искане ответника цели осъществяване на защита по предявения иск по чл. 225 КТ, поради което исканията се явяват допустими, относими и необходими за правния спор.

Съдът намира, че исканията на ответника по реда на чл. 176 ГПК да бъде задължена ищцата да се яви в съдебно заседание и да отговори на поставените въпроси следва да бъде оставено без уважение. На първо място, ищцата вече е изложила твърдения относно обстоятелството дали е останала без работа за исковия период. Ирелевантно за изхода на спора е и дали ищцата получава пенсия или не. Без значение за изхода на спора е и дали ищцата е отказвала срещи и дали е уведомявана за причините колега да поиска да бъде 4 сменена.