Решение № 13810 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13810 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101344 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ООД, с правна квалификация чл. 79, ал.

1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ, за осъждане на ответника „.“ ООД да заплати сумата 1 974,20 евро (равняваща се на 3 861,21 лева), представляваща претърпени от ищеца вреди от неизпълнението на превоз по заявка № ./13.08.2025 г. - претърпени загуби, изразяващи се в разликата от стойностите на заплатени от ищеца превозни такси, договорени с ответника и с третото лице - „.“ ЕООД, с което бил сключен договор за индивидуална спешна доставка, ведно със законна лихва от 19.01.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения. Сочи, че в качеството си на спедитор на 13.08.2025 г. със заявка (оферта) и потвърждение, сключили с ответника договор за международен превоз до . на 4 европалета с тегло 1 700 кг., които трябвало да бъдат доставени на получателя на 20.08.2025 г., или най-късно до 22.08.2025 г., при цена 480 евро без ДДС. Твърди, че на 14.08.2025 г. стоките били предадени и натоварени в склад на ищеца от ответното дружество, което на 15.08.2025 г. го информирало, че товарът пътува, за което били посочени регистрационните номера на товарните автомобили. Сочи, че на 20.08.2025 г. Отправили запитване до ответника за движението на стоките, като били информирани, че няма да бъдат предадени в уговорения срок, поради обстоятелството, че се намирали в склада на ответника, като последният предложил превозът да бъде извършен до 27.08.2025 г., но ищецът отказал, тъй като стоката трябвало да бъде доставена на получателя до 22.08.2025 г. Поради това твърди, че по спешност договорил транспортиране на товара с друг превозвач – „.“ ЕООД, с който бил сключен превозен договор за индивидуална експресна доставка при цена от 2 454 евро без ДДС. Счита, че пълното неизпълнение на договора било 1 поради виновно поведение на служители на ответника, които не информирали ищеца за неизпълнението, поради което били причинени вреди, равняващи се в разликата в стойностите между превозните такси, уговорени с ответника и третия превозвач, които следвало да бъдат заплатени за предотвратяване на щети в по-висок размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за организиране на международен превоз на товари със Заявка-договор № ./13.08.2025 г., и Потвърждение на заявка за транспорт ./13.08.2025 г., в която била посочена дата на товарене от 13.08.2025 г. и дата на разтоварване – 19-21.08.2025 г. Счита, че е действал добросъвестно при сключване и изпълнение на договора, като причината за забавянето не била в резултат на виновно поведение от страна на дружеството ответник, а поради обективни обстоятелства, изразяващи се в отпуск на голяма част от превозвачите във . през месец август, което го възпрепятствало да изпълни доставката в срок. Сочи, че в системата статусът на стоката бил „натоварена“, въпреки че физически се намирала в склада му, поради което информирал ищеца за забавянето. Твърди, че ищецът без основание не се е съгласил с предложеното изменение на срока на доставката – до 27.08.2025 г., а направил изявление за отмяна на доставката, въпреки че имал интерес от изпълнение.

Сочи, че никъде в кореспонденцията им ищецът не бил посочил, че няма интерес от доставка след първоначално уговорения срок, поради което счита, че същата няма характер на фикс-сделка. Излага твърдения, че ищецът имал интерес от изпълнение на доставката, вкл. След 21.08.2025 г., като допълва, че между условията в заявките към двамата превозвачи се наблюдавали разлики.

Твърди, че изпълнението не е било невъзможно, поради което договорът не можел да бъде развален в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а по ал. 1. Оспорва да е налице причинна връзка между твърдяната забава и заплатената от ищеца по-висока цена за експресен превоз. Твърди, че заплатеното от ищеца възнаграждение на третото лица „.“ ЕООД в размер на 2 454,20 евро е прекомерно, тъй като значително надхвърляло предвидимите вреди при евентуална забава, като се позовава на нормата на чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.). Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното::

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 361 ТЗ следва да се установи наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за международен автомобилен превоз на товари с твърдяното в исковата молба съдържание, по който ищецът е изправна страна, неизпълнение на поетото от ответника задължение за извършване на превоза в уговорения срок, както и настъпването в правната сфера на ищеца на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на по-висока цена на трето лице за извършване на превоз на същия товар, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с договорното неизпълнение.

2

При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото заявка-договор № ./13.08.2025 г. и потвърждение на заявката № ./13.08.2025 г. се установява, че между „.“ ООД и „.“ ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на товари, по силата на който ответникът е поел задължение да извърши международен превоз на процесния товар, от Република България до Република ., срещу възнаграждение в размер на 480 евро, със срок за доставка в периода 19.08.2025 г. – 21.08.2025 г. и найкъсна дата на разтоварване 22.08.2025 г. Доколкото мястото на приемане на товара и мястото, определено за доставянето му, се намират на територията на различни държави – страни по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (.), процесното правоотношение се урежда от нейните разпоредби, а за неуредените в Конвенцията въпроси – от приложимото национално право.

По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил договора в уговорения срок, че ищецът е отказал предложеното изменение на срока за доставка до 27.08.2025 г., както и че впоследствие е възложил извършването на същия превоз на „.“ ЕООД срещу възнаграждение в размер на 2 454 евро.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства – заявката-договор, потвърждението на заявката, електронната кореспонденция между страните, договора, сключен с „.“ ЕООД, международните товарителници и представените платежни документи, които са последователни и кореспондиращи едно с друго.

При така очертания предмет на спора между страните спорни остават единствено въпросите дали извършеният от ищеца разход за възлагане на превоза на друго транспортно дружество представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда по смисъла на чл. 82 ЗЗД, дали същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на ответника и дали е дължима в претендирания размер.

От приложената по делото електронна кореспонденция между страните се установява, че след приемане на процесната заявка ответникът е уведомил ищеца, че товарът е натоварен, като на 15.08.2025 г. е предоставил регистрационните номера на товарните автомобили, с които следвало да бъде извършен превозът. Установява се още, че на 20.08.2025 г., след отправено от ищеца запитване относно движението на товара, ответникът е съобщил, че същият се намира в негов склад и не може да бъде доставен в уговорения срок, като е предложил доставката да бъде извършена на 27.08.2025 г. Не се спори, а и от представената кореспонденция се установява, че това предложение не е било прието от ищеца, който е организирал извършването на превоза чрез друго транспортно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение обхваща претърпените загуби и пропуснатите ползи, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Вредите, за чието обезщетяване 3 отговаря неизправната страна, следва да са довели до реално намаляване на имуществото на кредитора. Когато вследствие неизпълнението последният е принуден да възложи изпълнението на трето лице срещу по-високо възнаграждение, имуществената му загуба се състои именно в допълнителния разход, който не би направил при точно изпълнение на договора (в този смисъл Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, I т. о).

От приетите международни товарителници и договора за превоз, сключен с „.“ ЕООД, се установява, че след като на 20.08.2025 г. ответникът е уведомил ищеца, че товарът не е бил предаден за превоз и не може да бъде доставен в уговорения срок, същият е бил превозен чрез два товарни автомобила и е доставен на получателя във . на 22.08.2025 г., а от представените фактура и платежни документи се установява, че за извършването на този превоз ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 2 454 евро. Следователно претендираната сума представлява реално извършен имуществен разход, направен за осигуряване изпълнението на превоза след неизпълнението на ответника, а не бъдеща или предполагаема вреда. От представените платежни документи се установява и действителното намаляване на имуществото на ищеца. Съдът приема, че тази имуществена вреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на ответника да извърши международния превоз най-късно до 22.08.2025 г.

По делото са събрани показанията на разпитаните по делото свидетели Д.

Г. и П.П., които следва да бъдат кредитирани, макар двамата свидетели да са служители съответно на ищеца и на ответника, доколкото това обстоятелство само по себе си не обуславя недостоверност на показанията им. Същественото в случая е, че изявленията им се основават на непосредствени възприятия относно изпълнението на договора и в съществената си част се подкрепят от приетата по делото електронна кореспонденция и останалите писмени доказателства.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че след полученото на 15.08.2025 г. уведомление от ответника ищецът е останал с убеждението, че товарът е натоварен и се намира в процес на превоз, като едва на 20.08.2025 г. е бил уведомен, че същият не е напуснал склада на ответника. Свидетелят подробно описва последвалите действия по търсене на алтернативен превозвач чрез транспортната платформа „.“, както и необходимостта превозът да бъде организиран незабавно, за да бъде спазен крайният срок за доставка до 22.08.2025 г. Изложеното от свидетеля съответства изцяло на представената електронна кореспонденция между страните, от която също се установява, че уведомяването за невъзможността ответникът да изпълни превоза е извършено едва на 20.08.2025 г., както и че още същия ден ищецът е предприел действия за осигуряване на друг превозвач.

Същите изводи се подкрепят и от показанията на свидетеля П..

Свидетелят изрично заявява, че на 20.08.2025 г. е установил, че процесният товар се намира в склада на ответника, макар в информационната система да е бил отбелязан като натоварен, че незабавно е уведомил ищеца за допуснатата грешка и че ответникът е предложил нов срок за доставка през следващата седмица. Показанията му потвърждават още, че след уведомяването ищецът е 4 поискал да бъде намерен начин товарът да бъде доставен до края на същата седмица, но ответникът е заявил, че това не е възможно. Съдът възприема показанията на свидетеля П. в частта, в която сочи, че през месец август са съществували затруднения при намирането на превоз за ., тъй като това обстоятелство се подкрепя и от електронната кореспонденция между страните. Не следва да бъде възприето единствено изразеното от свидетеля становище, че поради това ответникът е действал добросъвестно, тъй като в тази си част показанията представляват субективна оценка на поведението на ответника, а не възпроизвеждане на конкретни факти.

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c79f0b6-1ad7-4634-aa71-03d05da9689c