Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 137 от 19.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 9/2025
Вид
Определение № 137
Подписан
19.03.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. А.а като разгледа докладваното от Диана К. А.а Търговско дело №

20251200900009 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 503/14.01.2025 година, депозирана от К. Х. Б., ЕГН **********, адрес: с. Калотина, общ.

Драгоман, ул. „***“ № 1, чрез адвокат В. А. против ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, бул.“***“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция по основание и размер.

По смисъла на чл. 369, ал.1 от ГПК, съдът служебно извършва преценка, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“ и следва да се разгледа по правилата на общия исков процес.

С разглежданата искова молба е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно произшествие.

С исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в пътно – транспортно произшествие, вината, за чието настъпване е на водач на МПС, застраховано по валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – застрахователно дружество.

Заявената осъдителна искова претенция е с правна квалификация – чл.493, ал., т.1 във връзка с чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

В обстоятелствената част на исковата молба са описани фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията, от които се очертава предмета на търсената чрез предявяването на пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата иск за ангажиране на деликтна отговорност за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от процесното пътно – транспортно произшествие.

Като се съобразяват от настоящия съдебен състав мотивите на Тълкувателно решение 1

№ 3/2019 от 23.2.2022 година, постановено по тълк.дело № 3/ 2019 година на ОСГТК на ВКС, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова, се следва извода, че възникналия правен спор, въпреки, че е образуван за разглеждане като търговско дело по правната си характеристика не представлява търговски спор.

Безспорно е, че по смисъла на чл.365 от ГПК – по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК окръжният съд разглежда като *** инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

От лимитивното изброяване на исковете в текста на чл.365 от ГПК се следва извода, че предявения иск и подлежащ на разглеждане в настоящето производство не следва да се разглежда като търговски спор, доколкото е извън изброените законодателно.

Съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022 година - обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Със същото решение е прието, че : “Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон.“.

Ако се следва разграничението между „търговско дело“ и търговски спор“ да се аргументира с дефиницията дадена в Търговския закон относно регламентацията на търговска сделка ще се следва, че търговски сделка са не само тези описани в чл.1 от Търговския закон, но и описаните такива в разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.2 от Търговския закон – сделки извършени от търговец, като по смисъла на чл. 287 от Търговския закон разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

В казуса правния спор е свързан функционално с търговска сделка – сключения застрахователен договор между ответника и трето – неучастващо по делото лице. От твърденията на ищеца в обстоятелствената част и стореното описание на обстоятелствата, на които се основава иска не може да се направи извода, че претенцията му се основава на застрахователна сделка, по която ищецът да е страна или застраховано лице. В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че спорното правоотношение между ищеца и ответника не е такова по търговски спор, поради и което производството по делото не се следва да се разглежда по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“, а по общия исков ред – по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“ С оглед на горното съдът следва да обяви на страните, че ще разгледа производството 2 по т.дело № 9/2025 година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.

При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП станало на 24.08.2023г около 15:20ч. на главен път 11-19, км.64+800.

Сочи се, че е бил лек автомобил „БМВ 328 ХИ“ с peг. № Е *** МС с посока на движение гр.Банско към гр. Гоце Делчев, когато са били ударени от лек автомобил „ СЕАТ АЛХАМБРА“ с рег.№ А *** ММ управляван от Ц.К.И., който се движи от гр. Гоце Делчев към гр. Банско и навлиза в насрещната лента за движение и става причина за настъпване на ПТП. Твърди се, че виновен за ПТП е водача И..

Описва се, че ищецът е получил следните наранявания - черепномозъчна травма на главата;фрактура на гръдна кост; разместване на шийни прешлени на ниво с-3,с-4; фрактура на тх9,1,11; множество охлузвания по лицето, в горната част на тялото и коляно.

Твърди се, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания, търпи ги сега, ще ги търпи и до края на живота си, като се сочи, че неимуществените му вреди са в размер на 100000,00 лв./сто хиляди/лева.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, бул.“***“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т. да заплати на К. Х.

Б., ЕГН **********, адрес: с. Калотина, общ. Драгоман, ул. „***“ № 1, чрез адвокат В. А. сума в размер на 100000,00 лв./ сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди представляващи болки и страдания от черепномозъчна травма на главата;фрактура на гръдна кост; разместване на шийни прешлени на ниво с-3,с-4; фрактура на тх9,1,11; множество охлузвания по лицето, в горната част на тялото и коляно, настъпили от пътно – транспортно произшествие на 24.08.2023г около 15:20ч. на главен път 11-19, км.64+800, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Сеат Алхамбра” с per. № А *** ММ по силата на Застрахователна полица № BG/30/122002664283, сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве’’ АД и валидна към датата на произшествието.

Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като ищеца е сключил и подписал споразумение за уреждане на така възникналия спор, като по силата на същото на ищеца е заплатено обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

Сочи се, че ищецът е декларирал, че няма други претенции по отношение на ЗАД „ДАЛЛБОГГЖивот и Здраве” АД, включително и съдебни такива.

С отговора на исковата молба се оспорват следните обстоятелство:

3

- липса на противоправно поведение на водача Ц.К.И., като се твърди, че същият не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба;

– оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, претендираният размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като се твърди, че претендирания размер не е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

- заявява се с отговора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. Х. Болгуров, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан, като се твърди, че сочените увреди при ищеца и по - точно „черепно мозъчна травма на главата, разместване на шийни прешлени, охлузвания по лицето“ са вследствие на това, че ищецат е бил поставен предпазен колан.

- оспорва се датата, от която ищеца претендира законна лихва, като се сочи, че меродавната дата е изтичането на тримесечния срок, в рамките на който застрахователят трябва да вземе решение да плати претендираното обезщетение или да постанови мотивиран отказ от изплащане на същото, като се твърди, че в настоящия случай ответното дружество е изпаднало в забава от 27.11,2024г.

С оглед на заявеното в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и присъди разноски на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявени осъдителна искова претенция по иска за обезщетение за неимуществени вреди - правната квалификация е чл.498, ал.3, пр. 3 във връзка с чл.493, ал.1, т.1 във връзка с чл.432, ал.1 от кодекса за застраховането.

В условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори от ответника: наличието и валидността застрахователния договор.