Решение № 5087 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5087 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330109550 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от С. М. Д. - Х. против „Моят Кредит“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 46, 15 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника без основание по клаузата за неустойка в индивидуален договор за заем № *** г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Моят Кредит“ ЕООД е сключен индивидуален договор за заем № *** г., по силата на който била предоставена сумата от 200, 43 лв., платима на 15 седмични вноски от 14, 19 лв., при установен лихвен процент от 41, 01 % и годишен процент на разходите от 44, 83 %. Твърди, че в разпоредбата на чл. 12 от Договора е установено задължение за потребителя да осигури действието на трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, по силата на договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство. Сочи, че в договора са установени условията, на които следва да отговаря трето лице, което да поеме солидарна отговорност за задълженията по договора.

Поддържа, че в клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договора е установена неустойка за 1 неизпълнение на задължението по чл. 12 от Договора, която е в размер от 104, 04 лв., платима разсрочено, ведно с погасителните вноски съгласно погасителния план, обективиран в договора. Сочи, че ищцата е усвоила изцяло сумата по кредита, като е заплатила задълженията си по договора за заем, включително и сумата от 46, 15 лв. за неустойка. Поддържа, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи, че в договора не е разписана методиката относно начина на формиране на годишния процент на разходите и какви задължения са включени в последния, както не става ясно на какво се дължи разликата между лихвения процент и годишния процент на разходите и дали задължението за заплащане на неустойка е включен в установения в договора годишен процент на разходите по кредита. Счита, че след като в договора са установени допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да е посочено какво е включено в тях.

Твърди, че в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент от 41, 01 %, като в договора и в погасителния план не е посочено какъв е общия размер на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора. Сочи, че посочените в договора обща сума за плащане и годишен процент на разходите не отговарят на действително уговорените с договора.

Счита, че са налице скрити разходи извън първоначално уговорените при сключване на договора, като задължението за заплащане на неустойка е установено с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗСПК.

Поддържа, че в договора за кредит са установени неизпълни условия, на които следва да отговаря третото солидарно задължено лице, като непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя. Излага съображения за недействителност на клаузата за неустойка, доколкото последната не притежава присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, а е установена като санкция за потребителя. Твърди, че с включване на задължението за неустойка от 104, 04 лв. годишния процент на разходите се оскъпява. Поддържа, че поради недействителността на договора за кредит потребителя дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Излага и съображения за неравноправност на клаузата за неустойка на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. 9550-2402

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Моят Кредит“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е индивидуален договор за заем № *** г., който е предсрочно погасен на 19.02.2020 г., като ищцата е заплатила сумата от 42, 56 лв. за неустойка и сумата от 4, 02 лв. за възнаградителна лихва. Оспорва твърдението на ищцата, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК и счита, че неустойката не следва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите, тъй като задължението за нейното заплащане възниква при неизпълнение на задължение по договора. Твърди, че заплащането на неустойката е кумулирано със заплащане на погасителните вноски, което е в полза на потребителя. Оспорва твърденията на ищеца, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Сочи, че за заемодателя не е безразлично кое лице ще поеме солидарния дълг, тъй като последното следва да отговоря за задължението, заедно със заемополучателя. Оспорва твърдението на ищцата, че осигуряването на поръчител, който да отговоря на установените в договора изисквания е невъзможно, доколкото последното е свързано с несъществуването на лица, които да отговарят на посочените изисквания, което не отговаря на обективната действителност. Сочи, че страните са свободни да уговарят условията на договора, като ищцата е имала възможност да се запознае предварително с условията на договора, който е сключила, като извърши необходимите подготвителни действия и изпълни задължението си по чл. 12 от Договора до датата на неговото подписване. Оспорва твърдението на ищцата, че задължението за заплащане на неустойка представлява допълнително възнаграждение по договора за кредит, доколкото неустойката служи и за обезпечение на точното изпълнение на задълженията по договора, а при определени предпоставки изпълнява и ролята на гражданскоправна санкция.

Поддържа, че страните са уговорили заплащането на неустойка при пълно неизпълнение на договорно задължение, което е съществено с оглед обезпечаване на интересите на кредитора. Сочи, че ищцата може да се освободи по всяко време от задължението си за заплащане на неустойка, като представи обезпечението. Следователно счита, че неустойката не е предвидена извън присъщите й функции. Счита, че уговарянето на неустойка 3 е проявление на принципа на свободата на договаряне, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че клаузата за неустойка не е неравноправна, като последната е индивидуално уговорена съгласно посоченото в разпоредбата на чл. 22 от Договора. Оспорва твърденията на ищцата, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, доколкото установения в договора лихвен процент е фиксиран и не следва да се посочват условията за неговото прилагане, като в договора ясно е посочена общата сума по кредита. Твърди, че доколкото единственият разход по кредита е договорната лихва, е налице яснота, че годишния процент на разходите е установен въз основа на лихвата, установена в разпоредбата на чл.

3, ал. 7 от Договора. Позовава се на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на недължимо заплатена сума за неустойка.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата С. М. Д. - Х. и „Моят Кредит“ ЕООД е сключен индивидуален договор за заем № *** г.

От представения по делото препис от индивидуален договор за заем № *** г. се установява, че по силата на възникналото правоотношение ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 102, 26 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ от 1.95583, срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 15 седмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 7, 26 евро (14, 19 лв.). В договора е установено, че общото задължение е в размер от 108, 83 евро (212, 85 лв.) Установен е годишен лихвен процент от 41, 01 % и годишен процент на разходите от 44, 83 %.

С разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че в срок от три дни след сключване на договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на действието на трето лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Установено е, че третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя и да сключи изричен договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство, с който да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемополучателя за връщане на всички суми по договора. В клаузата на чл. 12, ал. 3 от договора е установено, 4 че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст 25 години; 3. минимален осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключване на договора: 1 500 лв. на месец; 4. валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца; 5. стабилна кредитна история; 6. предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

С клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора страните са уговорили, че неизпълнение на задължението на заемателя ще причини на заемодателя вреди, които неустойката следва да обезщети. Установено е, че при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 от Договора при условията на чл. 12, ал. 3 от Договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на сумата от 53, 19 евро (104, 04 лв.). Установено е, че неустойката подлежи на погасяване съгласно погасителен план, обективиран в разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от договора.

По делото е представен сключен между страните Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за заем № *** г., по силата на който заемодателят е поел задължението да предостави на ищцата пакет допълнителни услуги, посочени в чл. 4 и чл. 5, като е установено, че размерът на дължимата цена на предоставените услуги става известна на страните едва с изпълнение на договора от страна на заемателя.

По делото не са налице данни заемателят – ищец да се е възползвал от предоставените услуги, респ. да са начислявани задължения по този договор.

По делото са представени три броя разписки, издадени от кредитора – ответник, от които се установява, че ищецът е погасил по договора за кредит сумата от общо 246, 58 лв., от които сумата от 42, 25 лв. на 19.02.2020 г., сумата от 183, 21 лв. на 19.02.2020 г. и сумата от 21, 12 лв. на 06.02.2020 г.

Ответникът е представил към отговора на исковата молба справка за погасените суми по договора за кредит, от която се установява, че ищцата е погасила сумата от общо 246, 58 лв., която е разпределена за погасяване на задълженията както следва: сумата от 200 лв. за главница, сумата от 4, 02 лв. за лихва и сумата от 42, 56 лв. за неустойка.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск за недължимост на заплатената сума на първото, наведено от ищеца основание с уточнителната молба от 07.08.2024 г.

(л. 30 по делото) – поради недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 53, 19 евро (104, 04 лв.), която се заплаща разсрочено на погасителни вноски.