Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6683 от 17.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69098/2021
Вид
Решение № 6683
Подписан
17.06.2022
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6683 гр. С., 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110169098 по описа за 2021 година Предмет на делото е предявеният от АЛ. СТ. Д. срещу „ФИРМА“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ГПК и сл., за установяване на недължимост на сумата от 1196,07 лв., представляваща сума за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. С. (АДРЕС) за периода от 08.03.2012 г. до 10.02.2018 г., както и сумата в размер на 847,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 08.04.2012г. до 10.02.2018г. В исковата молба се твърди, че вземането, което има ответникът е погасено по давност. Правният интерес се обосновава с фактура, издадена от ответника, с която се претендира процесната сума, констативен протокол, съставен от ответника за предстоящото спиране на водата при незаплащане на процесната сума и отговор на ответника с отказ извънсъдебно да приложи института на изтеклата погасителна давност.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника, който оспорва предявеният иск. Твърди се, че е налице прекъсване на давността.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответника по 1 делото претендира процесната сума от него. Съответно ответникът следва да докаже своите твърдения, че давността е била прекъсната.

Като безпосрно и ненуждаещо се от доказаване обстоятелство, съдът е отделил следното – ищецът е бил потребител на В и К услуги за исковия период за процесния имот.

Съдът счита за установено, че между страните в процесния период е било налично облигационно отношение, по което ищецът е бил потребител и е потребил питейна вода, която следва да заплати на основание и в размер определен в договора сключен между страните за предоставяне на В и К услуги. Поради незаплащане на ищецът са начислени и мораторни лихви. От предоставени по делото писмени доказателства съдът установява, че ответникът е предприел действия, с които цели да принуди ищеца да заплати сумите, а именно предупредил го е, че ще бъдат преустановени В и К услугите до процесния имот.

Ищецът не оспорва, че е имал следното задължение към ответника. Той твърди, че за процесното вземане е изтекла погасителната давност.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В приложените към отговора на исковата молба общи условия, приложими към процесното правоотношение, е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения за ползваните В и К услуги в 30–дневен срок от датата на фактуриране.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ищеца за заплащане на стойността на изпозлваните В и К услуги са възникнали като срочни – 2 както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след фактурирането им. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 02.12.2021г.

Процесния период е от 08.03.2012 г. до 10.02.2018 г., поради което искът следва да бъде уважен, тъй като задължението на ищеца е изцяло погасено по давност.

Ответникът не представя доказателства за твърдението си, че давността е прекъсвана. Съдът с доклада е указал на същия, че не сочи доказателства за твърдения от него факт. С доклада СРС е указал на ответника, че е в негова доказателствена тежест да установи това обстоятелство. Предвид липсата на доказателства и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът намира, че по делото не бе установено давността да е прекъсвана и същата е изтекла към датата на депозиране на исковата молба.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът в размер на 81,73 лв. за платена държавна такса и 370 лв. представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер съобразно материалния интерес и чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че АЛ. СТ.

Д., ЕГН ********** не дължи на „ФИРМА“ АД, ЕИК ******** сумата в размер на 1196,07 лв., представляваща сума за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. С. кв. Драга;евци, ул. „Христина Морфова“ 29 за периода от 08.03.2012 г. до 10.02.2018 г., както и сумата в размер на 847,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 08.04.2012г. до 3

10.02.2018г., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК ******** да заплати на АЛ. СТ. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 451,73 лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4