Решение № 898 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502921 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС,7-ми състав, съдът е отхвърлил предявените от Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно основание чл. 12 ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди от недобросъвестно договаряне както следва: за сумата от 6 854.40 лв., представляваща претъпени загуби от изплатено обезщетение на предишен работодател „Еър Волта“ ЕООД за неспазено едномесечно предизвестие; за сумата от 2 840 лв., представляваща пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение за период от 14.06.2016г. до 23.06.2016г.; за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, вследствие на недобросъвестното водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация, 1 ведно със законна лихва върху претендираните главници от предявяване на иска - 27.02.2017г. до окончателното им изплащане, Със същото решение е отхвърлен и предявения от Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 208 623,13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за придобиване на квалификация от 24.06.2016г., които вреди са в размер на неполучени брутни трудови възнаграждения от 9 032,78 лв. за период от 36 месеца - от 25.12.2016 г. до 25.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането.

На основание чл.130 ГПК съдът е върнал исковата молба на Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД в частта, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата 50 000 лв., част от вземане в общ размер от 403 925лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6 854,40 лв. месечно за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г. и е прекратил производството по делото в тази част.

С оглед изхода на правния спор е присъдил в полза на „АВБ 2012“ ЕООД, ЕИК 202222934 разноски пред СГС в размер на 8 076лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

С определение № 261598 от 25.01.2021 г., постановено по същото дело съдът е оставил без уважение молба на „АБВ 2012“ ЕООД за изменение на решение № 2982 от 14.05.2020 г. в частта за присъдените в полза на „АВБ 2012“ ЕООД разноски, като неправилно е записам в диспозитива на определението името на молителя като Д. Г. Г..

Със съдебно решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по същото дело съдът е оставил без уважение молба на Д. З. С. за поправка на очевидна техническа грешка, допусната в мотивите на решение № 2982 от 14.05.2020 г.

Недоволен от решението, в неговата отхвърлителна част, е останал ищецът Д. З. С., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба с вх.

№ 56871/22.06.2020 г. Със същата поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклада, което се е отразило на правото му на защита. Твърди, че съдът неправилно е възложил в негова тежест да установи неистинността на представения от въззиваемото дружество Протокол на Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала на дружеството 2 и обективиращ решението за закупуване на процесния самолет, когато всъщност именно въззиваемото дружество е следвало да установи истинността на този документ съобразно правилата на чл. 193, ал.3 ГПК.

Сочи наличие и на други процесуални нарушения- неправилно недопускане на свидетели, неправилно оставено без уважение искане по реда на чл. 176 ГПК, неоснователно оставено без уважение негово искане да се задължи въззиваемия да представи писмени доказателства, с които да установи реалното водене на преговори за покупка на самолета.

Твърди и че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Оспорва правилността на изводите на съда, че преддоговорните отношения с въззиваемия са се състояли само в една среща.

Поддържа, че преговорите са се водили и по телефона и именно в резултат от постигнатите договорености, той е изпратил на служител на въззиваемия документите си за започване на работа, което се установява от приложените по делото копия от електронни писма.

Намира и че съдът неправилно е приел, че с поведението си по време на преговорите въззиваемият не е нарушил правилата на добросъвестното договаряне. Твърди, че след като от доказателствата се изключи протоколът СД на собственика на капитала на въззиваемото дружество, тъй като последният не е провел доказване по реда на чл. 193, ал.3, ясно се доказвал факта, че въззиваемият не е имал сериозни намерения да закупи процесния самолет.

Намира, че дори и да се приеме, че посоченият протокол следва за бъде кредитиран, то той всъщност установява наличието на значима пречка пред сключването на договора за покупка на самолета, която обаче е укрита от него от бъдещия работодател по време на преговорите, въпреки, че има обуславящо значение за взимането на решение за подписване на трудовия договор от негова страна.

Излага подробно становище, включително във връзка с отхвърления иск по чл. 79 ЗЗД като поддържа че противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора за квалификация. Намира, че сделката за придобиване на самолета, с оглед, на която е предвидено обучението, реално не е сключена поради причини, които зависят от волята на въззиваемия, а именно готовността му да заплати 3 дължимата продажна цена. Освен това поддържа, че въззиваемият е имал възможност да продължи трудовото отношение с него и да проведе предвиденото обучение или да проведе друго, тъй като е планирал покупката на друг самолет, който е подобен на процесния и който може да се управлява с лиценза за него. Въпреки това той е прекратил трудовия му договор, закупил е другия самолет и е назначил нови пилоти за управлението му.

С оглед изложеното моли, въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „АВБ 2012“ ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено.

Жалбоподателят Д. З. С. е подал и въззивна жалба с вх. № 265757/29.09.2020 г. , с която се обжалва решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/2017 г. по реда на чл. 247 ГПК, с която поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г., досежно посочените в тях размери на исковите претенции.

Жалбоподателят Д. З. С. е подал и частна жалба с вх. № 49671/08.06.2020 г. по описа на СГС срещу решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС в частта, която има характер на определение и касае връщане на исковата молба досежно предявения от него иск с правно основание чл.12 ЗЗД срещу „АВБ 2012“ ЕООД за сумата от 50 000 лв., частично претендирана от общ заявен размер от 403 925лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6 854,40 лв. месечно за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г. и е прекратил производството по делото в тази част.

С определение № 1343, постановено в о.з., проведено на 20.05.2022 г. в рамките на в.гр.д. № 2921/2021 г. по описа на САС, производството по тази частна жалба е прекратено поради оттеглянето й.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с жалбите, за наличието на 4 пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното:

Съдът намира, че първо следва да бъде разгледана подадената от Д. З. С. въззивна жалба против решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/2017 г. по реда на чл. 247 ГПК доколкото същата касае техническа грешка при изписване на размерите на исковите претенции като намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Поправка на очевидна техническа грешка се допуска, когато е налице несъответствие в диспозитива на решението с това, което съдът е приел в мотивите си. Този процесуален ред не се прилага при наличието на допуснати неточности и грешки в мотивите на съдебния акт, каквато се твърди в настоящия случай. Съответно правилно първоинстанционният съд е оставил молбата по чл. 247 ГПК без уважение, доколкото дори и да е налице грешно посочване на размерите на някоя от претенциите в мотивите на решението, то поправянето на диспозитива с цел да съответства на мотивите ще доведе до постановяването на акт, който няма да отговаря на заявената претенция, което е недопустимо. В случая основно значение има фактът, че в диспозитива исковите претенции са посочени така, както са били заявени с исковата молба и съобразно направените впоследствие изменения по реда на чл. 214 ГПК, което не се и отрича от страна на жалбоподателя, нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.

Предвид изложеното, следва да бъде разгледана и подадената въззивна жалба с вх. № 56871/22.06.2020 г. по описа на СГС срещу решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС в неговата отхвърлителна част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

5

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.12 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специален състав на извъндоговорна отговорност, като нейната отлика от общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД е необходимостта увреденият да докаже недобросъвестността в поведението на насрещната страна. Специалната отговорност за обезщетяване на вреди, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, визира в най-общ вид задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговорите и сключването на договори, и последиците от неговото нарушаване.

За да бъде уважен иск по чл. 12 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на преддоговорни отношения между страните по делото, при които ответникът да е проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищеца. В правната теория и съдебната практика е прието, че добросъвестното водене на преговори и сключването на договори, включва следните неизчерпателно изброени задължения: задължение за уведомяване за значими обстоятелства, които биха обусловили решението на насрещната страна да сключи или да не сключи договора; задължение да не се прекъсват неоснователно преговорите; задължение за извършване на проверка за правни пречки пред сключването на договора; задължение за полагане на грижа за предотвратяване на увреждане на другата страна при описване на предмета на бъдещия договор; задължение за полагане на дължимата грижа, за да не се допусне грешка от насрещната страна; задължение да се действа с надлежна представителна власт - ако се действа чрез представител; задължение да не се опорочава волята на другата страна чрез измама, заплаха, възползване от крайната й нужда или от особеното й състояние и т.н.

Безспорно е между страните, че на 24.06.2016г. те са подписали трудов договор № 19/24.06.2016г., по силата на който Д. З. С. следва да изпълнява длъжността „***“ в „АВБ 2012“ ЕООД, по безсрочен трудов договор, при условията на чл.67, ал.1, т.1 КТ, с основно трудово възнаграждение 8 570.00лв. и допълнително възнаграждение 0,6% за всяка прослужена година. Няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че на същата дата страните са сключили и договор за придобиване на квалификация на основание чл.235 КТ. Съгласно т. 1 и т.2 от последния въззиваемото 6 дружество се задължило да обучи въззивника за своя сметка за придобиване на квалификация „***“ на самолет тип: Bombardier BD-700 series (Global 6000), като заплати всички разходи за срока на обучение, както и разходите за транспорт, дневни и квартирни пари за времето на пребиваване в чужбина.