Решение № 3 от 05.01.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Враца, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. В.а в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20221400100393 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с 45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

В исковата молба ищецът С. Т. Т. от гр.Враца твърди, че по отношение на него съвсем неоснователно и без съответни доказателства е било повдигнато обвинение за тежки умишлени престъпления от страна на Районна прокуратура - гр. Враца, както следва: 1. за престъпление по чл. 144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 25.12.2019 год. през нощта в гр.

Враца, в качеството си на лице от състава на Министерство на вътрешните работи, се е заканил с убийство на М. Х. Г. от гр. Враца, с която живее на семейни начала и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и е извършено в условията на домашно насилие и 2. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във връзка с чл. 130, ал.2 от НК, за това, че на 25.12.2019 год. през нощта в гр. Враца, в частен дом - апартамент, находящ се на ***, в условията на домашно насилие е причинил лека телесна повреда на М. Х. Г. от гр. Враца, изразяваща се в оток в окосмената част на главата, по едно охлузвания на челото и дясна длан, кръвонасядания на горен десен лакът, предмишница и двата долни крайника - бедра, оток, и кръвоносядания на гръдния кош и дясно ходило, при което й е причинил болка и страдание.

1

Поддържа, че с оглед така предявените му обвинения с постановление от 25.12.2019 год. от страна на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - гр. Враца е било постановено задържането му за срок до 72 часа, а на 28.12.2019 год. било депозирано искане за вземане по отношение на него на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без да са налице изричните основания, предвидени в нормата на чл.63 от НПК, както е приел Районен съд - гр. Враца с определение от 28.12.2019 год. по ч.н. дело № 2631/2019 год., с което било оставено без уважение искането за вземане на тази мярка за неотклонение. Изтъква, че въпреки това, по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, като по този начин била ограничена възможността му да се придвижва свободно в пространството под претекст, че би възпрепятствал безпрепятственото и спокойно приключване на наказателното производство. Посочва, че вземането на тази мярка за неотклонение спрямо него на база на предявеното му незаконно обвинение оказало много тежки последици върху здравето му. Още към момента на задържането му за срок до 72 часа, бил във влошено здравословно състояние, което налагало приема на лекарства по лекарско предписание, които не му били подсигурени в сектор „Арести“ към Затвора Враца, което довело до последващо влошаване на здравословното му състояние и забавяне в процеса на лечение. Консултациите с лекуващите го лекари били изключително затруднени, тъй като с мярка за неотклонение „домашен арест“ трябвало да изчаква изричното разрешение на наблюдаващия прокурор, което всеки път му създавало усещане за несигурност и съмнение, дали ще му бъде разрешено да посети съответния медицински специалист за проверка на моментното му здравословно състояние и назначаване на адекватно лечение, като дори се наложило да влезе в болнично заведение за стационарно лечение, тъй като слухът му бил увреден до степен, че не чувал нищо. Наред с това изтъква, че вследствие на тези действия на прокуратурата, докато бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, бил отстранен от заеманата от него длъжност „*** в група „Охранителна полиция“ към РУ - АЕЦ Козлодуй“, с което бил лишен от възможността да получава доходи от трудова дейност и изпитвал сериозни затруднения при отглеждането и издръжката на малолетното му дете и за погасяване на месечните вноски по изтеглен от него потребителски кредит. Твърди, че това състояние продължило до 19.02.2020 год., когато с определение на Окръжен съд — гр. Враца по в.ч.н. дело № 70/2020 год., мярката му за неотклонение била изменена в по-лека „подписка“. Поддържа, че с постановление от 19.03.2021 год., воденото срещу него наказателно производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Посочва, че за времето от образуване на наказателното производство, в което имал качеството обвиняем, до неговото приключване с краен акт, претърпял сериозни неимуществени вреди. На първо място, случилото се с него на 25.12.2019 год. било разгласено в средствата за масова информация и така станало достояние на широк кръг от хора, в това число и на негови близки, приятели и колеги, в това число и факта на задържането му.

2

Това обстоятелство го карало да изпитва силен срам и да избягва контакти с приятели и колеги. Изтъква, че воденото срещу него наказателно производство се отразило сериозно на психичното му здраве, което наложило посещението на съответен специалист и провеждане на съответно лечение; станал по затворен и не желаел да разговаря с никого. Самият факт, че бил убеден в невинността си, а бил третиран като престъпник, му причинил неприятни чувства и емоции от преживения стрес. Твърди, че дори бил принуден да продаде жилището си в гр. Враца и други недвижими имоти и да се премести да живее в друго населено място, където не познава никой, за да води малко по-нормален живот в опит да превъзмогне преживения стрес и срам. На следващо място поддържа, че висящото наказателно производство срещу него сериозно се отразило и на работата му, тъй като със Заповед № 369з-551/23.03.2020 год. бил дисциплинарно уволнен и съгласно ЗМВР не му изплатили полагащите му се трудови възнаграждения за стаж и прослужено време в системата на МВР, а именно десет работни заплати в размер 18000 лева. Това обстоятелство му причинило силно притеснение, тъй като семейството му останало без доходи, бил поставен в обективна невъзможност да обслужва изтегления от него кредит и да полага адекватни грижи за отглеждането на малолетното му дете. Поради изложеното и на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 70000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 18000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното заседание, с оглед заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетовона експертиза, ищецът поиска изменение на размера на предявения иск за имуществени вреди, поради което съдът допусна такова, като искът вместо за сумата 18000 лева се счита предявен за сумата 13 119, 60 лева и производството по този иск в частта за разликата от изменения размер до първоначално предявения такъв е прекратено поради отказ от иска. В съдебното заседание и в писмени бележки по делото, ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като основателни.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в писмения отговор по делото, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева, като завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Твърди, че обвинението по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 НК, не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Поддържа, че вземането на мярката за неотклонение „домашен арест“ от РСВраца с определение от 28.12.2019 г. по ч.н.д. № 1234/2019 г., налага и извод, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са единствено и само в 3 резултат на актове и действия на органи на Прокуратурата на РБ. Посочва, че наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза.

Поддържа становище за прилагане на чл.5 ЗОДОВ, тъй като в постановлението на РП-Враца за прекратяване на наказателното производство е прието за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът е отправял заплахи за убийство и е нанесъл телесни увреждания на М. Г., поради което най-малкото със своето неправомерно поведение, ищецът е допринесъл за предприетата срещу него наказателна репресия. Изтъква, че ангажираната с исковата молба медицинска документация не доказва наличието на непосредствена връзка между влошаване на здравословното състояние на ищеца и обвиненията по чл. 144 и чл. 131 НК, че приложените статии не съдържат изявления на органи на Прокуратура на РБ, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност за действия на трети лица. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесните обвинения. Поддържа, че при доказана основателност на претенцията по чл.

2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, законната лихва би била дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилност, а не от претендираната от ищеца дата 25.12.2019 г. Наред с това оспорва изцяло като недопустима, респективно неоснователна, претенцията за пропуснати ползи в претендирания размер от 18 000 лева. Счита, че приложените писмени доказателства свързани с наложеното дисциплинарно наказание и проведените административни производства по неговото обжалване, налагат извод, че то не е отменено като незаконосъобразно, както и че съответният орган - директорът на ОД на МВР-Враца не е действал в условията на обвързана компетентност - квалификацията на поведението на ищеца като престъпление по наказателно правния състав на чл. 144 НК и на чл. 131 НК, не е послужило като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Изтъква, че поради липсата на доказателства, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е пряка и непосредствена последица от действия на органи на Прокуратура на РБ във връзка с процесните обвинения, не следва да се ангажира нейната отговорност - тя не е и пасивно легитимирана да отговаря за такива вреди.

В първото съдебно заседание представителят на Прокуратурата оспорва предявените искове като изрично заявява, че смята исковата претенция за имуществени вреди за неоснователна. В заседанието по същество друг представител на Прокуратурата поддържа становището за неоснователност на иска за неимуществени вреди и искането за отхвърлянето му и изразява становище за основателност на иска за причинени имуществени вреди и иска неговото уважаване в размера, установен в заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза. В случай, че съдът приеме за основателен иска за неимуществени вреди, моли същият да бъде уважен в 4 минимален размер. Поддържа също и становището за началния момент за присъждане на мораторната лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено следното:

По делото е изискано от Районна прокуратура - гр. Враца и е приложено по делото в неговата цялост досъдебно производство № 116/2019 год. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Враца (преписка № 2631/2019 год. по описа на Районна прокуратура - гр. Враца).

От материалите по това производство се установява следното:

С Постановление от 25.12.2019г. на следовател в ОСлО - Враца е образувано бързо производство № 116/2019 г. по описа на същия отдел /№ 2631/2019 г. по описа на РП - Враца/ срещу С. Т. Т., ЕГН **********, от гр.