Решение № 76 от 23.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500006 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 446/3.11.2025 година по гр. д. № 465/2025 година на Окръжен съд Русе Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я. О., роден на ********** година в Украйна, паспорт № FV4*****, със съдебен адрес: адвокат С. И. – гр.

Русе, ***********, сумата 30 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато обвинение, за което е оправдан с Решение № 161/7.04.2025 година по КНОХД № 211/2025 година на Върховния касационен съд, ведно със законната лихва от 7.04.2025 година до окончателното изплащане на сумата.

С посоченото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева до размер на 250 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат С. И. сумата 3 000 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В законния срок е депозирана въззивна жалба от адвокат С. И., пълномощник на Я. О., роден на ********** година в Украйна, против Решение № 446/3.11.2025 година по 1 гр. д. № 465/2025 година на Окръжен съд Русе в частите, с които са отхвърлени претенциите за присъждане на: обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лева до 250 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева. В жалбата се сочи, че решението е неправилно – погрешно е приложен чл. 52 от Закона за задълженията и договорите; налице е противоречие с принципа на справедливостта; извършена е непълна и формална оценка на доказателствата; допуснати са съществени отклонения от установената съдебна практика на Върховния касационен съд и Европейския съд по правата на човека.

Присъденото от Окръжен съд Русе обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева е явно занижено и несправедливо с оглед продължителността на незаконното лишаване от свобода (2 години и 1 месец), характера на обвинението (умишлено убийство по чл. 115 от Наказателния кодекс), обективните и субективни последици за личността на оправдания Я. О. – чужд гражданин, без семейна и социална опора в България, преживял пълна изолация и психическа дестабилизация. Като утежняващи фактори в тази насока следва да се съобразят: продължителност – 25 месеца лишаване от свобода, през който период лицето е било напълно откъснато от обществеността, от трудова дейност и семейство; характер на обвинението – за умишлено убийство, носещо най-висок социален укор и страх от наказание „доживотен затвор“, а също така представлява репутационно петно, което едва ли би могло да бъде изчистено, дори и след оправдаване; положението му на чужденец, характеризиращо се с липса на социална и езикова подкрепа, изолация, невъзможност да комуникира с близките си; условия на задържане – продължителен престой в арест и затвор с ограничен достъп до медицинска помощ и контакти с обществото, както и влошаване на хроничното му заболяване псориазис; психическо отражение – установени със свидетелски показания тревожност, безсъние, вина и безнадеждност, както и затруднена социална адаптация след неговото освобождаване. Заявява се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение не постига целта на закона – възстановяване на психоемоционалното равновесие и възмездяване на реално понесената морална щета, същото е в разрез с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и стандарта на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за адекватно възмездяване при незаконно лишаване от свобода. Процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище, че оценката на тежестта на увреждането е неправилна – съдът е признал формално наличието на неимуществени вреди и е определил символичен размер, несъответстващ на интензитета, продължителността и характера на страданията.

Допуснати са съществени противоречия с практиката на Върховния касационен съд, който в аналогични случаи е определял значително по-високи обезщетения. Съдът погрешно е приел, че разпадането на брака на жалбоподателя е преди неговия арест, без да оцени показанията на свидетелката Драгомерцева, която заявява влошаване на отношенията им именно по време на задържането, като продължителната изолация, липсата на контакт и безпомощността обективно са довели до прекратяването на брака. Подценено е и влошаването на болестта на Я. О. – псориазис, установено по делото чрез свидетелски показания. Неправилно съдът е заключил, че наказателното производство е проведено в разумен срок, а дори делото да е било сложно, фактът на задържането за над 24 месеца при последвалата оправдателна присъда е достатъчен за формиране на извод за изключителен интензитет на вредите, обуславящ компенсирането им справедливо.

Сочи се, че съдът погрешно е приел, че нанесените имуществени вреди в размер на 300 лева не са предмет на настоящото производство – те също са в контекста на неправомерното задържане от страна на Прокуратурата на Република България.

Предвид всичко изложено пълномощникът на Я. О. изразява становище, че справедливото обезщетение е в пълния поискан размер – 250 000 лева, а присъденото такова – 30 000 лева, е явно занижено, несъразмерно и нарушава принципа на справедливостта, поради което следва да се увеличи от Апелативен съд Велико Търново.

Направено е искане да се отмени Решение № 446/3.11.2025 година по гр. д. № 2

465/2025 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника да се уважат изцяло.

В законния срок е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България против Решение № 446/3.11.2025 година по гр. д. № 465/2025 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е уважена претенцията за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата се излага, че в посочената част решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Посочва се, че присъденото обезщетение от 30 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно – размерът му е завишен, не съответства на твърдените вреди, икономическия стандарт в България и съдебната практика по аналогични случаи. Първостепенният съд е формирал погрешно заключение относно интензивността на претърпените вреди за процесния период месец март 2023 година – месец април 2025 година. Изтъква се недоказаност на твърденията на ищеца за сериозни негативни последици в личен и семеен план по причина на обвинението. Сочи се липса на каквато и да било причинна връзка между развода на Я. О. с неговата съпруга и воденото наказателно производство в Република България, което е видно и от мотивите на представеното по делото решение на украинския съд от 6.07.2023 година. Изразява се становище за недоказаност на доводите на ищеца за влошено здравословно състояние – в тази насока се съдържат данни единствено в показанията на свидетелката Драгомерцева, която е била в контакт с ищеца за непродължителен период от време. С показанията на свидетелката не е доказана причинна връзка между здравословното състояние на Я. О. и воденото производство. Предвид изложеното се заключава, че размерът на присъденото обезщетение – 30 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерен, като в по-голямата си част е и недоказан, поради което следва да се намали.

Направено е искане да се отмени Решение № 446/3.11.2025 година по гр. д. № 465/2025 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се снижи размера на обезщетението за неимуществени вреди, на следващите от това разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивните жалби.

В съдебно заседание жалбоподателят Я. О. се представлява от адвокат С. И., който поддържа депозираната от негова страна въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България поддържа въззивната жалба на Прокуратурата, оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 465/2025 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от Я. О. С., роден на ********** година в Украйна, обективно съединени искове против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, претърпени във връзка с воденото срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение по НОХД № 978/2023 година на 3

Окръжен съд Русе, по което е оправдан с влязло в сила Решение № 161/7.04.2025 година по к. н. д. № 211/2025 година на Върховния касационен съд на Република България.

В исковата молба се твърди, че на 6.03.2023 година с постановление на Окръжна прокуратура Русе ищецът Я. О. е привлечен като обвиняем и разпитван в това качество за престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс. Делото е внесено с обвинителен акт в Окръжен съд Русе, но образуваното съдебно производство е прекратено поради констатирани съществени нарушения на процесуалните права на пострадалия и неговите наследници. След отстраняване на допуснатите нарушения е внесен нов обвинителен акт пред Окръжен съд Русе, въз основа на който е образувано НОХД № 978/2023 година по описа на съда. С Присъда от 30.04.2024 година Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 119 от Наказателния кодекс. По протест на Окръжна прокуратура Русе и подадена жалба от защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД № 190/2024 година на Апелативен съд Велико Търново. С Присъда от 17.10.2024 година на Апелативен съд Велико Търново Я. О. е признат за виновен в това, че по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от Наказателния кодекс. По касационен протест, подаден от Апелативна прокуратура Велико Търново, и възражение от защитника на подсъдимия, е образувано наказателно дело пред Върховния касационен съд. С Решение от 7.04.2025 година по КНОХД № 211/2025 година на Върховния касационен съд е отменено решението на Апелативен съд Велико Търново и Я. О. е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като на основание чл. 12, ал. 1 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс. На 6.03.2023 година ищецът е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в ареста в гр.

Русе. На 18.10.2023 година с разпореждане на Окръжна прокуратура Русе е преместен и настанен в Затвора в гр. София до приключването на воденото срещу него наказателно производство на 7.04.2025 година. Сочи се, че като последица от обвинението Я. О. изтърпял множество психически болки и страдания, вследствие неправомерното му задържане, както и други емоционални състояния. Той изпитвал физически болки и душевни страдания, свързани с престоя в ареста; силен стрес при мисълта, че е възможно за дълго време да бъде в затвор. В резултат на психическото напрежение заболяването му „псориазис“ прогресирало, като една украинска гражданка го снабдявала с лекарства по молба на неговия баща. Ищецът се тревожел, че няма възможност да се грижи за семейството си и за възпитанието на своята малка дъщеричка. Производството, водено от Прокуратурата против него, станало причина и за разстройство на отношенията със съпругата му и бракът им бил прекратен. Я. О. претърпял и значителни имуществени вреди – воденото срещу него производство и задържането му станали причина да няма възможност да работи и да реализира доходи. Ищецът заявява, че към момента на задържането му извършвал трудова дейност като служител на полско дружество (водач на превозно средство), от която реализирал трудово възнаграждение от 1300 до 1500 евро месечно, но след задържането му трудовото му правоотношение е прекратено.