Решение № 782 от 07.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Стара Загора, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530102142 по описа за 2025 година

Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ.

Ищецът С. Х. С. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор № 14/10.04.2020 г. работел като „...“ при ответника „Напоителни системи“ ЕАД - клон Г.Т. - Стара Загора. Работел на пълен работен ден.

Последното допълнително споразумение, което подписал било № 30/30.01.2024 г., с което на ищеца се определяло основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 950 лв., с допълнително възнаграждение за продължителна работа - 15,60 %. В споразумението било посочено, че длъжността, която заемал била „...“. Тази промяна в наименованието на длъжността му не довела до промяна в характера на работата на ищеца, в трудовите му задължения или условията, при които ги изпълнявам. От началото на трудовите правоотношения на ищеца до прекратяването им той управлявал само една и единствена ПСМ - комбиниран багер, с която извършвал възложеното по трудов договор: почистване на и около каналите и 1 там, където било необходимо. С ЕР № 90190 от 30 от 12.02.2025 г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ - Шумен“ АД - гр. Шумен на ищеца била определена 92 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: .............. Решението било изпратено служебно на работодателя след издаването му и оттам разбрал съдържанието му. На 28.03.2025 г. ищецът бил повикан в кабинета на Управителя. Последният му казал, че заради ЕР на ТЕЛК, получено при тях прекратявал трудовото му правоотношение. Казал, че трябвало да му връчи заповед за това и ищецът да я подпише, като му подал и написан лист. Ищецът се стреснал, притеснил се, обяснил, че бил запознат с ЕР на ТЕЛК от 2025 г., но там пишело, че можел да изпълнява заеманата от него длъжност.

Управителят настоял ищецът да подпише заповедта, но последният отказал.

Управителят извикала две колежки, които се подписали вместо ищеца, след което той си тръгнал. На 31.03.2025 г. постъпил по спешност в лечебно заведение, на 03.04.2025 г. бил изписан и на 04.04.2025 г. отишъл до предприятието да си вземе трудовата книжка и съответните документи за бюрото по труда. Получил екземпляр от връчената му при условията на отказ Заповед № 09/28.03.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.04.2025 г. В нея било посочено, че на основание чл. 325, ал. 1, т.

9 КТ, във връзка със становище от „СТМ - Валжан“ ЕООД с вх. № 765/05.03.2025 г. се прекратявало трудовото правоотношение на ищеца поради „невъзможност на последния да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК“. Това бил единствения мотив. Извършеното уволнение било незаконосъобразно, не били налице предпоставките за извършването му. Работодателят се задоволил в Заповедта за прекратяване просто да препише първата предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, като заменил съюза „или“ с „и“.

Посоченото в Заповедта не било налице. В нея липсвала идентификация на соченото заключение на ТЕЛК, но ищецът предполага, че работодателят имал предвид ЕР № 90190 от 30/12.02.2025 г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ Шумен“ АД. Действително съгласно решението на ищеца била определена над 50 % трайно намалена работоспособност, но изрично в същото било посочено, че лицето можело да работи като машинист ПСМ, при спазване на описаните в т. 14 противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК.

Единственият компетентен орган да се произнася за това можел ли 2 трудоустроеният работник да заема конкретна длъжност или не, била именно ТЕЛК. Предвид това заключение не била налице сочената в заповедта като основание невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, точно обратното. За ищеца липсвала яснота кои били здравните противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, сочени в заповедта. Единствените противопоказания били посочените в т. 14 от решението. Ищецът, при изпълнението на трудовите си задължения и в рамките им, определени от работодателя не полагал труд при никои от изброените в т. 14 противопоказания, като не полагал тежък физически труд, не полагал нощен труд, не работил при неблагоприятни климатични фактори, вкл. не извършвал и работа на открито, с оглед обстоятелството, че трудовите му задължения включвали управлението на съответната машина, което се осъществявало в кабина с джойстици, не работил с токсични вещества и смеси (разчиствали клони, наноси и др. подобни). За да било налице соченото в Заповедта основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца в заключението на ТЕЛК трябвало не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочело, че това съС.ие пораждало невъзможност за ищеца да изпълнява точно определената работа по трудовото му правоотношение. А това не било така, в решението изрично било посочено че можел да работи на заеманата длъжност.

Ответникът, като работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ бил с повече от 50 работници и служители. Поради това на основание чл. 315 КТ, той бил длъжен да определя работни места за трудоустрояване. При и/или преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не била предложена друга работа, която да заяви съгласен ли бил или не да заеме. Действително в експертното заключение не се сочело, че следвало да заема друга длъжност, но разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обуславяла законността на уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му съС.ие работа. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно, да отмени Заповед за прекратяване № 09/28.03.2025 г., с която е извършено същото на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, да го възстанови на преди заеманата длъжност „...“ и да осъди работодателя „Напоителни системи“ АД - клон Г.Т. - Стара Загора да му 3 заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за поради незаконно уволнение за времето 01.04.2025 - 01.10.2025 г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за този период в размер на 13 525,20 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. В с.з. на 30.07.2025 г. е допуснато изменение в размера и периода на предявения иск за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като същият се счита предявен за сумата 9346,21 лева за периода от 01.04.2025г. до 30.07.2025г. Претендира разноски.

Ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД-клон Г.Т., гр.Стара Загора оспорва предявените обективно съединени искове. Същите били допустими, но неоснователни и недоказани. „Напоителни системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора бил работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, поради което бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца обективно съединени искове. Неоснователно в исковата молба се твърдяло, че не били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца със Заповед №09/28.03.2025 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ и във връзка със становище от „СТМ-ВАЛЖАН” ЕООД с вх.№765/05.03.2025 г. В конкретния случай били налице и двете хипотези, за да се приложила разпоредбата чл.325, ал.1, т.9 от Кодекса на труда. С ЕР №90190 от 30/12.02.2025 г. на ТЕЛК - II състав към „МБАЛ-Шумен” АД, гр. Шумен, получено от работодателя на 24.02.2025 г., след преосвидетелстване по документи, на ищеца била призната 92% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с водеща диагноза: друга и неуточнена цироза на черния дроб, придружаващи заболявания: неинсулинозависим захарен диабет, с бъбречни усложнения, за срок от една година- до 01.02.2026 г. Налице било установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване общо заболяване, а в т. 14 от ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд било посочено: полагане на тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятни климатични фактори, включително работа на открито, работа с токсични вещества и смеси, което означава, че по отношение на работника следвало да се съблюдава дали условията на труд били подходящи за длъжността, която заемал. В същото ЕР на ТЕЛК се приемало, че лицето можело да работи като машинист ПСМ, при спазване на описаните в т.14 противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК, което обаче, от своя страна, било в противоречие с изрично посоченото в представената производствена характеристика от 09.11.2024 г. - един от задължителните документи, изискуеми при подаване на 4 заявление в РКМЕ за преосвидетелстване, когато лицето работело, а именно, че работата на ищеца била на открито. Липсвало и предписание за преместване на друга подходяща за заболяването работа. Изискано било становище от „СТМ-Валжан” ЕООД - службата по трудова медицина, с която „Напоителни системи” ЕАД-клон Еорна Тунджа-Стара Загора имал сключен договор. Съгласно визираното в Заповед №09/28.03.2025 г. становище от „СТМ-Валжан” ЕООД с вх.№765/05.03.2025 г. относно представено ЕР № 90190/30 на II-ри състав ТЕЛК към „МБАЛ-Шумен” АД, издадено на 12.02.2025 г., въз основа на решението на ТЕЛК, оценката на риска и длъжностната характеристика за работна позиция „машинист ПСМ”, било невъзможно изключването на следните противопоказни условия на труд: неблагоприятни климатични условия и работа на открито. С оглед указанията в горепосоченото становище и необходимостта ищецът да бъде трудоустроен на друго работно място - длъжност, подходящо за трудоустроени лица /определени по чл.315 ал.1 от КТ/, съобразно заболяването му и изискваната за длъжността квалификация, от членовете на Комисията по трудоустрояване постъпила докладна записка с вх.№874/12.03.2025 г. Със същата Управителят на „Напоителни системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора е уведомен, че в Списъка на „Напоителни системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора от януари 2025 г., на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по реда на чл.315 от КТ нямало свободни длъжности. Относно свободните позиции в щатното разписание: 1. „Диспечер водопроводна мрежа”; 2.

„Специалист поддръжка и строителство на ХМС и ОПВВВ”; 3. „Работник поддръжка ХМФ и ОПВВВ”; 4. „Експерт информационни технологии” било посочено, че първите три работни позиции не отговаряли на здравословното съС.ие на лицето и посочените в Решението на ТЕЛК противопоказни условия на труд, а за „Експерт информационни технологии” ищецът не притежавал необходимите умения, опит и образователна степен. Направено било предложение лицето да бъде освободено по чл.325 т.9 от КТ. Това била и причината към ищеца да не бъде отправено предложение за друга работа.

Смисълът на трудоустрояването на работника се изразявал в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяванията на ищеца, респективно преместването му на подходяща работа, поради което, ако изпълняваната работа била подходяща за здравословното му съС.ие, 5 трудоустрояването е изпълнено. В конкретния случай изпълняваната работа не била подходяща с оглед противопоказни условия на труд: неблагоприятни климатични условия и работа на открито и при работодателя нямало друга подходяща, на която да бъде преместен, с което ищецът бил запознат устно.

При липса на подходяща и незаета от други трудоустроени лица работа, работодателят нямал задължение да организира дейността си във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315, а бил длъжен да прекрати трудовия договор. В противен случай, с оглед заболяванията на ищеца и описаните в т.14 противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК, които не му позволявали да изпълнява длъжността „...”, продължаването на изпълнението можело да доведе до тежки и необратими последици за здравето и живота не само на работника, но и за останалите работници.