Определение № 19788 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19788 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100111836 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 19, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Т. Т., Д.

Н. Т. и С. Т. Т., срещу "ЕТИГОН България" ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с които се иска да бъде установено, че ответникът има следните задължения към ищците, възникнали от сключен между страните договор за наем на 05.10.2018г. относно сления недвижим имот: триетажна къща с мазе, находяща се в гр. София, кв. Драгалевци, ул.

„Крушова градина“ №43:

- иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 94 025, 88 лева, представляваща главница за дължими месечни наемни вноски и консумативни разходи за периода от 01.01.2019г. до 20.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

- иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 33 875, 12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 20.07.2022г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44 106/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

В законоустановения срок ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който на първо място е направило възражение за недопустимост на съдебното производство на основание чл. 8, ал. 1 от Закона 1 за арбитража /ЗА/, тъй като в сключения между страните договор е уговорено, че споровете между тях ще бъдат разрешавани от арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. Моли производството по делото да бъде прекратено.

Към исковата молба на л. 7 – 13 от настоящото дело е представен сключения между страните договор за наем на 05.10.2018г. В раздел VIII, чл.

8.2 е вписано „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани чрез медиация от медиатор, който говори български и английски език, към Центъра за медиация към Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата съобразно с неговия устав и правилник на английски и български език.

Съгласно раздел VIII, чл. 8.3 „Всички спорове между страните, които не са разрешени чрез медиация съгласно чл. 8.2 в срок от три месеца след възникването на спора, включително спорове за действителността на договора или част от него, следва да бъдат отправени и окончателно решени от Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.“ При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото, поради наличие на арбитражна клауза, може да бъде направено най – късно от ответника с депозиране на писмен отговор по делото. В разглеждания случай този процесуален срок е спазен, поради което това възражение следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.

Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

Предвид така посочената прана уредба, настоящият съдебен състав приема, че направеното от ответника възражение за неподведоственост на този правен спор, съответно и недопустимост на това основание на предявените искове за основателно по следните съображения. Съгласно чл. 19, 2 ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В конкретния случай се касае именно за имуществен спор между страните, като не е налице никое от предвидените изключения, изключващи възможността спорът да бъде решен от арбитражен съд. Налице е и уговорена между страните арбитражна клауза - в чл. 8.3 от договора за наем, въз основа на който ищецът претендира процесните суми, а именно страните по договора са уговорили всички спорове по неговото тълкуване и изпълнение да бъдат отправени и решени от Арбитражния съд при Българската търговскопромишлена палата. Никоя от страните по спора не е въвела възражения за нищожност на тази клауза.

С оглед на изложеното съдът счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗА за прекратяване на настоящото производство.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11 836/2023 г. по описа на Софийския градски съд, Г.О., І-24 състав.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт от ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от него да се приложи към ч. гр. д. №44 106/2022г. по описа на СРС, 174-ти състав и това дело се върне на състава.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3