Решение № 514 от 28.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Велико Търново, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500195 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл...... и сл. ГПК.

Предмет на подадената от А. Г. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Т., въззивна жалба, е Решение № 204/03.02.2023г. по гр. д. № 2069/2022г. на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявената от въззивния жалбоподател отрицателна установителна искова претенция по чл.124, ал.1 ГПК, че същият не дължи на "Е.С." АД, с ЕИК ......, сумата от 700,00 лв. - цена на потребена /коригирана/ електроенергия за периода 08.04.2022г. - 06.07.2022г., по фактура № **********/08.07.2022г., издадена по партида с клиентски № ................., за обект находящ се в гр. .Д., ул. "Н.С.", като го е осъдил да заплати разноските в производството. Въззивникът посочва, че обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост. Излагат подробни доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяната му. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.49 и чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ. Излагат подробни съображения за наличието на необоснованост на обжалвания първоинстанционен акт, поради противоречие на приетите фактически и правни изводи на съда със събраните по делото доказателства. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството и пред двете съдебни инстанции, разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, чрез пълномощника й - адв. А. М., в който се заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, 1 че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за неоснователност на наведените с въззивната жалба, доводи от страна на въззивниците. Отправя се искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивният жалбоподател не се явява лично, като от негово име и за негова сметка, от редовно упълномощения му процесуален представител - адв. Р. Т., е постъпило писмено становище, че не възразява ход на делото да бъде даден и същото да се разгледа в негово отсъствие. Заявява, че поддържа изцяло доводите си, изложени в подадената въззивна жалба за неправилност на постановения първоинстанционен акт, представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК. Въззиваемата страна се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. М. при ВТАК, която от името и за сметка на доверителя си, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа подадения отговор, представя и списък с разноските по см. на чл.80 ГПК. Всяка от страните представя писмена защита, в която излага подробни съображения по съществото на правния спор.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Предявен е иск с правно основание чл.98а от ЗЕ, вр. чл.50, ал.2 ПИКЕЕ /прил.редакция изм. с ДВ бр.57/09.07.2021г./.

Ищецът твърди, че с ответната страна са в договорни отношения с предмет доставка на електроенергия за имот, находящ се в гр. .Д., ул. “Н.С.”. За периода 08.04.2022г до 06.07.2022г., му била начислена сумата от 789,56 лв. за електроенергия, за която ищецът твърди, че липсва основание за начисление, тъй като не е реално доставена и потребена от него. Отричайки дължимостта й, ищецът отправя искане, съдът да приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че в полза на ответната страна не е възникнало вземането.

Ответната страна твърди, че начислената сума за електроенергия от 789,56 лв., е в резултат на извършена проверка, която е констатирала наличие на промяна на схемата на свързване на СТИ, като преминаващата през същото електроенергия не била измерена. За извършената проверка бил изготвен констативен протокол, като процедурата по чл.49 ПИКЕЕ била надлежно 2 осъществена, поради което на основание извършената проверка и изготвения констативен протокол, ответникът приложил процедурата по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ и начислил горната сума.

Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново.

Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд обаче е извел неправилни изводи по същество на правния спор. Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниква правото на въззиваемата страна за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т.нар. “корекционна процедура” се осъществява, е регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, в приложимата им редакция с изм. от ДВ бр.57/ 09.07.2021г./, представляващи подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на техническите измервателни устройства е предвидено и съставянето на определени документи. Макар и при съществуването на разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.2 вр. чл.49 ПИКЕЕ, в която е изрично предвидено, че начисляването или т.нар. едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се извършва въз основа на издаден при спазване на реда на чл.49 - констативен протокол.

На първо място, ответникът не е установил (чрез съставен по надлежния ред протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) промяна в схемата на свързване на процесното СТИ, която води до неизмерване на преминаващото количество електроенергия. Протоколът не е съставен при спазване изискванията на чл.

49 от ПИКЕЕ, защото макар служителите на ответника да са установили кой е собственик на имота, същият е бил съставен в отсъствие на абоната, като е подписан от един свидетел – св. И. М., като последният при разпита си в хода на първоинстанционното производство, твърди, че си спомня за извършената проверка, но не е възприел непосредствено извършването на проверката. От показанията на св. С.М. /служител на ответника/ се установява, че макар при проверката на СТИ, служителите на ответника да са установили кой е собственикът на имота, същият отказал да подпише протокола, като последният бил подписан от св. М.. В изготвения констативен протокол не е отразено, че същият е изготвен при отказ на абоната да бъде подписан, каквото изискване е предвидено в разпоредбата на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, като макар протокола да е подписан от едно лице - свидетел, то съдът приема, че същия не е съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ.

На следващо място, изготвения по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, констативен протокол, по своята правна същност последният представлява частен удостоверителен документ, изготвен от страна по делото, т.к. за настоящата съдебна инстанция ръководно се явява установеното в приложимите разпоредби относно доказването в рамките на общия исков процес, а именно фактите и обстоятелствата, установени в съдържанието му /на КП/, от една страна не притежават обвързваща материална доказателствена сила за съда, а 3 от друга са установени от страна, имаща интерес от изхода на правния спор, и като такива следва да се преценяват с оглед на всички останали доказателства, събрани по делото. В тази връзка преценката дали е налице основание за корекция на основание чл.55, ал.2 ПИКЕЕ е правна преценка, която следва да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на гореизложеното, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство експертно заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като пълни, обективни и безпристрастни, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.2 ПИКЕЕ.

Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията, въззиваемата страна е следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност /най-малкото поради обстоятелството, че се явява собственик на същите/, то не е правно и логически обосновано в тежест на въззивника да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие, върху СТИ. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за основателност на подадената въззивна жалба, поради което постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на настоящото производство следва да бъде отменено като неправилно, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода от настоящото производство и отправеното с въззивната жалба, искане за присъждане на разноски, както и представените писмени доказателства за тяхното извършване, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника, разноски. Същите следва да бъдат присъдени в претендирания размер, а именно сумата от 525,00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване по настоящото производство, както и сумата от по 370,00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред първостепенния съд.

Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 204/03.02.2023г. по гр.д. № 2069/2022г. на РС - Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Д. с ЕГН **********, не дължи на 4

“Е.С.” АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. - Е, бул. “В.В.” № ....., представлявано от А.А.К., Х.П.Х. и Р.Г.Л. /заедно от всеки двама от тях/, сумата от 789,56 лв. / седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 08.04.2022 г. до 06.07.2022 г., по партида с клиентски номер ................. и абонатен номер ***, за обект на адрес гр. .Д., ул.”Н.С.”.

ОСЪЖДА “Е.С.” АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. - Е, бул. “В.В.” № ....., представлявано от А.А.К., Х.П.Х. и Р.Г.Л. /заедно от всеки двама от тях/, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на А. Г. Д. с ЕГН **********, сумата от 895,00 лв., разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от настоящото съдебно решение да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5