Определение № 379 от 24.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. гр. Добрич, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500204 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД,ЕИК 131576434,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Джавахарлал Неру“ №28,“Силвър Център“,ет.2,офис 40-46 срещу определение №664/12.12.2025 г. по гр.д.№401/2024 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е оставена без уважение молба на частния жалбоподател на основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №177/22.10.2025 г. по гр.д.

№401/2024 г. на БРС в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.М..Изложени са доводи за неправилно определяне от първоинстанционния съд на дължимото в полза на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение поради неправилна преценка на правната и фактическа сложност на спора,характера на предявените искове и обема на осъществената адвокатска защита.Присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно.Не било съобразено,че защитата по двата предявени иска касаела претенции,чиито фактически състави били свързани,а предметът на доказване не предполагал коренно разнопосочни действия.Аргументацията по исковете била една и съща,базирана на едни и същи доказателства,като били наведени идентични доводи и твърдения.Настоява се за отмяна на първоинстанционното определение в атакуваната му част и за уважаване молбата по чл.248 ал.1 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,като адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на насрещната страна да бъде редуцирано до размер от 480 лв.

В писмен отговор адв.Д. М. М. /процесуален представител на ищцата по делото Г. К. С. от гр.Б./ изразява становище за неоснователност на частната 1 жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение в обжалваната му част.Присъденото адвокатско възнаграждение било правилно определено съобразно минимума по специалната Наредба за защита по двата предявени иска и не подлежало на редуциране.Противното щяло да доведе до обезценка на адвокатския труд и несправедливото му възмездяване.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за обжалваното определение на 06.01.2026 г.,частна жалба с вх.№343/20.01.2026 г. по описа на БРС е подадена в рамките на указания от районния съд двуседмичен срок за обжалване,изтекъл за страната на 20.01.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното определение в неизгодната за него част,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№401/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.

№3117/04.07.2024 г.,уточнена с молба вх.№3643/07.08.2024 г. по описа на БРС,с която са предявени от Г. К. С. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.*** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,ЕИК 131576434,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Джавахарлал

Неру“

№28,“Силвър

Център“,ет.2,офис 40-46 обективно съединени искове,както следва:

1./главен иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит №*** от 16.06.2021 г. като съдържащ неравноправни клаузи /задължаване на потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство/;

2./евентуален иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит №*** от 16.06.2021 г. на основание чл.26 ал.1 предл.2 и предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.21 ал.1 от ЗПК /поради това,че действителният ГПР вследствие сключения договор за поръчителство бил над законоустановения размер/;

3./кумулативно съединен с горните частичен осъдителен иск на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1 лв /част от цяло вземане в размер на 100 лв/-недължимо платена по горния нищожен договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.

С първоинстанционното решение договорът за потребителски кредит е обявен за нищожен;ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 1 лв /част от цяло вземане в размер на 100 лв/,представляваща 2 недължимо платена по горния нищожен договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на исковете

04.07.2024 г.,до окончателното й изплащане.Дружеството е осъдено да заплати на ищцата сторените от нея разноски,а на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в полза на представляващото я Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,представлявано от адв.Д. М. М.,са присъдени сума от 480 лв с ДДС-адвокатско възнаграждение по иска за нищожност и 480 лв с ДДС-адвокатско възнаграждение по иска на плоскостта на неоснователно обогатяване.

За решението „Изи Асет Мениджмънт“ АД е уведомено на 28.10.2025 г.

/съобщение на лист 132 от делото на БРС/ и в двуседмичния срок за въззивното му обжалване,изтекъл на 11.11.2025 г.,е подадена от дружеството в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК на 11.11.2025 г. по електронен път чрез ССЕВ молба с вх.№5838/12.11.2025 г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските-в частта на присъденото в полза на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение.Навежда се,че присъденото от съда възнаграждение в полза на адв.Д. М. е твърде завишено по размер и са развити доводи за неговото намаляване.

С атакуваното определение №664/12.12.2025 г. районният съд е оставил молбата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъденото адвокатско възнаграждение без уважение.

Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е депозирана в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК,изхожда от активно легитимирано лице /страна по делото/ и е процесуално допустима.За допустимостта й е без значение дали дружествотомолител е представило списък на разноските си по чл.80 от ГПК,тъй като исканото изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските касае разноски,присъдени на пълномощника на насрещната страна.Като постановено по допустима молба атакуваното определение на БРС в обжалваната част е допустимо.Същото обаче е неправилно в тази част поради следните съображения:

Безспорно ответното дружество носи отговорност за сторените от другата страна разноски на общото основание по чл.78 ал.1 от ГПК поради уважаване на предявените срещу него искове.Същото дължи на ищцата Г. С. сторените от нея разноски.Дължи и на пълномощника на ищцата адв.Д. М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА,каквото е изрично претендирано.

Определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение е обаче несъответен на положения от адвоката труд,на правната и фактическа сложност на спора.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 от ЗА,а като израз на социална дейност той 3 може да предостави безплатно адвокатски услуги на лица от категорията по чл.38 ал.1 т.1-3 от ЗА.Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото,но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.Преценката при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото,като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38 ал.1 т.1-3 от ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ,респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител,ако такъв договор не е представен.В случая такъв договор е налице /на лист 65 от делото на БРС/,сключен между Г. С. и Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“,представлявано от адв.Д. М.,като със същия е уговорено,че услугите по него се предоставят безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Предвид горното предпоставките за присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на адв.М. на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство са налице.Адв.М. и представляваното от него еднолично адвокатско дружество са надлежно упълномощени от ищцата С. за процесуално представителство пред първата инстанция,видно от пълномощното на лист 63 от делото на БРС.

Искането на адв.Д. М. за присъждане на две отделни възнаграждения по всеки от обективно съединените искове е неоснователно.В случая по всички предявени искове следва да бъде определено едно общо възнаграждение в съответствие с практиката на ВКС.Когато предмет на делото са претенции,произтичащи от обстоятелства във връзка с един договор,разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. не следва да намери приложение /така определение №533/30.10.2017 г. по ч.т.д.

№1649/2017 г. на ВКС,I т. о. и цитираните в него/.Именно такова обективно съединяване на исковете в настоящия случай е налице,поради което адвокатско възнаграждение се дължи за всички искове общо.Размерът на възнаграждението следва да се определи върху сбора от цената на исковете.

С оглед цената на предявените искове от 600 лв по исковете за нищожност на договор за потребителски кредит /на база стойността на договора според чл.69 ал.1 т.4 предл.1 от ГПК/ и от 1 лв по иска на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД-общо 601 лв-според чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. на адвоката се следва възнаграждение в размер на 400 лв без ДДС.Размерът е определен на база сбора от цените на исковете по съображенията,изложени по-горе.По смисъла на решение по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията по горната Наредба,респ. размерите по 4

Наредбата могат да се ползват от съда само като ориентир при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение.

Защитата на ищцата от адвокат Д. М. е осъществявана без явяване в откритите съдебни заседания по делото /само в две от общо четири заседания е даден ход на делото/.Защитата е осъществявана само с подавани по електронен път писмени молби.С тях съдът е бил известяван за невъзможността на адвоката да се яви в съдебно заседание и накратко е изразявано становище по спора.Предявените и разгледани по делото искове за нищожност на договор и за връщане на недължимо платена сума са в съотношение на преюдициалност и обусловеност;обстоятелствата,съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищцата,почти напълно се припокриват.Исковете имат сходен предмет на доказване и се основават на едно правоотношение.Разликата е в търсената защита.Следва да се има предвид,че делото е едно от множество еднотипни дела с вече формирана устойчива съдебна практика,което го определя като такова с ниска правна сложност,т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма,респ. и времето,отделено за извършването й,не е много.Дейността на адвоката е с ниска правна сложност,но изисква времеви и организационен ресурс,макар и незначителен;възнаграждението,което му се определя,следва да съответства на професионалното положение на адвоката,на извършената от него работа,предприета очевидно уместно,с оглед изхода от спора,но и при отчитане на посочената еднотипност на делата и осъществявана защита на представляваната страна по идентичен начин.При съобразяване,че исковете са с общ сбор на цената им от 601 лв,следва,че при присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв с ДДС /2х480 лв/ положителният финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител надвишава този за страната,която защитава.Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес,тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация,че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.