Определение № 641 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 641 гр. София, 02.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600796 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№74763/18.06.2025 година/подадена по поща на 13.06.2025 година/ на осъдения Г. А. Г.,роден на *** година в гр.София,с постоянен и настоящ адрес в гр.София,българин,български гражданин,осъждан,със средно образование,неженен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в Затвор гр.София,против протоколно определение №3184/11.06.2025 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3501/2025 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения Г. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК.

В частната жалба се твърди по същество,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен ,необоснован и неправилен.Осъденият Г. твърди,че са налице условията на чл.70 НК за прилагане института на „УПО“,като е изтърпял съответна част от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето поправяне,но съдът неправилно е оценил доказателствата по делото.

Твърди,че спазва дисциплина в пенитенциарното заведение и правилата за вътрешния ред,като има честно и съвестно отношение към труда,неконфликтна личност е и не употребява алкохол. Твърди,че съдът е надценил разписаното в изготвения доклад от затворническата администрация,а самата администрация не работи активно с осъденото лице.Твърди,че е в работоспособна възраст и не страда от зависимости,което му позволява лесна социализация извън затворническото заведение.Намира отразените констатации за риска от рецидив за субективни,а отразеното в доклада неотговарящо на обективни факти.Излага съображения за социалните си връзки с родствениците си.Обобщаващо твърди,че е дал доказателства за поправянето си,а първият съд не се е съобразил със Закона 1

/разписаното в ППВС№7/1975 година вр. ППВС №7/1987 година/.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за процесуално допустима,но преценена по същество за неоснователна.

Съображенията са следните:

Осъденият Г. А. Г. е с установена самоличност,,като понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в Затвор гр.София за срок от 2 /две/ година и 10 /десет/ месеца, наложено му по нохд №2266/2024 година на РС-София за извършени престъпления по чл.354а НК и по чл.131 НК.Осъденият Г. Г. е постъпил в Затвора гр.София на 20.02.2024 година, като е зачетен предварителен арест от 3 месеца и 8 дни.

Към момента на постановяване на атакуваното определение Г.Г. е изтърпял ефективно 1 година,6 месеца и 29 дни,като са зачетени от работа 2 месеца или общо 1 година,8 месеца и 29 дни,вж.приложена справка,вх.№115/11.06.2025 година,л.23 от делото.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е 1 година,1месец и 1 ден.

Осъденият Г. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.Този режим не е променян досега.

Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 89 точки,непроменен в хода на водения корекционен процес.

Установено е,че психически е необременен,осъждан многократно,без зависимости към ВНВ и алкохол,а употребата на алкохол не е с проблемен характер.Процесът на адаптация не е протекъл безпроблемно,въпреки ,че осъдения не пребивава за първи път в пенитенциарно заведение. Разяснен му е правния статус,но не се съобразява с него,отношението му към пенитенциарните служители е съответно с режимните изисквания.Констатирани са трайни криминални нагласи. Осъденият се опитва да избягва неприятности в пенитенциарното заведение,макар да са констатирани конфликти с негово участие спрямо дежурен постови служител,за което е наказан със заповед №205/16.04.2025 година на началник на Затвора гр.София,както и с други лишени от свобода,за което е наказан със заповед №214/22.10.2024 година и заповед №147/23.08.2024 година.По отношение на него са прилагани кризисни мерки.При осъденият Г. не са установени ясно изразени дискриминационни нагласи.В ЗОЗТ“Кремиковци“ е настанен на 27.02.2024 година, след което е назначен и преместен на работа в затвора гр.София.Освободен е поради несправяне с работата,Назначаван е отново,като по отношение на него и към настоящият момент се води дисциплинарно производство /докладна записка №10463/07.05.2025 година и докладна записка №1313 от 16.05.2025 година/ за неизпълнение на поставени му задачи,като е заявено предстоящо освобождаване от работа.Не е награждаван.

2

Констатирани са отделни дефицитни зони,вж.доклад за осъдения Г.Г. от 05.06.2025 година на инспектор СДВР при Затвора гр.София,наред с доклад от 19.05.2025 година,като тези зони са наблюдавани за констатиране степента на преодоляване на дефицитите.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-справка и становище №115/29.05.2025 година,л.2,наред със справка изх.№115/11.06.2025 година,л.23 от делото по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора ,доклад за лишения от свобода Г.,л.3-л.5,изготвен от инспектор СДВР при Затвора гр.София на 19.05.2025 година,експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения Г. Г. от 05.06.2025 година,л.258,изготвена от инспектор-психолог Е. Д.,доклад за лишения от свобода Г.,л.26-л.28,изготвен от инспектор СДВР при Затвора гр.София на 05.06.2025 година,доклад за пробационен надзор,л.29-л.31,писмени доказателства,приложени към досие №157/2024 година на лишения от свобода,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият Г. Г. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият Г. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Спор в тази насока между страните не е налице.

Решаващият съд правилно е преценил,както предварителното задържане на осъдения Г.

,така и периода на изтърпяване на наказанието му и ясно е заявил,че е налице предпоставката на Закона ,свързана с изтърпяване на ½ от наказанието „лишаване от свобода“ от страна на осъдения.

Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ , първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е ценил доказателствата за степента на поправяне на осъдения Г. Г.,включително преценявайки степента на изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата.В мотивите към атакувания съдебен акт първият съд е дал мотивиран отговор на поставени пред него въпроси,свързани с фактите,сочещи степента на промяната в поведението на осъдения Г. в нейните качествени и количествени показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Въззивният съд намира,че от страна на осъдения Г. е сторена неточна и некоректна критика на мотивите към постановения съдебен акт.

Необосновани са доводите на осъденото лице,че е необоснован извода на първия съд за незавършен корекционен процес,сторен на основа на неточно и превратно тълкуване на доказателствата по делото.Въззивният съд,както и първия съд намира,че твърдението на 3 осъдения Г. за постигнати резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,не е обосновано.

Неоснователно е оплакването на осъдения,че първият съд е надценил разписаното в изготвените доклади и констатациите,обективирани в тях.Неоснователно е и твърдението,че неточно са ценени изводите в становището за психологическото и емоционално изследване от експерт Д..Първият съд коректно е отразил всички установени по делото обстоятелства ,които сочат на неразвил се поправителен процес при осъдения,съпоставяйки констатираното при постъпване на осъденото лице в пенитенциарното заведение,констатираните дефицитни зони при започване на корекционния процес и непреодолените към настоящия момент дефицити в секторите за наблюдение.Първият съд коректно е анализирал периода на изтърпяване на присъдата,като е проследил цялостното поведение на лишения от свобода,наред с формално декларирано желание за промяна на досегашния му начин на живот.Коректно са отчетени данните за неговото поведение към затворническата администрация,към останали лишени от свобода и към изпълнение на трудови задължения.Не са анализирани превратно данните за конфликтни ситуации,свързани не само с представител на затворническата администрация,но и с други лишени от свобода.Коректно е отчетено,че риска от вреди от рецидив,към служителите и останалите лишени от свобода лица е в завишени стойности.В мотивите към постановения съдебен акт,в съответствие с доказателствата коректно е прието,че в резултат на провежданата корекционна работа с осъдения Г. Г. се наблюдават незначителни положителни промени в поведението му.Отчетено е,че работи,но е посочен начина на изпълнение на трудовите задължения,който е незадоволителен.Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.

Оценявайки събраните доказателствени източници по делото в съвкупност,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения не е завършен,като не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на наказанието.В правните си изводи правилно първият съд се е основал на изготвени по делото доклади от инспектор СДВР ,становище на началника на затвора,изготвен психологически доклад и писмени доказателства, сочещи колебливо негово поведение.Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,оценява начина,по който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на 89 точки,непроменен в хода на водения корекционен процес.

По отношение на режима на изпълнение на наказанието-„строг“,промяна не е настъпила.

Възражения на осъдения,касателно начина на определяне на оценката на риска от рецидив и опасност за обществото са неоснователни,макар да се наблюдава отделна схематичност от страна на затворническата администрация към оценката и индивидуалния подход при определяне на оценката от риск.Няма спор,че на основа заповед на Министър на правосъдието са утвърдени правила и принципи за работа в пенитенциарни заведения,по които се отчита оценка от риск от рецидив, без да се сочи конкретно по какъв начин да се изготви първоначален план на присъдата и как да се оформят изменения в този план в хода 4 на възпитателната работа с осъдено лице.В тази заповед са посочени единствено срокове,в които следва да бъде извършена оценка на риска от рецидив и вреди,както и планиране и/или препланиране на присъдата.Видно е,че не е налице низходяща тенденция на оценяване,а напротив-не са установени данни за намаляване на риска от рецидив и това е така, защото при осъдения Г. първоначално констатираните проблемни зони не са преодолени.Именно затворническата администрация,а не съда разполага с пълен набор от инструменти точно и коректно да оцени поведението и дефицитите за всяко осъдено лице,а настоящият съд не намира основание да приеме предубеденост или некоректност в работата и.

Понастоящем ясно са констатирани отделните дефицитни зони,като приложените доклади от 05.06.2025 година и от 19.05.2025 година на инспектор СДВР при затвор гр.София е посочено,че в процеса на възпитателната работа с осъдения Г. Г. се отбелязва динамика в различни проблемни зони,които не са преодолени понастоящем.Заложени са цели,свързани с моделиране на умения за адекватно разрешаване на проблемите от страна на осъденото лице,включително създаване възможност да анализира досегашния си начин на живот и факторите с негативно въздействие,като се преследва постигане на устойчивост в поведението му в положителна насока.