Решение № 228 от 03.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. К., 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. ВА.-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. ВА.-Петрова Гражданско дело № 20255320100967 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.2 изречение 1-во, предл. последно от ЗЗД и чл.108 от ЗС.

Ищците - С. А. С. и Л. А. А. твърдят, че съгласно приложеното удостоверение за наследници изх.№ АОУ-448/09.04.2025г. на Община Р., ищците и първата ответница били наследници по закон на А. С. А. с ЕГН **********, техен баща, починал на 06.02.2022г. През 2000-та година, баща им прекарал тежък хеморагичен инсулт, причинил му тежко увреждане на мозъка. В следствие на това увреждане били увредени комуникативните възможности на баща им и способността на разбира адекватно свойството и значението, както на случващото се около него, така и на собствените му действия и постъпки, да прогнозира последиците от тях и да се грижи за интересите си. Възползвайки се от това негово състояние, първата ответница накарала баща им да й подари негов наследствен недвижим имот, находящ се в с. М., К. община, представляващ дворно място с площ от 505кв.м., съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 105, в квартал 14 по ПУП на с.М., К. община, за който имот е отреден УПИ ІІ-105, като регулацията не е приложена, ведно с построените в дворното място - двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., второстепенна сграда - лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и стопанска сграда-плевня със застроена площ от 30 кв.м., ведно с всички подобрения, при граници: от север - улица, от изток имот № 103, от юг - имот № 104 и от запад - имот № 106. Това дарение било извършено с Договор от 01.06.2017г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том II, peг. № 3124, дело № 255/2017г. на Нотариус С.

Р. гр. К..

Твърдят, че в семейството им винаги се е знаело и това било ясно за 1 всички им, че описаният имот трябвало да остане за трите деца на баща им, А.

С. А. - за ищците и за първата ответница. Поради тази причина от дълги години ползването на имота било разпределено между тримата. Тъй като баща им нямал нотариален акт за имота, есента на 2019г. ищците поели пред него ангажимента да подготвят необходимите документи, за да бъде снабден с нотариален акт за собственост върху имота. При опит да извадят скица на имота установили, че същият е собственост на първата ответница по силата на описания нотариален акт.

Като попитали баща им, какво се е случило с имота, установили, че той нямал и най-малката представа, че го е подарил на първата ответница. Затова веднага се свързали с нея. При проведения помежду им разговор, тя им заявила, че това било „изненада“, в отговор на което те я предупредили, че ще бъде заведено дело, за да бъдат защитени правата на баща им.

Явно с цел да попречи на реализиране на правата по едно евентуално съдебно решение, с което й се отнема имота, втората ответница по настоящото дело побързала да прехвърли същия на втория ответник по настоящото дело.

С Договор от 24.10.2019г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том ІІІ, рег. № 4171, дело № 396/2019г. на Нотариус С. Р. гр. К., първата ответница е „продала“ на втория ответник по настоящото дело описания имот. На същата дата - 24.10.2024г. баща им е завел пред Карловски районен съд гр.д. № 1599/2019г., с искане дарението на процесния имот да бъде прогласено за нищожно или да бъде унищожено.

В хода на делото, както ищците, така и първата ответница, продължили да ползват имота, разпределен между тримата така, както това било сторено преди същият да й бъде „подарен“. В хода на делото баща им починал, като ищците встъпили на негово място в процеса, поддържайки предявения от него иск.

С влязло в сила на 08.03.2023г. Решение по гр.д. № 1599/2019г. на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД бил унищожен сключения между баща им и първата ответница - Договор от 01.06.2017г. за дарение на процесния имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том II, peг.

№ 3124 , дело № 255/2017г. на Нотариус С. Р. гр. К.. След приключване на това дело първата ответница доброволно, чрез неин адвокат им изплати присъдените разноски по същото. Пак тогава тя им предложи да изкупи техните дялове от процесния имот, но те отказали.

Ответницата не ги е известявала, че е прехвърлила процесния имот на трето лице, а и това трето лице - втория ответник по настоящото дело, по никакъв начин не е заявил претенции спрямо тях да му освободят имота, както и не се е противопоставял на тяхното присъствие в имота. През целия този период от време както ищците, така и първата ответница продължили да владеят и ползват имота напълно необезпокоявано и без каквито и да било спорове помежду им, като негови собственици. Ответницата продължила да ползва една от стаите в къщата, а ищците - другите две стаи. Ищцата продължила да сади в двора картофи, отделеното семе, от които съхранявала в избата на къщата. Имало е няколко случая, при които са се засичали с нея в имота. Тогава тя винаги бързала да го напусне, включително и когато са я заварвали там със семейството й. В техните стаи имало лични вещи, отоплителни уреди, покъщнина, хранителни продукти.

Това състояние на нещата продължило до 01.05.2025г., когато решили 2 пореден път да отидат до процесния имот. Тогава заварили входните врати на двора, както и на първия и втория етаж на жилищната сграда заключени и със сменени патрони. До този момент само ищците и първата ответница имали ключове от имота и съответно - достъп до същия. Обадили се на Полицията в гр. К., от където изпратили патрул, който установил това обстоятелство.

Тогава дъщерята на първия от ищците се разровила в Интернет и открила обяви, с които първата ответница обявила за продан не само процесния имот по настоящото дело, но и всички наследствени от баща им земеделски земи, както и едно празно дворно място, находящо се също в с. М. и също останало в наследство от баща им. Още на следващия ден се обадили в агенцията, която предлагала имотите за продан и уведомили нейните служители, че всички тези имоти били наследствени и съсобствени. Обявите за празното дворно място и за земеделските земи били свалени, но останала тази за процесния имот.

Това, че през изминалите години първата ответница продължила да владее и ползва процесния имот налагал извода, че Договорът от 24.10.2019г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том ІІІ, рег. № 4171, дело № 396/2019г. на Нотариус С. Р. гр. К., по силата на който първата ответница е продала на втория ответник процесния имот, е един привиден договор, целящ да предотврати негативните за Е. А. Й. последици от евентуалното уважаване на иска, предявен от баща им, като по този начин същата фактически запазила правото си на собственост върху имота. А това, че през всички тези години по никакъв начин не са били препятствани да владеят и ползват имота, се обяснявало с явното намерение на ответниците да изтече предвидената в чл.79, ал.2 от ЗС кратка 5-годишна давност.

Допълнителен довод в подкрепа на твърдението им, че става въпрос за привидна сдЕ. бил фактът, че като продажна цена в нотариалния акт била записана сумата от 3000лв., за която страните по сделката и ответници в това производство заявили, че била изплатена напълно и в брой. Очевидно било, че тази цена е твърде далеч от реалната пазарна цена на имота, което се потвърждавало и от публикувана в Интернет обява за продажба на имота-там обявената цена е в размер на 50 000 лв. Твърдят, че от 24.10.2019г. до 01.05.2025г., когато установили, че патроните на вратите на процесния имот били сменени и заключени незнайно от кого, никой от двамата ответници не е владял процесния имот и съответно - не е предявявал спрямо ищците, каквито и да било претенции по отношение на същия.

С две допълнителни молби, ищците уточняват следното:

С Молба вх. № 11944/27.10.2025г. ищците твърдят, че записвайки в исковата си молба, че в периода от 24.10.2019г. до 01.05.2025г. никой от двамата ответници не е владял процесния имот са имали предвид това, че никой от двамата ответници не е владял целия процесен имот, т.е. и принадлежащите им общо 2/3 ид.ч. През този период от време ответницата, Е.

А. Й. продължавала да ползва една от стаите, а ищците, ползвали другите две стаи. Дворът и сервизните помещения винаги са се ползвали общо от тримата.

И това продължило до 01.05.2025г., когато опитвайки се да влезнат в процесния имот установили, че същият е със сменени патрони на входната врата за двора, както и на вратите на първия и втория етажи на жилищната сграда. След завеждане на настоящото дело и до настоящия момент ответницата - Е. А. Й. продължила лично да ползва целия имот. По делото са постъпили отговори от ответниците, Д. Ф. Т. и И. Д. Т., в които същите твърдят, че от закупуването на процесния имот и до настоящия момент те го 3 владеят и ползват. С оглед на горните уточнения заявяват, че поддържат изцяло предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение и на тримата ответници по настоящото дело.

С Молба вх. № 13530/01.12.2025г. ищците твърдят, че в периода от 24.10.2019г. до 01.05.2025г. процесният имот е владян явно и необезпокоявано от двамата ищци и от първата ответница - Е. А. Й.. В случая под понятието владеене следвало да се има предвид упражняване на фактическа власт и своене върху процесния имот, като собствен на тримата, както и ползване по начин, установен от преди този период. След като на 01.05.2025г. установили, че процесният имот е заключен, т.е. бил преустановен достъпът им до него, то очевидно било, че някой е установил владение върху същия, отблъсквайки тяхното владение върху имота. Разполагат с данни, че ответницата Е. А. Й. и след 01.05.2025г. е продължила да посещава и влиза самостоятелно в процесния имот. Наред с това другите двама ответници - Д. Ф. Т. и И. Д. Т., в депозираните отговори на исковата молба твърдят, че те владеят процесния имот. Това обуславя за ищците правния интерес да насочат предявения от ревандикационен иск спрямо тримата ответници по делото, доколкото и за тримата са налице индикации, че държат процесния имот.

Правният им интерес да насочат предявения ревандикационен иск срещу ответницата - Е. А. Й. произтичал от твърдението за симулативност на сделката обективирана в посочения Договора от 24.10.2019г., както и от това, че същата и към настоящия момент продължавала да осъществява фактическа власт върху процесния имот. Твърдят, че ответницата - Е. А. Й. продължавала да владее процесния имот, в това число и принадлежащите им 2/3 ид.ч. от същия.

Правният им интерес да насочат предявения от ревандикационен иск и срещу ответниците - Д. Ф. Т. и И. Д. Т. произтичал, както от твърдения от ищците симулативен характер на описаната сдЕ., така и от твърдението на същите, съдържащо се в депозираните отговори на исковата молба, че те владеят процесния имот, т.е. - налице е признаване на пасивната легитимация по предявения ревандикационен иск от страна на същите. Повече от очевидно било, че това признаване на пасивната легитимация по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е в подкрепа на защитната теза на ответниците по първия предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.

Твърдят, че в периода от 24.10.2019г. до 01.05.2025г. ответниците - Д. Ф.

Т. и И. Д. Т. не са владеели процесния имот, в това число и принадлежащите им 2/3 ид.ч. от същия. Двамата ответници твърдят противното - че ключовете от имота им били предадени още в деня на сделката, т.е. 24.10.2019г. и че от пролетта на следващата година насетне започнали да осъществяват фактическа власт върху имота. Дали действително процесният имот се владее от тримата ответници или само от някои от тях е въпрос на доказване и касае основателността на предявения ревандикационен иск. Ето защо още веднъж заявяват, че поддържат предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо тримата ответници по делото така, както е предявен.