Определение № 1073 от 17.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1073 гр. София, 17.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000601244 по описа за 2022 година

С определение № 2188 от 12.10.2022 г. по н.ч.д. № 3254/2022 г., Софийският градски съд, НО, 27. първоинстанционен наказателен състав е отменил постановление от 11.05.2022 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 197/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 8317/2011 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 НК и е върнал делото на СГП за продължаване на наказателното производство, и за изпълнение на дадените задължителни указания по приложение на закона.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от прокурор при Софийска градска прокуратура. В протеста се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с фактите по делото, а също и с материалния и процесуален закон. Според прокурора в случая е налице съществено обстоятелство, което не е взето предвид от съда, и което се свежда до наличие на факт, изключващ продължаването на наказателното производство – изтекла давност за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за престъплението, за което се води разследването – по чл. 123, ал. 1 НК. Представителят на държавното обвинение твърди: че давността за наказателно преследване е изтекла на 2.03.2021 г., доколкото десетгодишния срок е започнал да тече на 2.03.2011 г., когато е настъпила смъртта на М. М. И., което налага прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК; че при изтеклата преследвателска давност органите на разследването не могат да извършват валидни действия, дори да не е изчерпан потенциалът за попълване на делото с доказателствени източници; че съдът може на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 НПК да измени постановлението на прокурора в частта за основанието за прекратяване. Освен възраженията за изтекла давност за наказателно преследване прокурорът поддържа, че са неправилни изводите на съда за немотивираност и необоснованост на постановлението за прекратяване.

Поддържа също, че постановлението отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК; че правилно е било кредитирано заключението на седморната съдебномедицинска експертиза, тъй като вещите лиза са обосновали своите изводи, изследвайки цялата налична доказателствена съвкупност по делото; че прокурорът и изложил в постановление цялостната хронология на протичане на заболяването и настъпилите усложнения, както и че не са установени нарушения на конкретни физически лица, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат; че е установена в хода на разследването причината за настъпилата смърт – чернодробна недостатъчност, 1 причинена от възникнал непредсказуем и в неочаквано тежка форма синдром на Рей на фона на катарална лобуларна пневмония; че указанията на съда за ролята на апаратурата за командно дишане са ирелевантни, доколкото не дихателната недостатъчност е причина за смъртта; липсва причинна връзка и между антибиотичното лечение и причината за смъртта, поради което изследването на този въпрос също е извън предмета на доказване; че липсват нарушения на конкретно лице при диагностицирането и лечението на М. И., които да са в причинна връзка с неговата смърт, което се установява несъмнено от всички назначени и приети експертни заключения по делото, поради което изводът на прокурора за липса на престъпление по чл. 123, ал.1 НК е правилен и законосъобразен.

С протеста прокурорът отправя искане за отмяна на определението на СГС, по н.ч.д.

№ 3254/2022 г. и за потвърждаване на постановлението от 11.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 197/2011 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 8317/2011 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 123 НК.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид протеста, материалите по делото, както и определението на първоинстанционния съд намира следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от легитимиран за атакуването на съдебния акт субект срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и в предвидения в закона 7-дневен срок – уведомлението е получено на от 17.10.2022 г., е протестът е подаден на 20.10.2022 г., а разгледан по същество е основателен.

Досъдебното производство е започнало с постановление от 12.05.2011 г. на прокурор във Военноокръжна прокуратура – София за установяване на причините и обстоятелствата, при които на 2.03.2011 г., във Военномедицинска академия –София, е починал М. М. И. от гр. Радомир, за престъпление по чл. 123 НК. Впоследствие с постановление от 19.08.2011 г. на прокурор от СГП делото е прието по подсъдност в СГП, доколкото военният прокурор не е установил в резултат на проведеното разследване действие/бездействие на физическо лице от ВМА-София, което да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на М. И.. В постановлението на прокурор от СГП е записано, че наказателното производство се води срещу неизвестен извършител и за престъпление по чл. 123 НК.

В рамките на досъдебното производства няма привлечено към наказателна отговорност лице.

След провеждане на редица процесуални действия, при които са събрани множество доказателствени материали – разпити на свидетели, заключения на тройна и петорна съдебномедицински експертизи, цялата релевантна медицинска документация, доклад от ИА „Медицински одит“ и доклад на експерти от НЗОК, прокурор от СГП е прекратил наказателното производство с постановление от 26.06.2012 г. По жалба на пострадалата постановлението е било отменено с определение на СГС, НО, 29. състав по н.ч.д. № 4015/2012 г. и делото е било върнато на СГП за продължаване на разследването. В хода на допълнителното разследване са били разпитани свидетели и е изготвена и прието заключението на седморна допълнителна съдебномедицинска експертиза № 96/2013 г. С постановление на прокурор от СГП от 22.10.2013 г. наказателното производство е прекратено отново. При осъществен съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК това постановление е било отменено с определение на СГС, НО, 3. състав . При продължилото разследване са разпитани нови свидетели, назначени и приети са заключенията на съдебномедицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебномедицинска експертиза. С постановление от 28.04.2016 г. на прокурор от СГП наказателното производство е прекратено. С определение на СГС, НО, 4. състав по н.ч.д. № 2499/2016 г. постановлението за прекратяване е отменено с указания за назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да даде отговори за причинна връзка между предписаното антибиотично лечение, лечение с Ефералган, Нурофен, Урбазон и настъпилите усложнения в състоянието на М. И.. В хода на продължилото разследване по 2 делото е назначена и прието заключението на допълнителна съдебномедицинска експертиза, която е дала отговор на поставените в отменителното определение въпроси – л. 22 – л. 39 от том 5 на досъсебното производство. С постановление от 1.06.2018 г. наказателното производство отново е прекратено. По жалба на пострадалата и при осъществен контрол по чл. 243 НПК СГС, НО, 15. състав по н.ч.д. № 3027/2018 г. е отменил постановлението с указания за назначаване на генетично изследване на биопсичен материал на М. И., който да установи по категоричен начин причината за смъртта му.

При продължилото разследване е назначено и прието през месец юни 2021 г. заключение на седморна съдебномедицинска експертиза, което е дало отговори на всички поставени до момента от съдилищата в отменителните определения неизяснени въпроси – т.

7 от досъдебното производство.

С постановление на прокурор от СГП от 7.06.2021 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 НК поради изтекла давност. Постановлението е било отменено от СГС, НО, 17. състав по н.ч.д. № 3449/2021 г. с аргумента, че изтичането на давността за наказателно преследване има само материалноправен, но не и пряк процесуален ефект.

С постановление от 11.5.2022 г. на прокурор от СГП наказателното производство отново е прекратено, на основание липса на съставомерно престъпно деяние – чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Това постановление е било атакувано от В. М. пред СГС, постановил определението – предмет на настоящия въззивен контрол.

СГС е констатирал, че в постановлението за прекратяване прокурорът не е анализирал гласните доказателствени средства, писмените доказателства и другите способи за доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е приел, че прокурорският акт е немотивиран и на това основание подлежащ на отмяна. Първоинстанционният съд е коментирал също, че заключението на последната седморна съдебномедицинска експертиза е непълно и неясно при отговора на определени въпроси – за това дали е било правилно назначеното лечение – отговорът бил лаконичен; не е обсъдена ролята на апаратурата за командно дишане; за това каква е била ролята на антибиотичното лечение за развитие на болестта и за приема на другите лекарства – Ефералган и Нурофен; за значението на доболничното лечение към каузалния процес на настъпилата смърт.

Настоящата инстанция намира, че СГС е отправил неизпълнимо и незаконосъобразно указание към прокурора. Това е така, защото в конкретния случай е настъпило обстоятелство, което изключва възможността за провеждане на наказателното преследване, спрямо което и да е лице за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК – изтичането на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, приложима в разглежданата хипотеза. Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 години. За престъплението по чл. 123, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Следователно давността за наказателно преследване е 10 години – предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 2 НК 15-годишна давност е приложима спрямо деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години и поради това е неприложима в настоящия казус. Инкриминираното деяние е отнесено към дата 2.03.2011 г. и към 2.03.2021 г. вече е била изключена възможността за наказателно преследване на конкретен негов извършител, при положение че давността не е била спирана и/или прекъсвана. От образуването на наказателното производство до настоящия момент органите на досъдебното производство не са предприели действия за преследване срещу определено лице, защото производството е образувано срещу неизвестен извършител и не е извършено нито едно надлежно процесуално действие, което да е насочено срещу определено физическо лице. Тази възможност е безвъзвратно преклудирана след 2.03.2021 г. и независимо от възможните фактически изводи, произтичащи от доказателствата по делото, никое лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност оттук насетне. Всъщност давността за наказателно преследване е била изтекла още при произнасянето на прокурора, но вероятно поради предходното произнасяне на СГС, 3

НО, 17. състав по н.ч.д. № 3449/2021 г., държавният обвинител не е приложил закона за давността.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК повелява, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В случая давността не е прекъсната, защото наказателното производство не е възбудено срещу определено лице, а в хода на протичането му никой не е бил привлечен като обвиняем. За изтичането на давностния срок е без значение дали извършителят на деянието е бил открит или не. За изминалия период от време – от датата на твърдяното деяние досега – не са били предприети такива действия.

Практиката на върховната съдебна инстанция е последователна и безпротиворечива в тълкуването, че фактът на образуването и воденето на наказателно производство не е достатъчен да прекъсне изтичането на давностния срок, щом същото не е насочено срещу определено лице – ТР № 96/1.10.1961 г. по н.д. № 76/61 г. на ОСНК; решение № 117/9.03.2010 на ВКС, НК, III н.о. и др.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c75d354-3bdf-45d8-afc9-5886ab131dba