Решение № 24 от 18.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ловеч, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310101298 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за кредит.

Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД – гр. София, чрез пълномощник адвокат Р. Д., срещу П. Н. П., с адрес: ***, на основание чл. 422 във вр. с 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/04.05.2022 г., а именно: 1061.58 лева - главница, 351.00 лева – договорна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 04.05.2023 г. и 100.68 лева - лихва за забава за периода от 05.08.2022 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че „Кредит Инс“ АД /с предходна правноорганизационна форма „ООД“/ представлява търговско дружество с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът за кредит с кредотополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Посочва се, че ответникът П. Н. П. е кандидатствал за получаване на 1 потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес: www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма на кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на ищеца се свързал с него на посочения телефон, като той потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството кредит в размер на 1300.00 лева. Посочва се още, че след одобрението, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същият е потвърдил с избиране на изпратения му от ищцовото дружество линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/04.05.2022 г. и желаната сума му била преведена чрез системата E-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от него лична карта.

Ищецът се позовава и на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, според чиято разпоредба за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Изтъква, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Ищецът счита, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и го представя по делото в заверен препис. Изтъква, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните документи и съгласно чл. 180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им, като в тази връзка ищецът се позовава на Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС на РБ, IV- то ГО, гр.д. № 868/2012 г.

Ищецът посочва още, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит. Съгласно условията на сключения договор, ищцовото дружество е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи:

04.06.2022 г., 04.07.2022 г., 04.08.2022 г., 04.09.2022 г., 04.10.2022 г., 04.11.2022 г., 04.12.2022 г., 04.01.2023 г., 04.02.2023 г., 04.03.2023 г., 04.04.2023 г., 04.05.2023 г.

Ищецът твърди, че длъжникът е погасил първите 2 вноски по сключения договор за потребителски кредит с падежи: 04.06.2022 г. и 04.07.2022 г., а по вноска с падеж 04.08.2022 г., е осъществено частично плащане, като извън погасяването е останала дължима главницата до пълния й размер и наказателна лихва. Към дата 11.01.2024 г., ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по договора, като 2 служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с него, посредством изпращане на напомнителни съобщения на посочения в заявката електронен адрес, SMS-и и телефонни обаждания.

Ищецът посочва, че е потърсил начин да защити интересите си чрез подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 94/2024 г. по описа на РСЛовеч е издадена заповед за изпълнение, а в настоящото производство се претендира установяване дължимостта на вземанията по реда на чл. 415 от ГПК, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно: 1061.58 лева – главница, 351.00 лева – договорна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 04.05.2023 г. и 100.68 лева – лихва за забава за периода от 05.08.2022 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат И.

К., назначена за особен представител на ответника, с който е изразила становище за неоснователност на предявения иск. Навежда доводи за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба от негов пълномощник, се поддържат изцяло предявените искове и са изложени аргументи за неоснователност на наведените възражения за нищожност в отговора на особения представител. Представен е списък на разноските на ищеца в двете производства.

Ответникът се представлява от особения си представител адвокат К., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковата претенция.

Направи възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 94/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 564/16.01.2024 г., от „КРЕДИТ ИНС“ АД – гр. София, е образувано ч.гр.дело № 94/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 142/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответника П. Н. П., за същите вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит.

С Разпореждане № 1519/18.06.2024 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

3

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи:

Заявка № *** от 04.05.2022 г., съдържаща информация за клиента П. Н. П. и кредита;

Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/04.05.2022 г. и Общи условия на „КРЕДИТ ИНС“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит /Общите условия са представени по заповедното производство - ч.гр.д.№ 94/2024 г. на ЛРС/.

Не се спори, че между ищеца „Кредит Инс“ АД и ответникът П. Н. П. е сключен горепосочения договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/04.05.2022 г., като сключването на договора е във формата на електронен документ по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

По силата на така сключения договор страните постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника поисканата в кредит сума в размер от 1300 лева за потребителски нужди. Уговорено е, че дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00 %, при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.7 %. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца от датата на подписване на договора, като ведно с дължимата лихва, кредитът се издължава на равни месечни вноски, с краен срок за издължаване – 04.05.2023 г.

В клаузата на чл. 4 от договора, е посочено, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице /„поръчител“/, като в отношенията между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на действащите Общи условия.

Според чл. 1.4 от договора, средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин в брой на каса на Easypay или по посочена от него банкова сметка.

Видно от съдържащото се в договора Приложение № 1, в същото са посочени по размер и падеж дължимите 12 месечни вноски за издължаване на кредита с първа вноска 04.06.2022 г. и последна – 04.05.2023 г., като дължимата месечна вноска е общо в размер на 225.33 лева, от която: главница – 108.33 лева, лихва – 39.00 лева и сума на гаранция – 78.00 лева.

По делото не се спори, че уговорената в кредит сума в размер на 1300.00 лева е предоставена изцяло на ответника по посочения от него начин /чрез превод на каса на „Изипей“/ и същата е усвоена от него.

Безспорно е също, че ответникът е погасил първите две вноски по договора /04.06.2022 г. и 04.07.2022 г./, а по вноска с падеж 04.08.2022 г. е осъществил частично плащане /в т.см. извлечение от електронната система на плащанията на ищеца/. По останалите вноски не е извършено плащане, а крайният падеж за издължаване на кредита е настъпил на 04.05.2023 година.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Кредит Инс“ АД, 4 като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***/04.05.2022 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на сумата 1300.00 лева, а той се е задължил да го върне с уговорената договорна лихва на 12 месечни вноски. Установи се, че освен лихва, в погасителния план по договора /Приложение 1/ във всяка месечна вноска е включена и „сума на гаранция“ в размер на 78.00 лева.

Следва да се отбележи, че така възникналото между страните облигационно правоотношение се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.