Определение № 17932 от 13.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44772/2025
- Вид
- Определение № 17932
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17932 гр. София, 13.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110144772 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ........“ ООД дължи на „....... ЕАД следните суми: 210,52 лева (107,64 евро), представляваща неплатена цена на месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 505072215, партида 108091176, ID на договор М5677051 от 22.05.2017 г. за периода от 16.05.2024 г. до 15.11.2024 г., ведно със законната лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,95 лева (5,09 евро), представляваща мораторна лихва върху задължението за неплатена цена на месечни такси и потребление за периода от 10.07.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата от 200,00 лева (102,26 евро), представляваща неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на договор ID на клиент 505072215, партида 108091176, ID на договор М5677051 от 22.05.2017 г., ведно със законната лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 12,12 лева (6,20 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 29.07.2024 г. до 04.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 13338/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.
Постъпила е молба вх. № 147700/11.05.2026 г. от ищеца „....... ЕАД, чрез надлежно упълномощения му представител адв. Л. Р., с която заявява, че претендираните от дружеството суми са напълно изплатени, с оглед на което е отпаднал правният интерес на ищеца от водене на производството, поради което прави отказ от исковете. Доколкото отказът е обусловен от плащане в хода на процеса, претендира разноски за платена държавна такса по настоящото дело (40,26 евро), държавна такса за заповедното производство (10,86 евро) и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.
Съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 233 ГПК, доколкото изявлението за отказ от иска е направено от легитимирано лице, като за прекратяване на делото не е необходимо съгласието на ответника.
1
С оглед прекратяването на производството, следва да се обезсили заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 13338/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, съдът дължи да се произнесе по въпроса относно съдебните разноски.
В случая, причината, поради която ищецът е направил отказ от иска е извършено в хода на процеса плащане, а при паричните задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и следва да запали на ищеца разноски за държавна такса за заповедното производство в размер на 10,86 евро и за исковото производство в размер на 40,26 евро. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, с молба от 05.05.2026 г. ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Като отчита характера на исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че ответникът е признал исковете и е заплатил претендираните суми, съдът намира, че в полза на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гражданско дело № 44772/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 13338/2025 г. по описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА ........“ ООД, ЕИК *******, да заплати на „....... ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумите: 10,86 евро – разноски за държавна такса в заповедното производство; 40,26 евро – разноски за държавна такса в исковото производство; 150 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2