Решение № 240 от 18.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500494 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 294 от ГПК.

Делото е образувано след връщането му от ВКС за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Пловдив съгласно чл. 293,ал.3 от ГПК. С решение № 629/25.10.2024 г. по гр.д. № 789/2024 г. на ВКС е отменено решение № 213/6.12.2023 г. по в.гр.д. № 399/2023 г. на ПАС само в частите му, с които е било отменено решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която е отхвърлен искът на И. С. Л. за осъждане на П.Р.Б. да му заплати на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №**/2007 г. на Национална следствена служба, ПП №****/2007 г. на СГП за престъпление по чл.203,ал.1 във вр. с чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201, вр.чл.20,ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308,ал.1 от НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, за разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 50 000 лв. и П.Р.Б. е осъдена да заплати на И. С. Л. сума от още 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 1 от ЗОДОВ,част от общия размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., произтекли от неоснователно повдигнато му обвинение по ДП №**/2007 г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. №****/2007 г. на СГП, за престъпление по чл.203,ал.1 във вр. с чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201, вр.чл.20,ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308,ал.1 от НК, за извършването на което престъпление е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 20.07.2022 г. присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОСПловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и е било потвърдено решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на И. С. Л. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение по ДП №**/2007 г. по описа на Национална следствена служба, пр.пр. №****/2007 г. на СГП, за престъпление по чл.203,ал.1 във вр. с чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201, вр.чл.20,ал.4, вр.ал.1, вр.чл.308,ал.1 от НК, за което престъпление е признат за невинен и оправдан с присъда, постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, влязла в сила на 20.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят във въззивното производство И. С. Л. с подадената на 15.06.2023 г. въззивна жалба обжалва постановеното от ОС решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. като неправилно и в частта му, относно която делото е върнато сега от ВКС за ново разглеждане от друг състав на АСПловдив, с която част окръжният съд е отхвърлил предявеният от него против П.Р.Б. иск присъждане и на сума над 35 000 лв. до 50 000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като моли искът да бъде уважен и за размер над 35 000 лв. до 50 000 лв. (с въззивната жалба заявеното искане е искът да бъде уважен за размер до 300 000 лв., но с оглед отменителното решение на ВКС претенцията сега следва да бъде преценявана за размера над 35 000 лв. до 50 000 лв.). Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2,ал.1, т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (както и на обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения, която претенция не е предмет на настоящото въззивно производство) от воденото срещу него 2 наказателно производство за извършено престъпление по чл. 203,ал.1 вр.чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1,вр. чл.308,ал.1 от НК, за което той е признат за невиновен и е оправдан с присъда от 13.09.2021 г., влязла в сила на 20.07.2022 г., постановена по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателят във въззивното производство П.Р.Б. с подадената на 16.06.2023 г. въззивна жалба обжалва постановеното от ОС-Пловдив решение № 743/1.06.2023 г. по гр.д. № 222/2023 г. като неправилно в частта му, относно която делото е върнато сега от ВКС за ново разглеждане от друг състав на АСПловдив, с която част окръжният съд е осъдил П.Р.Б. да заплати на ищеца И.

С. Л. сумата 35 000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди, с искане то да бъде отменено. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва като неоснователен предявеният от И. С. Л. иск.

От ответника по тази жалба И. С. Л. е подаден писмен отговор от 29.06.2023 г., с който се взима становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищеца И. С. Л. е било водено наказателно производство по ДП №**/2007 г. на НСС, пр.пр. №****/2007 г. на СГП и НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, приключило с присъда от 13.09.2021 г. по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, с която присъда той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 203,ал.1 вр.чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1,вр. чл.308,ал.1 от НК.

С подадената на 25.01.2023 г. искова молба ищецът И. Л. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от понесените болки и страдания за продължилото почти 15 години наказателно производство и претендира за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв. Твърди, че през тези 15 години бил обзет от силна тревожност от неизвестното, страхувал се, че ще 3 получи ефективна присъда и няма да може да се грижи за децата си. Твърди, че съпругата му го изоставила по време на повдигане на обвинението срещу него, тъй като се срамувала от него, приемало го за престъпник и те започнали често да се карат, загубил нейното доверие, те се разделили и се развели.

Твърди, че преживените събития отключили фобийни състояние, както и страхове да посещава публични места с много хора. Твърди, че впоследствие заживял на съпружески начала с друга жена, родило им се дете, което сега е на 12 години, като той през цялото време се страхувал, че ще остави семейството си без финансова и емоционална подкрепа, ако бъде задържан за изтърпяване на ефективна присъда. Твърди, че е посещавал клиничен психолог В.Т..

Твърди, че жената, с която е съжителствал и майка на третото му дете е починала на 29.08.2020 г. вследствие на злокачествен карцином, тъй като не могла да преодолее страха и безпокойството си, че той ще бъде осъден.

Твърди също така, че производството по делото е продължило прекалено дълго, което допринесло за увеличаване на напрежението и за агония, която продължила около 15 години, като той години наред живял в непрекъснат страх и безпокойство от предстоящото неизвестно за развитието на процеса.

Твърди, че през целия си живот е бил изключително принципен, дисциплиниран и отговорен човек, с чисто съдебно минало и затова повдигнатото му обвинение го сринало психически и емоционално. Твърди, че много негови близки, роднини и приятели се отдръпнали от него, започнали да го отбягват и да не искат да се срещат с него. Твърди, че хората говорели зад гърба му сякаш е опасен престъпник, започнал да пазарува в магазини далеч от дома му, непрекъснато го било срам от хората, измъчвало го чувство за вина, породено от повдигнатото срещу него обвинение. Твърди, че преживял изключително тежко този период, затворен в себе си, паднал духом, изпаднал в депресия, не можел да спи, нямал желание да общува с познати и близки, страхувал се да не загуби работата си. Твърди, че неспазването на разумния срок за разглеждане и решаване на делото по смисъла на ЕКПЧОС допълнително увеличило негативните последици, които той претърпял вследствие на воденото срещу него наказателно производство, продължило почти 15 години. Твърди, че неразумно дългата продължителност довела до генериране на силно негативни душевни страдания и страхове за бъдещето му и счита, че това е от значение за определяне на обезщетението му по справедливост. Твърди, че всички описани от него претърпени вреди са в 4 пряка причинна връзка с повдигнатото срещу него незаконно обвинение.

Твърди, че присъдата от 13.09.2021 г., с която той е признат за невиновен и е оправдан в извършването на тежко престъпление е влязла в сила на 20.07.2022 г. Затова претендира да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (както и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 000 лв. за платени адвокатски възнаграждения) ведно със законната лихва за времето от месец юни на 2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадения на 28.02.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по делото П.Р.Б. претенциите се оспорват като неоснователни, както и по размер.

Посочено е, че не е установено кога ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, което обстоятелство е съществено при определяне на началния момент на търпене на вредите от наказателната репресия и техния срок.

Възразява се срещу размера на претенцията от 300 000 лв. като изключително завишен, несъответстващ на нормата на чл.52 от ЗЗД, несъответстващ на претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди се, че не е доказано влошено здравословно състояние на ищеца като следствие от воденото наказателно производство и повдигнатото му обвинение. Заявено е, че психическото състояние на ищеца е плод на преживяно физическо насилие (на два пъти нападение и опит за убийство) и загуба от смъртта на родители и съпруга.

Посочено е, че ищецът е бил със сравнително лека мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Твърди, че делото е било в досъдебна фаза за разумен срок от около 3 години, имайки предвид фактическата и правна сложност на казуса, като от 2010 г. след внасянето на обвинителен акт в съда до 2022 г. делото се гледа в съда и продължителността му не е по вина на П.. Оспорва се заявеният от ищеца начален момент по претенцията за присъждане на законна лихва месец юни на 2007 г., тъй като лихва може да се търси до 3 години преди завеждане на исковата молба, като е заявено, че в останалата част това искане е погасено по давност.

С обжалваното съдебно решение от 1.06.2023 г. окръжният съд приема за установено, че на 11.1.2010 г. от прокурор при СГП е изготвен обвинителен акт по ДП №**/2007 г. на НСС, пр.пр. №****/2007 г. на СГП срещу И. Л. и лицата М.К.С. и Г.Д.К., като спрямо Л. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., като обвинението срещу него е за 5 престъпление по чл.203,ал.1 във вр. с чл.202,ал.1,т.1, вр.чл.20,ал.4 и ал.1, вр. чл. 308,ал.1 от НК, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК – че като помагач в периода от 13.06.2006 г. до месец декември на 2006 г. в гр.С. в съучастие с Г.К. в качеството му на помагач и в съучастие с М.С. в качеството й на извършител умишлено улеснил Ставрева в извършването на посочено престъпление, като на 13.09.2021 г. е постановена присъда по НОХД № 1387/2018 г. на ОС-Пловдив, с което той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Въз основа на събраните гласни доказателства окръжният съд приема за доказано, че след като през 2006 г. възникнали противоречия между собствениците на „Е.г.“АД на ищеца е повдигнато обвинение от П., както и са били образувани срещу него и други дела във връзка с изпълняваните ръководни длъжности в дружеството, като във връзка с последните от трети лица му е оказван психологически натиск, отправяни са заплахи за живота му, той е бит с тръба, гръмнат е автомобилът му, като в резултат на тези събития у него са се проявили психично състояние на тревожност и чувство на страх и несигурност – притеснявал се за физическата си цялост и за финансовото си състояние, как ще се развие животът му, а впоследствие след като на 29.08.2020 г. починала приятелката му и майка на сина му, роден на 23.10.2010 г., и кой ще се грижи за детето, ако той бъде осъден, което довело до нервност, настъпила и промяна в характера му – станал затворен и необщителен. Съдът приема за недоказани въз основа на събраните гласни доказателства твърденията на ищеца, че причина за развода със съпругата му е образуваното срещу него наказателно производство и че след започването му близки, роднини и приятели са отдръпнали от него.

Разпечатката съдържа 30 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c752429-4c0f-4a4b-9c7a-4314b26b7ec5