Решение № 1582 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510069 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД срещу решение № 9155/31.05.2023г.. постановено по гр.д. №

5438/2022г. по описа на Софийски районен съд в частта, ГО, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу В. М. П. иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 132,76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2075,41 лв.,, както следва: 48,71 лв. за периода 09.09.2020 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3280781/26.08.2020 г., 57,42 лв. за периода 06.03.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3355704/22.02.2021 г. и 26,63 лв. за периода 07.04.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3359737/26.03.2021 г.

В жалбата се твърди, че първоинстнационното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилно тълкуване на договора между страните. Посочва, че ищецът е изпълнил задължението си за уведомяване на клиента за извършената корекция на дължимите суми за електроенергия за процесния период чрез изпращане на констативния протокол и фактурите на адреса за кореспонденция, поради което следва да се счита, че е изпаднал в забава за изпълнение на главницата за цена на коригирана електроенергия, като обстоятелството, че клиента не е изпълнил задължението за уведомяване за нов адрес и пратките са непотърсени от същия, не го освобождава от задължение за заплащане на лихва за забава върху сумите.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което се присъди обезщетението за забавено изпълнение на главницата в размер на законната лихва за претендирания в исковата молба период.

1

Въззиваемата страна В. М. П. в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор. не депозира писмен

Третото лице помагач на страната на В. М. П. – Ц. А. Я. не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове предявени от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД срещу В. М. П., , както следва:

- с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, за сумата от 2075,41 лв., представляваща цена за презумирано количество електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по абонатен номер ******* имот, представляващ къща, находяща се в с. Септемврийци, община Вълчедръм, ул.

„*******, по три броя фактури;

- чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 132,76 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, както следва: 48,71 лв. за периода 09.09.2020 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3280781/26.08.2020 г., 57,42 лв. за периода 06.03.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3355704/22.02.2021 г. и 26,63 лв. за периода 07.04.2021 г. – 24.09.2021 г. по фактура № 3359737/26.03.2021 г.

Главният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ е уважен в предявения му размер и като необжалвано решението в тази му част е влязло в законна сила.

Предмет на въззивното производство е произнасянето на първоинстанционният съд относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:

Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

С решението постановено в хода на първоинстанционното производство и частта, 2 от което не е предмет на обжалване респективно влязло в законна сила, е установено със сила на присъдено нещо, че между страните е налице облигационно правоотношение с основното съдържание на правоотношението: продавачът – ищцовото дружество да прехвърли правото на собственост върху описаните в данъчните фактури стоки /електрическа енергия/ и да предаде тяхното владение на купувача относно конкретен обект присъединен към електроразпределителната мрежа – в случая къщата, находяща се в с.

Септемврийци, област Монтана, община Вълчедръм, ул. „*******, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи стоката, предмет на договора– арг. чл.

200 ал. 1 ЗЗД, като договора е сключен при общите условия за доставка на електрическа енергия за битови нужди без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя / чл.98 а от ЗЕ/.

В приетите по делото фактури, в които е начислена главницата представляваща дължима сума за преизчислена електроенергия по правилата на ПИКЕЕ е посочен срок за плащане на паричното задължение, което обаче не е падеж по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД.

Това е така, тъй като както в приложените по делото ОУ л.14-22 от делото на СРС, така и в разпоредбите на ПИКЕЕ, приети въз основа на законова делегация – чл.83 ал.2 вр. ал.1 т.6 от ЗЕ и имащи силата на подзаконов нормативен акт и задължителен в отношенията между страните, включително и в ЗЕ не е предвид срок за плащане на преизчисленото и фактурирано количество електрическа енергия.

В чл. 25 от ОУ, приложени по делото е предвидено само задължение на електроразпределителното дружество да уведоми потребителя в срок от 7 дни, отчетени от първия работен ден следващ датата на съставяне на констативния протокол за дължимите след корекционната процедура суми. В чл.15 т.6 от ОУ, действително, както посочва въззивникът, е предвидено задължение за потребителя да уведоми електроразпределителното дружество в 30 –дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или собствеността, както и на други параметри, свързани с условията за присъединяване, при които електроразпределителното дружество пренася електрическа енергия до обекта, а в чл.55 ал.2 от ОУ е уговорено всякакви документи, включително и съобщения и уведомления да бъдат разменяни на адреса на електрозапределителното предприятие посочен в ОУ, а за потребителите – на адреса на кореспонденция посочен от тях. Цитираните две разпоредби, противно на тълкуването направено от въззивника, не предвиждат фингирано връчване на съобщения и уведомления.

Именно поради посоченото, изпратените от ищеца уведомления до ответника с приложен констативен протокол и фактури, макар и на адреса на кореспонденция на потребителя, при условие, че не са получени от последния, а са върнати порадиотсъствие на адресата, не може да се счита, че са надлежно връчени, и съответно дъжникът е бил поканен по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД.

В подкрепа на горното е и становището в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС,където изрично е посочено, че „ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.“

В допълнение следва да се отбележи, че обратните разписки, с които е изпращана поканата, констативния протокол и фактурите, не са оформени надлежно. За да е налице редовно връчване ще са правилата на чл. 36 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ вр. чл. 6 ал. 2, 3 и 4 ЗПУ. Съгласно чл. 6 ал. 4 от Закона за пощенските услуги условията за доставка на пощенски пратки се уреждат с Общи правила, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 5 ал. 3 от приложимите съгласно нормата на чл. 6 ал. 4 от ЗПУ, 3

Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията/ обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., /, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В конкретния случай видно от копието на пликове е поставен щемпел и печат на пощенския оператор и подпис на служител с отбелязване, че „адресата е отсъстващ“. Пратките са връщани обратно, без представени доказателства за изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5 ал. 3 от Общите правила. При липса на фактическо връчване и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, не би могло да се приеме, че пратката се счита за доставена на получателя /Решение № 470 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2023 г., III г. о./.

По аргументите, посочени по-горе, ответникът не е изпаднал в забава преди получаване на преписа от исковата молба, към който са приложени изискуемите документи по чл. 56 ал. 1 от ПИККЕ.

Поради това и на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, искът за осъждане на ответника да заплати лихва за забава за периода преди предявяване на исковата молба /респ. заявлението по чл.410 от ГПК/ следва да бъде отхвърлен и до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 изр. 1 предл.1 от ГПК.

Разноски

С оглед изхода на въззивното производство и разпоредбата на члр.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски, като в случая такива се претендират в полза на адв. Р. осъществила безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗАдв., като при присъждане на адвокатско възнаграждение настоящия състав съобрази следното:

Както е прието в определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о.,, определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, I V г.о./, която практика настоящият състав споделя, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38 ал. 1 Закона за адвокатурата, без да е необходимо да се ангажират доказателства за последното. Видно от представения в заповедното производство договор правна помощ и съдействие, горното условие е изпълнено, като въззиваемата и адв. Р. изрично са договорили, че процесуалното представителство се предоставя по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.