Решение № 270 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002902061 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Ц., чрез нейния баща и законен представител С. Ц. Д., срещу решение № 802 от 11.06.2025 г. по в. гр. д. № 2768/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 68 от 15.07.2024 г. по т. д. № 52/2023 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл. 511 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 19.12.2021 г., за разликата над 56 000 лв. до 90 000 лв.

Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което се е достигнало до присъждане на обезщетение, което не репарира в пълен обем търпените от И. Ц. неимуществени вреди. Счита, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен установените по делото обстоятелства от значение за определянето на справедливото обезщетение за причинените й вреди: възрастта й; тежестта на 1 полученото травматично увреждане – счупване костите на черепа, епидурален хематом, контузия на мозъка, съпроводена със сътресение, наложила провеждане на оперативно лечение по спешност; остатъчния белег от увреждането; удължения възстановителен период при пострадалата и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. В касационната жалба се излагат и доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД при формиране на извода на съда, че са налице предпоставките на посочената разпоредба за редуциране на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП. Касационната жалбоподателка поддържа, че в случая не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като пострадалата е малолетно дете и водачът на лекия автомобил, в който е пътувала, не е изпълнил задълженията си по ЗДвП за обезопасяването й /чл. 137а – чл. 137в ЗДвП вр. чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП/.

Излага доводи, че поведението на този водач се явява негово собствено виновно и противоправно поведение, способствало за увреждането на ищцата.

Счита за незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за принос на пострадалото малолетно дете, тъй като в катастрофиралия автомобил пасажер е бил и бащата на детето. Сочи, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване, че процесният автомобил е имал специална седалка за превоз на деца, поставена на мястото, на което е пътувала пострадалата. Касационната жалбоподателка моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е депозирал отговор на касационната жалба. В подадено преди проведеното по делото открито съдебно заседание становище ответникът поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД. Излага, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата вследствие ПТП решаващият състав на апелативния съд е взел предвид изяснените в практиката на ВКС критерии за справедливо обезщетяване – възрастта на пострадалото дете, вида и тежестта на травмите му, проведеното му лечение, периода на възстановяване, негативните последици от травмите за психиката и начина на живот на увреденото дете, както и обществено-икономическите условия към датата на 2 настъпване на произшествието.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал.

2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 70 000 лв., като е съобразил: възрастта на пострадалата в момента на инцидента; вида и естеството на причинените й увреждания – черепномозъчна травма, съпроводена с фрактура на черепната кост, кръвоизлив и сътресение на мозъка; предприетото лечение – оперативно и медикаментозно; протеклия възстановителен /оздравителен/ процес - около 6 месеца; настоящото здравословно състояние на пострадалата; медицинската, житейска, физическа и психологическа перспектива на уврежданията; негативните последици от травмите за психиката и начина на живот на ищцата; обстоятелството, че процесните увреждания са причинили опасност за живота на ищцата и факта, че травмите са наложили спешно транспортиране до лечебно заведение с цел извършване на операция.

По втория спорен въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е изтъкнал, че по делото се установява, че към момента на инцидента пострадалата не е била обезопасена със специална седалка или с предпазен колан, а наличието на такова обезопасяване би допринесло, предвид конкретния механизъм на ПТП, за ограничаване на вредоносните последици от злополуката. Счел е, че в такава хипотеза може да се приеме, че поведението на ищцата стои в причинно-следствена връзка с процесните вреди по смисъла на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. – касае се до обективно допринасяне за настъпване на вредоносния резултат, така както е посочено в същото ППВС. Решаващият състав на въззивния съд е изложил съображения, че регламентираната в ЗДвП административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който превозва непълнолетни лица без същите да бъдат обезопасени надлежно, не изключва задълженията на родителите да осъществяват възложения им със СК надзор по отношение на децата.

Подчертал е, че тезата, че родител, който присъства в МПС в момента на 3 инцидента, особено в хипотеза като процесната – на управление на автомобила от неправоспособен водач, се явява освободен изцяло от отговорност /от задължение да оказва родителски надзор/ не съответства на духа на закона и на житейската логика. Предвид изложеното съдът е редуцирал определеното обезщетение с 20 %, а именно на сумата от 56 000 лв.

С определение № 910 от 24.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос „Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия 4 момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.

По същество на касационната жалба:

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд e извършил преценка на събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, но не е ги е подложил на задълбочен анализ и не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. В резултат на това се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По-конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието увреждания, продължителността и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, естеството на проведеното й лечение, остатъчните белези и негативните последици за психиката и начина на живот на ищцата, както и възрастта й към момента на увреждането. В резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП е било занижено.

Уврежданията на ищцата – закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мекотъканен хематом в лявата челно-теменна област на главата с подлежащо счупване на костите на черепа и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвИ. вляво челно теменно, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота, са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.12.2021 г. Към този момент пострадалото дете е било малолетно – на 7 години. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, приета в първоинстанционното производство, и представените писмени доказателства след произшествието ищцата е постъпила в МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца, но състоянието й е наложило транспортирането й в 5

УМБАЛСМ „Пирогов“, гр. София, където на 20.12.2021 г. под пълна анестезия й е извършена операция – отваряне на черепната кухина и евакуация на хематомите; при операцията е установено активно кървене от разкъсана средна менингиална артерия, което е овладяно, и е извършена ревизия на подлежащите меки мозъчни обвивки след прерязване на твърдата мозъчна обвИ.. Според обсъденото експертното заключение следоперативният период е протекъл гладко, като по отношение на ищцата е приложена медикаментозна терапия; продължителността на лечебния процес е била 11 дни, а възстановителният период – 6 месеца. Вещото лице дава заключение, че в началния период след травмата ищцата е търпяла по-интензивни болки и страдания и същите постепенно са отзвучали. В обсъденото заключение, прието в първоинстанционното производство, и в заключението на съдебномедицинската експертиза, прието във въззивното производство, се поддържа съвпадащ експертен извод, че при осъществените от вещите лица прегледи на ищцата здравословното й състояние е добро, като за в бъдеще не се очакват последици за здравето й от претърпяното при ПТП увреждане. От заключението на съдебно-психологическата експертиза, приета в производството пред Врачански окръжен съд, се установява, че в резултат на причинените травматични увреждания при ПТП за ищцата малолетно дете е настъпило плашещо изживяване, нарушаващо усещането за сигурност и предвидимост в неговия свят, а в поведенчески план – детето е станало затворено, неспокойно и тревожно. В резултат на проведените психологически изследвания вещото лице психолог дава заключение, че при ищцата са налице последици от увреждането й при ПТП, представляващи емоционална психологическата травма, изразена в „задържане“ на неотработени емоции /страх от товарни автомобили/, но при оказаната подкрепа от страна на близките й не е възможно психичната травма да остане за в бъдеще. Видно от показанията на свидетелките И. Ц. Асенова и Цветана Симеонова Младенова, съответно леля и баба на ищцата, инцидентът се е отразил съществено на пострадалото дете, като същото се променило – било подтиснато и изнервено, отказвало да говори и постоянно се оплаквало от болки в главата, изпитвало неудобство от белезите от травмите и се шокирало от липсата на коса в местата, засегнати от направената операция. Съгласно гласните доказателства уврежданията на ищцата довели до съществени ограничения в живота й – в началото след инцидента тя не посещавала 6 училище, а след това не вземала участие в часовете по Физическо възпитание и спорт, близките й не й разрешавали да кара колело и да ползва телефона си.