Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5347 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 149/2025
Вид
Решение № 5347
Подписан
07.08.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5347 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500149 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19156 от 24.10.2024г., постановено по гр. дело № 68175/2023г. по описа на СРС, 27-ми състав са осъдени Б. И. Б. и „Фондация интелиджънт“ на основание чл. 109 ЗС да прекратят всякакви действия по изграждане на ограда и ограничаване на достъпа, с които пречат на М. И. М. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежаваните самостоятелни обекти: апартамент № 4 с идентификатор № *** и гараж № 3 с идентификатор № *** в сграда № 2, находяща се на адрес: гр. ****, с идентификатор ***, като се въздържат от ограничаване свободния достъп до прилежаща площ на сградата, а именно 3 м от северната и южната част на сградата, която ширината на прилежащия терен е определена от границите на съседните имоти, съответно 4 м от запад и изток на сградата. С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Б. и „Фондация интелиджънт“ да заплатят на М. И. М. разноски по делото в общ размер на 1430 лева.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Б. И. Б. и „Фондация Интелиджънт“. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че по делото нямало събрани доказателства да са издигнали, изградили или поставили каквато и да било ограда, която да ограждала дори сантиметър от дворното място върху което била изградена сградата, в която се намирали собствените на ищцата недвижими имоти, представляващи апартамент № 4 с 1 идентификатор *** и гараж № 3 с идентификатор *** в сграда № 2 с адрес: гр. София, ул. ****. Сочат, че значението на думата „ограда“ изисквало издигане на съоръжение около нещо. Поддържат, че безспорно било установено, че имало направено циментово укрепване на части от двора, което било направено от работници със забъркана от тях смес в количка. Това укрепване по никакъв начин не надвишавало дори със сантиметър височината на дворното място и не можело да представлява „фундамент“ за ограда, тъй като нямало ширина за поставяне отгоре на метални или бетонови колове, нито здравина да издържи такива и поставена отгоре оградна мрежа, каквато се изисквало за направа на ограда. Не били направени и места за поставяне на колове за ограда. Сочат, че „фундаментът“ по никакъв начин не преграждал дворното място и не препятствал никого от собствениците да ползва собствените си имоти, намиращи се в построената в същото място сграда. Твърдят, че съдът бил обсъдил местоположението само на един от собствените на ответниците гаражи, а именно гараж № 1, а не бил обсъдил факта, че ответниците били собственици на общо 3 гаража и едно допълнително складово помещение, които се намирали в различни части на сутеренния етаж. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. М., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следвало да бъде потвърдено. Сочи, че изводът, че било започнато изграждането на ограда недвусмислено се потвърждавал от приетото заключение на вещо лице Х., съставеният снимков материал и събраните по делото гласни доказателствени средства- показанията на св. Т. и св. М., които взаимно се допълвали и от показанията на св. Б.а, която не оспорила възникналия конфликт и викането на полиция. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на 2 допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

За уважаването на иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот, по- големи от обикновените.

Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект поведение, даващо възможност на титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото, законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от правомощията, включени в него, да търпят чуждо въздействие.

В конкретния случай на етапа на въззивното производство между страните не е налице спор относно следните обстоятелства: че на 04.09.2009г. Е.И.М. и И.Д.М. са продали на М. И. М. следния свой собствен недвижим имот, изграден на груб строеж в незавършен вид, находящ се гр. София, район Витоша, ул. **** в новострояща се жилищна сграда на блок № 2 в УПИ II-623 в квартал 221 по регулационния план на гр. София, местност „Гърдова глава“, а именно гараж № 3, разположен в сутерена на жилищен блок № 2 със застроена площ от 19,06 кв.м., заедно с 0,853 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху описания УПИ; както и че на 19.11.2018г. е сключен Нотариален акт за едностранен акт за дарение за учредяване на юридическо лице с нестопанска цел в частна полза с наименование „Фондация интелиджънт“, с който Б. И. Б. е предоставил безвъзмездно- дарил е на „Фондация интелиджмънт“ за учредяването й следните свои собствени недвижими имоти, а именно: апартамент № 6, находящ се на втори етаж в блок 2 на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ул. ****В, склад № 1 с идентификатор ***, гараж № 1 с идентификатор ***, гараж № 4 с идентификатор ***,

УПИ с идентификатор ***, както и че Б. И. Б. си запазил правото на ползване пожизнено и безвъзмездно на описаните в нотариалния акт недвижими имоти; както и че на 04.09.2009г. А.Л.М. продала на М. И. М. недвижим имот, изграден в груб строеж в незавършен вид, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. **** в новострояща се жилищна сграда на бл. № 2 в УПИ II-623 в квартал 221 по регулационния план на гр. София, местност „Гърдова глава“.

По делото е приет и препис от Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 158, том Първи, рег. № 1211, нот. дело № 140/2008г. на нотариус Й.Л., с който Б. И. Б. като собственик на УПИ, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. ****, съставляващ съгласно Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на гл. архитект на София УПИ II-623 в квартал 221 по регулационния план на гр. София, местност „Гърдова 3 глава“, целият с площ от 1315 кв.м. по доказателствени актове, а по скица 1170 кв.м., е учредил на Е.И.М. вещно право на строеж за построяване на две монолитни жилищни сгради- блок 1 и блок 2 без правото на строеж на обектите, описани в нотариалния акт. В т.

Х от нотариалния акт е посочено, че Б. И. Б. се задължава в шестдесетдневен срок от разрешаване ползването на сградата от компетентните органи да прехвърли безвъзмездно на приемателя- строител или на посочени от него лица идеални части от описания урегулиран поземлен имот, върху който ще бъдат построени сградите, съответстващи според чл. 40 от ЗС на придобитите от приемателя или третите лица обекти от новопостроените сгради.

Между страните не е спорно също, че с удостоверение № 1186 от 16.12.2010г. сградата е въведена в експлоатация, както и че в полза на строителя или на собствениците на самостоятелните обекти в двете сгради не са прехвърлени идеални части от процесния поземлен имот.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху наличието или липсата на твърдените от ищцата обстоятелства, които й пречат да ползва пълноценно прилежащата площ към сградата, в която притежава самостоятелни обекти /апартамент и гараж/. По този въпрос са събрани следните доказателства:

Св. Д. Т. е посочил, че живее на ул. **** в апартамент, собственост на родителите на фактическия му съжител- Б. М.. Имали и подземен гараж, който ползвали- гараж № 3.

Нанесли се през 2012г., сградата била построена скоро и била въведена в експлоатация. В двора имало изградена бетонна площадка, имало изградено барбекю от инвеститора. Било изградено в ъгъла на западната част, в дъното на парцела. Там често играели деца, имало сложени маси, скамейки, които били сложено съвместно с няколко живущи, било облагородено с дървета, били засадени овошки, цветя. Опитвали се да поддържат райграса в добро състояние. Периодично се викала фирма да пръска против насекоми и вредители.

Често имало спорове с господина, който твърдял, че му ходели по имота и нямали право да минават по двора. На събрания бил казвал, че трябвало да му плащат наем за ползването на двора. Разбрали, че господинът прехвърлил земята на някаква негова фондация и започнали проблемите. Започнали да викат полиция, че децата играят по двора, започнали ексцесии, скандали, обиди, псувни. На 30.09.2023г. бил последният случай. Предният ден се били видели с техническия, който бил на съседен обект, който му казал, че въпросният господин бил искал от него работници, които да изградят двора, за да не може да се минавало оттам и след като му било отказано, намерил от другаде хора. Извикал ги събота сутрин, жена му била присъствала. Дошли, изкъртили част от паветата, които били настилка на двора, налели бетонов фундамент да може да се сложи върху него ограда като целта била да се прегради изцяло задната част на двора малко след входната врата на сградата, която реално била частта, която най-много се ползвала от живущите. Многократно били заплашвани, че щял да бъде затворен дворът, че нямало да минават от там, че щяло да им бъде оставена пътечка от един метър, по която да стигат до вратата и други съпроводени с обилно количество псувни и заплахи. Имал пререкания и с други съседи, бил викал полиция, че децата играели долу.

Бил свидетел, когато казвал, че дворът е негов и нямат право да ходят там. Веднъж им се 4 обадили, че господинът и съпругата му изхвърляли имущество от двора, което било на всички живущи, унищожавали детски играчки, изхвърляли ги в кофите, господинът ходел с нож по двора, рязал надуваеми батути и други детски играчки, бих изхвърлил пясъчника на децата. Били викали полиция, за да не изхвърли нещата. Скамейки, маси, всичко било приготвено до изхода на блока. По проект знаел, че нямало изграждане на барбекю, инвеститорът го бил направил на своя глава със свои средства. Няколко семейства от живущите били поставяли скамейки и пясъчници. Детето му играело на двора, но доскоро не смеело, защото господинът и госпожата ги били замеряли с предмети отгоре, бил им счупен парапета на терасата. Имало образувана прокурорска преписка по случая. Жена му била там и му казала, било заснето и с камера как заплашвал, че ще ги унищожи и изсели. Не го бил питал дали да засажда дървета, един път го питали за отрязване на сухо дърво. Децата били 5-6 в блока. Когато се задавало въпрос на Б., той почвал да обижда и не били вземали разрешение от него. Твърди, че Б. не го бил препятствал да ползва апартамента или гаража си. Б. му казал, че няма право да минава през двора, а достъпът до блока бил през двора.