Решение № 6077 от 05.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6077 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100513166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 14 816 от 30.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 40 166/2022 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060 по иск с правно основание чл.411 КЗ сумата 1 175,51 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № 0300/21/491/500210 с включени ликвидационни разходи, за вреди по автомобил „Шкода Фабия“ с рег.І ****, настъпили в резултат на ПТП на 07.07.2021 г., причинено виновно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното плащане.

Със същия акт ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 901,60 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, като се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в такъв размер; че решението е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му; че съставът на СРС неправилно не е отчел направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване от водача на л.а.“Шкода Фабия“, което се доказвало от събраните в производството писмени доказателства, поради несъобразяване с интензитета на движението и разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Твърди се, че не са доказани безспорно нарушенията, извършени от страна на водача, застрахован при ответното дружество, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и вредоносните последици от него.

Моли да се постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и да 1 постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният срещу жалбоподателя иск като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на дължимото се застрахователно обезщетение. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – ЗАД „Алианц България“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в цялост с доводи, че наведените в нея възражения са неоснователни. Поддържа, че по категоричен начин са доказани както механизмът на пътния инцидент, така и причините за неговото настъпване – виновното поведение на застрахования при въззивника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.

Съдът е сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сумата 1 175,51 лева, с вкл. 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.

Настоящият съдебен състав като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираното от ищеца ЗАД „Алианц България“ АД регресно вземане на основание чл.411 КЗ в заявения размер, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г. до окончателното й изплащане, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 КЗ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора, чиято кумулативна даденост в конкретния случай е установена.

От приетите в производството пред СРС като доказателство протоколи за ПТП № 1754806 и № 1754807 на РУ – Асеновград, неоспорени в процеса, влязло в сила на 08.12.2022 г. наказателно постановление № 21-0239-001177/09.08.2021 г.на началника на РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля И. Н. Н., безспорно е установено по делото, че на -4.07.2021 г. около 18,10 ч. в гр.Асеновград на кръстовището, образувано между ул.“Гоце Делчев“ и ул.“Велико Търново“ е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между лек 2 автомобил /л.а./ „БМВ 320 Д“ с рег.№ ****, управляван от Г.Д.Г. /МПС-1/, л.а.“Дачия Логан“ с рег.№ ****, управляван от И.Б.С. /МПС-2/ и л.а.“Шкода Фабия“ с рег.№ **** /МПС-3/. От визираните писмени доказателства и показанията на свидетеля, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, се установява, че произшествието е настъпило при следните обстоятелства: водачът на „БМВ 320 Д“ с рег.№ **** се е движил по ул.“Велико Търново“ поради отклоняване на вниманието при наличието на пътен знак „Б2“ при навлизане в кръстовището губи контрол върху моторното превозно средство, отнема предимството на л.а.“Дачия Логан“ с рег.№ ****, придвижващ се по ул.“Гоце Делчев“, който се отклонява надясно и с предната си част удря задната част на паркиралия л.а.“Шкода Фабия“ с рег.№ ****.

В протокола за ПТП № 1754807/04.07.2021 г. е отразено и че на МПС-3 са нанесени видими щети: деформирана задна част. Относно уврежданията на л.а.“Шкода Фабия“ с рег.№ **** е представен и снимков материал, неоспорен в процеса.

Посоченият механизъм на произшествието се потвърждава и от депозираното заключение на изслушаната автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвено от вещото лице инж.С.Д., неоспорено в процеса, което съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено, съответстващо на останалия ангажиран доказателствен материал по делото.

От същото доказателство се констатира и че причината за настъпване на произшествието – предмет на спора са субективните действия или бездействия на водача на л.а.“БМВ“ с органите за управление, допуснал навлизане в кръстовището без да се съобрази с изискването на пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ В откритото съдебно заседание, проведено на 03.07.2024 г., експертът по реда на чл.200, ал.2 ГПК е пояснил, че от проверените материали към момента на изготвяне на експертизата, няма други причини за установения от него механизъм на ПТП.

С оглед приетия механизъм на ПТП настоящата инстанция намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на л.а.„БМВ 320“ с рег.№ **** – Г.Д.Г., която е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.6, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Установената презумпция относно вината на същата по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че по делото безспорно е доказано наличието на съпричиняване от страна на водача на л.а.“Шкода Фабия“ с рег.№ ****. От приетия протокол за ПТП № 1754807/04.07.2021 г. на РУ Асеновград и събраните гласни доказателства в производството е установено, че това МПС към момента на инцидента е било паркирано без водач в него. От друга страна, в събрания по делото доказателствен материал не са налице никакви данни за съществуването на връзка, а още по-малко на пряка причинно-следствена такава, за реализирането на разглежданото събитие вследствие на участието на това превозно средство.

Необосновани са и доводите на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД във връзка с размера на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. От друга страна: в чл.499, ал.2, изр.1 КЗ законодателят е предвидил, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. За действителна застрахователна стойност съобразно чл.400, ал.1 КЗ се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /при пълна увреда/, а предвид нормата на чл.400, ал.2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ниво от същия вид и качество, в това числа всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /при частична увреда/.

Изложеното обосновава извода, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” съдът следва да определи последното с оглед размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието, в който смисъл е и разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност“ – чл.429, ал.1 КЗ, чл.386, ал.1 КЗ.

Стойностният еквивалент на претърпяна вреда на имущество се определя като пазарната й стойност към датата на увреждането – като средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите без да се прилага 3 коефициент на овехтяване, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.