Решение № 10 от 12.01.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пирдоп, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100093 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание по чл.415, вр. чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „АПС Б. Б." ЕООД, ЕИК:

********** със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. "Б." № 81 В, представлявано от управителите Петр В. и Х.М., чрез юрк. К. Х. пълномощник на управителите, срещу П.

Н. И., ********** с адрес: С., 1000, Ж.К.********* №29, вх. 3, ет. 7, ап. 46.

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2021 година длъжникът П. Н. И., **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ******* със „Стик - Кредит" АД, по силата на който е получил сумата от 800, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер на 1040 лева в срок до 10.12.2021 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи 1 условия и Договор за паричен заем № ******* на 10.11.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки" от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит" АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. В исковата молба се твърди, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. В исковата молба се твърди, че ответникът П. Н. И., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. „Стик - Кредит" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., п.к. 1404, бул. „Б." № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което е приложена към настоящата искова молба. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и 2 съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. В исковата молба се твърди, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г„ 11 т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Ответникът П. Н. И., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. В исковата молба се твърди, че с оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът П. Н. И., ********** дължи на „АПС Б. Б." ЕООД, с ЕИК ********** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 714/2024 г., а именно сумата в общ размер от 1041 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 800 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24 лв. за периода от 10.11.2021г. до 10.12.2021 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 217 лв. за период от 10.11.2021 г. до 01.02.2024г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането "на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.

3

Ищецът в исковата молба моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника П. Н. И., ********** че същият дължи на „АПС Б. Б." с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

1404, бул. „Б." № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. К. Х. сумата в общ размер от 1041 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 800 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24 лв. за периода от 10.11.2021г. до 10.12.2021 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 217 лв. за период от 10.11.2021 г. до 01.02.2024г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Ищецът в исковата молба на основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, като моли съда да осъди ответника П. Н. И., ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 714/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, и по настоящото производство на обща стойност от 246.81 лв.

Ответникът П. Н. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. „*********", бл. 29, вх.

3, ет. 7, ап.46 чрез адвокат П. Л. Н. от САК, служебен адрес: гр.Пирдоп, ул.

"**********************", бл. 37, ап. 11, в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дала писмен отговор, представила е писмени доказателства и е направила доказателствени искания. В отговора на ИМ се твърди, че искът е допустим, като предявен в предвидения от закона срок и при наличие на правен интерес, доколкото длъжникът П. Н. И., ЕГН ********** е депозирала възражение срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№714/2024г. на ПРС. В отговора на ИМ се твърди, че ответницата чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер, във връзка, с което прави следните възражения: От името на доверителката й заявява, че същата не е сключвала договор за паричен заем със „Стик-Кредит" АД №*******/10.11.2021 г., като заемополучател и „Стик-Кредит", като заемодател за предоставяне на заем в размер на 800.00 лева, с приложимите към него Общи условия на „Стик-Кредит" АД. Не е поемала задължение за връщане на 1 вноска в размер на 1040лв в срок до 10.12.2021г.,както и не е подписвала погасителен план към договора. Не е договаряла фиксирал лихвен процент в размер на 36,00%, нито годишен лихвен процент на разходите в размер на 42.58%. Съгласно чл.5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата Заявлението за кредит начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на „ИзиПей". Заявява, че доверителката й не е предоставяла на „Стик-Кредит" АД банкова сметка и не е получавала от „Стик-Кредит" АД нито по банкова сметка, нито чрез системата за разплащане „Изи пей" сумата от 800.00 лева, 4 предмет на договор за паричен заем №*******/10.11.2021г. Заявява, че доверителката й П.