Решение № 192 от 13.03.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530105345 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София твърдят в исковата си молба, че на 08.10.2020 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД) и К. И. С., с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът бил отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 20239.16 лв. (двадесет хиляди двеста тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки). Размерът на годишния лихвен процент към датата на сключване на договора бил в размер на 10,00%, а ГПР бил в размер на 10,47%.

Съгласно Договора, ответникът се е задължил да погасява отпуснатия кредит на 107 месечни вноски с последна месечна вноска на 21.08.2029 г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е правел вноски след което е преустановил.

Сочат, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.04.2022г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, с ЕИК 175070632 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на К. И. С., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На 25.03.2022г. уведомлението за цесия е изпратено на посочения в договора адрес. Писмото се връща с отбелязване „ непотърсено“ Съгласно приложено изрично пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Моля, на основание чл.235 ал.З ГПК да приемете, 1 че длъжникът е надлежно уведомен и с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Твърдят, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до PC Стара Загора за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.09.2022г. Образувано е частно гражданско дело № 3333/2022 г., като по същото е издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 27.11.2022г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Горното пораждало правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване на вземането ни по Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020 г. за сумата от 3824.11 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и четири лева и единадесет стотинки), от които: главница- 1708.08лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва- 1947.12лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 168.91 лв. /за претендираната главница/.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че К. И. С. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК 131001375 гр. София, сумата от 3824.11лв. (три хиляди осемстотин двадесет и четири лева и единадесет стотинки), от които: главница- 1708.08лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; договорна лихва- 1947.12лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.09.2021 г. до 21.08.2022г. включително /падежирали вноски/; лихва за забава - 168.91 лв.

/за претендираната главница/ за периода от 21.09.2021 г. до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4316369 от 08.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Претендират за разноските по заповедното производство и по настоящия иск.

Предоставят банкова сметка на ищеца, по която ответникът може да заплати исковата сума: Банка: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД IBAN: .............. BIC:

UBBSBGSF; По сметка на: ЕОС Матрикс ЕООД.

В едномесечния срок по делото е постъпил отговор ответника К. И. С., в който заявява, че в настоящето производството ищецът не е доказал основанието на претендиралото вземане. Ищецът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е придобил вземането си към ответника, на база договор за цесия от дата 19.04.2022 г. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД. Съдържанието на договорите обаче по никакъв начин не позволявало да се направи извод, че именно евентуално съществуващите в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД вземания по процесния договор за кредит били прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. В съглашенията липсвала каквато и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия им размер, който по никакъв начин не внасял яснота по отношение на техните същностни и съществени характеристики. Тази неяснота не се преодолява чрез представеното към исковата молба Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 19.04.2022 г., което било изцяло бланкетно.

2

Твърди, че извлеченията били съставени въз основа на уговорка между страните по договорите за цесия, поради което те имали действие в техните вътрешни отношения, по които ответникът не бил страна и поради това същите не биха могли да й бъдат противопоставени. Нещо повече, извлеченията не съдържали конкретика относно индивидуализиращите белези на договора за кредит, задълженията по които се твърдяло да са прехвърлени (не са посочени дори дати на сключването им), поради което не би могъл да бъде направен какъвто й да е извод, че с договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди това към тази на праводателя му, са преминали именно исковите вземания, произтичащи от процесния договор за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посочените „извлечения”, като частен документ, съставляват доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало ( а в настоящия случай дори не е подписано) е направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт, поради което и при липсата да други доказателства съдът не следва да взема предвид и да цени представените „извлечения“. Това „извлечение” е негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира показанията, е участвала. Недоказването им, от своя страна, създава процесуално задължение за съда да приеме за неосъществени в обективната действителност тези обстоятелства, за които в процеса на доказване не са ангажирани достатъчно годни доказателствени средства. Именно това е и законодателната идея, заложена в процесуалния институт "тежест на доказване", който на практика възлага тежестта от недоказването на даден факт върху страната, която се позовава на него. Счита, че по делото не са доказани съществени материалноправни предпоставки за основателност на исковата претенцияналичие на валиден дълг и действителното му прехвърляне по силата на договори за цесия, поради което безпредметно се явява обсъждането на въпроса за осъществяването на останалите, обусловени от тях, юридически факти.

На следващо място, доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). От доказателствата по гр.д№ 160/2022г. по описа на PC Стара Загора, не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.

Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. По този въпрос е налице съдебна практика в решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на 3

ВКС, ТК, II т.о.

Сочи също, че в настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о. Именно и въз основа на изложеното, следва да бъдат отхвърлени в цялост, като неоснователни и недоказани исковите претенции.

В насока на гореизложеното е и Решение № 260211 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 6921 / 2019 г. на VIII състав на Районен съд - Стара Загора. Решение № 260143 от 16.02.2021 г. по гр. д. № 1875 / 2020 г. на VIII състав на Районен съд - Стара Загора и други.