Решение № 52 от 15.06.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело № 20213500900092 по описа за 202 1 година

Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с искове по чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. К. М., ЕГН **********, лично и в качеството си на родител и законен представител на детето си К. Б. Х., ЕГН **********, с общ адрес: гр. *******, ул.

*************** № *****, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат 176984955, представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща: ********. съдебен адрес в гр.

*******, р-н *******, ул. ******* № ****, ет. ****, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД), ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. - изпълнителни директори.

В исковата молба се твърди следното: На 15.10.2020 г., около 08:30 ч., на път II-49, в посока от гр. Лозница към гр. Търговище, се движи микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № РР 9337 ВА, управляван от Б. Р. Х.. На кръстовище, намиращо се в района на км. 0+422 м., при изхода от предприятие „Шишеджам“, отдясно по посока на движение на микробуса, от 1 път без предимство, означен със знак „Стоп“, на пътното платно навлиза автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег. № Т 6969 ТН, управлявано от Н.

Ш. Н. По този начин автобусът отнема предимството на правомерно движещия се микробус, вследствие на което настъпва сблъсък между двете МПС-та, при който сблъсък е загинал Б. Р. Х., управлявал МПС марка „Фолксваген“. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Търговище. По случая е образувано ДП № 774/2020 г., по описа на ОД на МВР - Търговище, съотв. пр. пр. № 1225/2020 г., по описа на ОП Търговище. В исковата молба се твърди, че ищцата Р. К. М. живеела на семейни начала с починалия в пътния инцидент. Двамата имали общо дете К. Б. Х.. Загубата на Б. Х. неимоверно и безвъзвратно е преобърнала целия живот на сплотеното младо семейство. Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Търговище, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗД Евроинс“ АД - застрахователна полица № BG/07/120000484223, валидна от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г. На 22. 12.2020 г. от името на ищците е подадена молба с peг. № РК- 0 14041875/22.12.2020 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, с която е претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от смъртта на Боян Х.. По случая застрахователят е образувал щета № 1500108833 и щета № 1500108834. С Уведомително писмо с per. № РК-014- 41875/1/29.12.2020 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, застрахователното дружество е изискало представянето на допълнителни документи, а с Уведомително писмо с per. № РК-0 14-41875/2/23.03.2021 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД е отказало изплащането на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, като е посочило, че с оглед на представените документи не е налице основание за уважаване на претенциите.

Предвид гореизложеното, и на основание чл. 432 КЗ, ищците молят съдът да осъди „ЗД Евроинс“ АД да изплати на Р. К. М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на Б. Р. Х., с когото живеела в условията на фактическо съжителство, починал при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), 2 предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на настоящата искова претенция (17.11.2021 г.) до окончателното изплащане на обезщетението, ведно с мораторна лихва в размер 1 991,83 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три ст.), предявена частично от 13 278,84 лв. (тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) за периода от 23.03.2021 г. — датата след изтичане на срока за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ до 16.11.2021 г. до датата преди завеждане на настоящата искова претенция, а на К. Б. Х. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща си Б. Р. Х., починал при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на настоящата искова претенция (17.11.2021 г.) до окончателното изплащане на обезщетението, ведно с мораторна лихва в размер 1 991,83 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три ст.), предявена частично от 13 278,84 лв.

(тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири ст.) за периода от 23.03.2021 г. - датата след изтичане на срока за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ до 16.11.2021 г. - датата преди завеждане на настоящата искова претенция. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.

В хода на производството съдът е допуснал изменение на предявените от Р.

К. М. срещу “Евроинс“АД - София, ЕИК 121265113, в лично качеството и като майка и законен представител на детето й К. Б. Х., род. на ******* г., искове като е увеличил размера на същите, както следва:

- Иск за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на Б. Р. Х., с когото живеела в условията на фактическо съжителство, починал при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., на път II-49, в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди) лева;

- Иск за мораторна лихва в размер на 13 278,84 лв. (тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) за периода от 23.03.2021 г. до датата преди завеждане на настоящата искова претенция;

- Иск за обезщетение за неимуществени вреди в полза на К. Б. Х. вследствие смъртта на баща му Б. Р. Х., починал при ПТП, настъпило на 3

15.10.2020 г., на път II-49, в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди) лева;

- Иск за мораторна лихва в полза на К. Б. Х. в размер на 13 278,84 лв.

(тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) за периода от 23.03.2021 г. до датата преди завеждане на настоящата искова претенция.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт Й. С., електронна поща: *******.bg. в който се изразява следното становище по исковите претенции: Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало на основание полица № 07120000484223 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Бова“, ДКН Т6969ТН, със срок на покритие от 14.02.2020г. до 13.02.2021 г. и че на 22. 12.2020 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция от ищците, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорват механизма на ПТП, описан в исковата молба. Застрахователят твърди, че водачът на автобус „Бова“ няма никаква вина за настъпване на катастрофата. Не са налице противоправно поведение, действия или бездействия от неговата страна, които да са довели до инцидента. Той е изпълнил задължението си да спре на знак стоп. В случай, че по делото се установи, че водачът на автобуса има принос за катастрофата, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД правят възражение за съпричиняване от страна на загиналия за настъпване на ПТП и вредоносния резултат като се твърди, че при движение със скорост, съобразена с пътната обстановка и видимостта, починалият е можел да спре преди мястото на удара. Допълват възражението за съпричиняване с твърдението, че починалият е бил без правилно поставен предпазен колан, което е довело получаване на травмите, довели до фаталния изход. Оспорват базовия размер на обезщетенията. Сумите от по 200 000 лева за всеки от ищците са прекомерни и не отговарят на критерия за справедливост, и съдебната практика в сходни случаи. По отношение на Р. К. М. следва да се има предвид, че тя е предявила искове против „ЗД ЕВРОИНС“ АД пред Окръжен съд - Търговище за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания. Образувано е т. д. № 30/2021 г.

Първоинстанционният съд е присъдил общо 224 015.39 лева, от които 200 000 лева са за неимуществените вреди. За да обоснове този размер решаващият 4 състав се е позовал на съдебно-психологична експертиза, която е дала обща оценка на състоянието на ищцата, без да се прави разграничение между страдания, причинени от нараняванията и от загубата на близък в катастрофата. Това означава, че по отношение на Р. К. М. е налице произнасяне по претенцията й за неимуществени вреди, предмет на настоящото производство. Дори съдът да приеме, че исковете й са допустими, при преценката на фактите по делото по същество, посоченото обстоятелство следва да се вземе предвид. Колкото до другия ищец, от изложеното в исковата молба прави впечатление, че той претендира обезщетение за бъдещи неимуществени вреди. Оспорват неимуществените вреди и духовната връзка между ищците и починалия, тъй като към момента по делото няма доказателства, събрани за това. Ищцата Р. К. М. няма роднинска връзка с починалия, поради което оспорват качеството й на увредено лице. По отношение на нея се прави възражение за липса на предпоставките на чл.

493а, ал. 4 КЗ. Твърдят, че между нея и загиналият не е имало особена връзка, която обуславя правото й да получи обезщетение. В случай, че съдът намери исковете й за основателни, считат, че следва да се приложи ограничението, установено в чл. 493а, ал. 4 КЗ във връзка с ал. 2 и § 96 ПЗР на КЗ.

Цитираните разпоредби предвиждат, че при наличие на предпоставките за присъждане на обезщетение, такова да се определя до 5000 лева. С отговора са направени доказателствени искания и се взема становище по исканията на ищците.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, в която се твърди следното: Заявяват, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП са ангажирали нужните доказателствени искания.

Твърдят още, че не е налице съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от страна на починалия Б. Р. Х. Считат твърдението на ответника, че пострадалият не е пътувал с поставен предпазен колан за недоказано. Няма данни последният да е управлявал превозното средство без поставен предпазен колан, в нарушение на разпоредбите в ЗДвП. Излагат се допълнителни съображения относно вида и характера на претендираните неимуществени вреди и относно допустимостта на предявения от ищцата в лично качество иск.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който се излага следното: Заявяват, че поддържат 5 всички направени възражения, оспорвания и доказателствени искания в първоначалния отговор на искова молба. Излагат допълнителни доводи. Не възразяват да се уважат направените от ищците доказателствени искания.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск се явява допустим. Ищцата в лично качество и като майка и законен представител на детето си е предявила претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора.

Споразумение не е постигнато, поради което ищците имат правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Предявеният от ищцата в лично качество иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което твърди, че е живяла, е различен от предявения от ищцата иск за причинените й болки, травми и страдания, които тя е получила в резултат на процесното ПТП като пътник в автомобила, и които са разгледани в производство по т. дело № 30/2021 година по описа на ТОС.