Решение № 1407 от 14.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Велико Търново, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110102596 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на П. И. П., чрез адв. А. К. – ВТАК, срещу Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново, с което на наследниците на Ц. Н. К. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на село Шереметя, община Велико Търново с план за земеразделяне на нива, с площ 3.200 дка, трета категория, в местността „Мочура“. Процесуалният представител на жалбоподателя развива съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

Посочва, че с влязло в сила решение на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново от 14.05.1998 година процесният имот е възстановен на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, при условията на пар. 4“а“ – 4“и“, като процедурата не е завършена, тъй като липсва произнасяне по искането по пар.

27, ал. 2 ЗСПЗЗ. Навежда доводи, че извън правомощията на 1 административния орган е да отменя собственото си решение. Направено е искане Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска служба „Земеделие“ - Велико Търново да бъде отменено. Направено е искане да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски в производството.

С определение № 1750 от 04.10.2021 година на съда по делото са конституирани като заинтересовани страни в производството В. П. Н., Д. ИЛ.

К., Й. ИЛ. П., ИВ. ЕНЧ. СВ., СВ. СТ. Ц. и М. СТ. Ц., като наследници на Ц. Н.

К., наред с жалбоподателя.

Ответникът по жалбата Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново заема становище, чрез подадената по делото жалба е неоснователна и недоказана. Посочва, че във връзка с приключване на производството по възстановяване на собственост в територията по параграф 4 е назначена междуведомствената комисия, която констатира, че в териториите по параграф 4, няма местност „Мочура“, т.е. в решението на общинската поземлена комисия неправилно е посочено, че имот от 3.2 дка в местност „Мочура“, се намира в територия по параграф 4. Навежда доводи, че във връзка с решението на междуведомствената комисия, със заявление, вх. № РД-12-04-7 от 19.10.2019 година на ОСЗ – Велико Търново П.П. заявява желание имота от 3.2 дка в местност „Мочура“ да се възстанови с план за земеразделяне.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление, вх. № 166 от 03.06.1992 година Е. Ц. Н., като наследник на Ц.Н. К. на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е заявил желание да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи в землището на село Шереметя /л. 66 от делото/. С решение № 166ш от 14.05.1998 година на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стара реални граници в землището на село Шереметя, община Велико Търново на земеделски земи, включително нива с площ 3.2 дка, трета категория, в местност „Мочура“, като имотът се възстановява на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, при условията на параграф 4 “а“ – 4 „и“ ЗСПЗЗ.

По делото е приложен и Протокол по чл. 18 „д“, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ведно с 2 извлечение от ДВ от 24.06.1994 година, както и карта по чл. 18 „г“ ППЗСПЗЗ на териториите, в които се възстановява собствеността на земите в: границите, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ; съществуващи на терена стари реални граници, в т.ч. и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ; възстановими на терена стари реални граници, в т.ч. и тези по чл. 10, ал. 5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ, както и тези в нови реални граници с план за земеразделяне.

Със Заповед № СА-02-03-470 от 27.05.2002 година на Областния управител на Област Велико Търново /л. 67/ на основание параграф 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, село Шереметя, община Велико Търново.

По Заявление с вх. № 01-223505 от 30.07.2015 година на П. И П., на основание пар. 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с параграф 4к, ал. 8, т. 1, предл. първо, т. 2 и т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ /л. 55-58/ е проведено заседание на междуведомствена комисия, на което комисията не е уважила искането, като е констатирала, че местоположението на местността „Мочура“ неправилно е посочена като територия, попадаща в земеделските имоти по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което имотът следва да се признае и възстанови с план за земеразделяне.

За решението на комисията П. И. П. е уведомен с Писмо, изх. № 2012532 от 10.03.2016 година /л. 54/, поради което и във връзка с решението на междуведомствената комисия П. И. П. е подал Заявление до Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново, вх. № РД-12-04-7 от 19.12.2019 година, с което е направил искане да бъде изработен план за земеразделяне, чрез който да бъде възстановено признатото право на собственост върху нива с площ 3.2 дка, трета категория, в местност „Мочура“.

От Решение по Протокол № 36 от 19.08.2021 година на Общинска служба по Земеделие - Велико Търново /л. 50/ се установява, че е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на село Шереметя, община Велико Търново с план за земеразделяне на нива, с площ 3.200 дка, трета категория, в местността „Мочура“.

По делото са представени и заверени копия на Писмо, изх. № РД-12-043 6 от 13.10.2021 година на ОД „Земеделие“ – Велико Търново до Кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД-14-152 от 23.12.2008 година на ОД „Земеделие“ – Велико Търново; Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколно решение № 10 от 19.10.2008 година; Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 10 от 19.10.2008 година; Справка за имоти на Община Велико Търново към 01.11.2021 година; Препис-извлечение от Протокол № 65 от заседание на Общински съвет от 24.04.2014 година, относно Решение № 1117 /л. 41-49/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и при извършената проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване на издадения акт, тъй като е адресат на оспореното решение, с което се засягат негови права и законни интереси и при спазване на законоустановения срок за обжалване, доколкото писмото, с което е изпратено обжалваното решение е от 23.08.2021 година, а жалбата е подадена на 07.09.2021 година, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Макар в подадената по делото жалба да са развити съображения за незаконосъобразност на постановеното от Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново решение, настоящият съдебен състав приема, че същото е нищожно, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК, съдът следва да прогласи нищожността на акта, независимо, че няма искане в тази насока.

В тази връзка съдът съобрази, че недействителността на един административен акт, в зависимост от степента на порока, би могла да се прояви било като нищожност, било като унищожаемост на акта. Както в теорията, така и в практика на съдилищата се приема, че нищожността на административния акт е последица от издаването му от некомпетентен орган или в случаите, когато въпросът вече е бил решен с влязъл в сила стабилен административен акт, или когато актът е издаден в такова съществено противоречие на закона, че нито един друг държавен орган, въз основа на каквато и да било друга законова норма не би могъл да издаде акт със същото съдържание. В останалите случаи - нарушение на материалните и 4 процесуалните норми, водят до унищожаемост административен акт и същият подлежи на отмяна. на издадения

В случая по делото решението на Общинска служба „Земеделие“ е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените й правомощия на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. В същото време обаче няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че преди постановяване на обжалваното решение, административният орган е постановил друго такова, а именно Решение № 166ш от 14.05.1998 година, с което процесният недвижим имот е възстановен на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, при условията на параграф 4“а“ – 4“и“, като няма спор и че същото е влязло в сила и е породило действие. В този смисъл решението на Общинска служба „Земеделие“ е стабилен административен акт, поради което ОСЗ не може сама да си ги отменя или изменя. В случая по делото с постановяване на обжалваното решение Общинска служба „Земеделие“ е сторила точно това, като се е произнесла повторно по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗ, след решението от 14.05.1998 година, постановено на основание чл. 14, ал. 1, във връзка с чл.

18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, т.е. по същество е отменила същото.

Както бе посочено по-горе административен акт, с който се пререшава въпрос, по който е постановен преди това друг стабилен административен акт, породил правно действие, последяващият акт би бил нищожен, ако не е издаден при спазване на процедурата по възобновяване на административното производство. В случая с атакуваното решение е пререшен въпрос, който вече е разрешен с влязъл в сила административен акт, поради което настоящият съдебен състав приема, че атакуваното решение на Общинска служба „Земеделие“ е нищожно, доколкото при наличието на стабилен административен акт, какъвто е Решение № 166ш от 14.05.1998 година, с който се признават права на съответните заинтересовани лица, същият може да бъде изменян или отменян единствено при провеждане на процедурата по чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство, каквато в случая не е била осъществена.

Отделно от това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че единствените изключения, които допускат поправянето на решенията от административния орган, които законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ са в чл.

14, ал. 6 – при явна фактическа грешка в решението и чл. 14, ал. 7 – при 5 нарушение на закона и правилника, нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение. В конкретния случи не би могла да се приеме, че погрешното отразяване на процесния имот, като територия, попадаща в земеделските имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е могло да бъде известно на Общинска служба „Земеделие“, доколкото протоколът по чл. 18 „д“, ал. 5 ППЗСПЗЗ, ведно с карта по чл. 18 „г“ ППЗСПЗЗ на териториите, в които се възстановява собствеността на земите са от 1994 година и са били известни на ОСЗ Велико Търново. Освен това самото решение на междуведомствената комисия, с което е констатирано погрешното отразяване е от 19.02.2016 година. Не на последно място, постановяването на ново решение по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ може да стане само по искане на министъра на земеделието и храните, или по искане на заинтересованите страни, но не и служебно от административния орган, като възможността за това е обвързана от въведените в разпоредбата преклузивни срокове, които се явяват изтекли. Но дори и да се приеме, че тези срокове започват да текат от заявлението на П. И. П., това не променя обстоятелството, че компетентен да инициира производството е министърът на земеделието, храните и горите, който отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Отделно от това по същество не са налице нови факти и обстоятелства, които да са съществували, но да не са били известни на административния орган или нови писмени доказателства, за които да не е знаел или пък ако е знаел, да не е могъл да се снабди с тях, при издаването на първоначалното възстановително решение. В този смисъл, доколкото не са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ Общинска служба „Земеделие“ е постановила второто си решение при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила на ЗСПЗЗ и при неправилно приложение на материалния закон.