Решение № 103 от 02.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Враца, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500148 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3130/26.02.2025, подадена от Ч. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. М. М. от АК-Враца като пълномощник срещу Решение № 77 от 06.02.2025 г. на Районен съд - Враца по ГД № 20241420100862/2024 г., I граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Ч.

А. С., ЕГН: ********** против И. Г. С., ЕГН: ********** искове, както следва:

- с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 800 лева, представляваща пазарния наем на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл. 232, кв. 14 по плана на ***, от ползването на който незаконосъобразно е лишен ищеца;

- с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение от непозволено увреждане претъпени неимуществени вреди от действията на ответника - психологически тормоз във връзка с процесния имот, за периода 09.12.2011 г. - 14.11.2023 година.

С решението на основание чл.78, ал.3 ГПК Ч. А. С., ЕГН: ********** е осъден да заплати на И. Г. С., ЕГН: ********** сумата от 250,00 лв., представляваща сторени разноски по делото, както и да заплати на адвокат М. П. Г. от АК – Враца адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1300.00 лева на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, за оказано процесуално представителство на И. Г. С., ЕГН: ********** ответник по гр.дело № 862/24 г. по описа на РС - гр.Враца.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по следния 1 начин:

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са установени материалните предпоставки от правопораждащия претендираното вземане фактическия състав и по - конкретно, тъй като ответника е придобил владението върху собствения на ищеца недвижим имот, описан в исковата молба, въз основа на незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при PC-Козлодуй, срещу които ищецът не е потърсил защита на правата си по предвидения за това ред в ГПК.

Излага, че съдът визира правото на обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител по изп. дело № 44/2011 г. по описа на ДСИ при PC Козлодуй, но не е съобразил наложените от закона рестрикции върху упражняването на това право от страна на длъжника. Сочи, че, отстраняването му от процесната сграда, въпреки липсата на изпълнителен титул за това, макар формално да представлява грубо нарушение на правилата за принудително изпълнение от страна на ДСИ, не попада в действията, които ищецът в качеството му на длъжник по изп. дело № 44/2011 г. е могъл да обжалва.

Поддържа, че ответникът е имал възможността да върне доброволно владението върху сградата на лицата, от които е било отнето незаконно, както към момента след въвода през 2011 г., така и към 2019 г. след получаване на исковата молба за ревандикация на имота от ищеца и неговата сестра, с което да се освободи от отговорност, но не го е сторил.

Искането до въззивния съд е да бъде отменено Решение № 77 от 06.02.2025 г. на Районен съд - Враца, постановено по гр. дело № 862/2024 г. по описа на Районен съд Враца , като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените осъдителни искове, като основателни и доказани.

Не сочи нови доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адвокат М. Г. като пълномощник на И. Г. С..

С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено. Въззиваемият твърди, че изложените основания във въззивната жалба са насочени към подмяна на обстоятелствата, които ищецът е заявил първоначално и върху които е провеждал доказване.

Сочи, че правилно съдът е отхвърлил претенциите на ищеца, като неоснователни и недоказани, тъй като не се установило по никакъв начин, че ответникът следва да понесе гражданска отговорност за вреди по 45 и 52 от ЗЗД.

Поддържа, че признатото право на собственост с влязло в сила съдебно решение не е основание за преразглеждане или тълкуване на съдебен акт по друго, различно по предмет производство между страните.

Не сочи нови доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата .

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата .

В производството пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

2

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове от Ч. А. С. против И. Г. С. с пр. осн. чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата от 11 800,00 лв. – главница, представляваща наем, който ищецът би получавал от процесния имот едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.

№232, в кв. 14 по плана на с.***, община Хайредин, област Враца, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV,пл. №232 в кв. 14 по плана на с.***, с административен адрес на имота *** за периода от 09.12.2011 г. до 14.11.2023 г., ако не беше лишен от ползването му, както и по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди за същия период от ищеца, в следствие на психически тормоз, причинен му от ответника.

Ищецът твърди, че е придобил процесния имот на основание придобивна давност и наследствено правоприемство. Независимо от изложеното претърпял принудително изпълнение по изп. д. № 44/2011 по описа на СИС-РС-Козлодуй, като бил отстранен от ДСИ от имота с протокол от 09.12.20211 г., независимо че издадените по гр.д. № 367/2007 по описа на РС-Козлодуй изпълнителните листи от 17.02.2011 г. и 09.06.2011 г. въз основа на които е образувано изпълнителното дело не включвали сградата.

Твърди, че бил лишен от ползването на сградата от 09.12.2011 г. когато е направен въвода във владение до 14.11.2023 г., когато било постановено решение № 168 на ВКС, I ГО по гр.д. № 4234/2022 г.

С отговора на искова молба ответникът е оспорил исковете по основание и размер като оспорва пасивната правна легитимация, оспорва да е наличие лична отговорност на ответника, тъй като имотът е бил предмет на съдебни спорове, а постановените съдебни решения не се ползвали с обратна сила.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд е прел за доказано от фактическа страна следното:

По делото е представен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот въвод във владение от 09.12.2011 г. по изпълнително дело № 44/2011 г. по описа на ДСИ при РС- Козлодуй, от който се установява, че на същата дата ответникът И. С. е въведен във владение на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл. 232, кв. 14 по плана на ***. В протокола е посочено че взискател е ответникът по делото И. С..

От приложеното заверено копие от Решение № 168/ 14.11.2023 година, постановено по гр.д. 4232/20222г. по описа на ВКС се установява, че със същото е признато правото на ищеца по отношение на ответника и други лица, че ищецът и неговата сестра са собственици на едноетажна къща и право на строеж, разположена в УПИ XIV, пл. № 232, кв.14 по плана на село ***, Община Хайредин.

Първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателствени средства.

3

Разпитан свидетеля П. И. П., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава ищеца Ч. С., притежавал имоти, но сега мисли, че не притежава имоти. От едно село са. Имал къща на стотина метра от тях. Къщата е строена през 60-те, 70-те години от баща му и е около 50 квадрата с мазе и една стая горе. Само той живеел през годините в тази къща и неговата сестра. Всяка година си идвал на с.***, садил зеленчуци до късна есен. Идвал си пролетта и есента си тръгвал за гр. София. И майка му е живяла в тази къща. Когато си ходел на с.***, 20-30 минути след това полицията идвала и го извеждала, защото не е била негова къщата. Това е от десет години, от към 2010 г. Няколко пъти е бил арестуван. Ч. изживявал тези неща много лошо, затова избягал от с. ***, просто го изгонили и той си закупил имот в друго населено място – в с. Замфирово, преди около 5-6 години. Влизал е в имота, когато майка му живеела там. В имота нямало баня и тоалетна, имало вода и ел. захранване. Имало една стая долу /на приземния етаж/, с коридор и една стая горе /над приземния етаж/ със същото разположение. Не си спомня дали е имало кухня, готвели си на някакъв котлон, навън. Стълбище имало към втория етаж. Имало тоалетна отвън, имало стопански постройки за овци. Имотът бил ограден с ограда от всички страни.

Това състояние на къщата съществувало до последно, докато бил продаден имота.

Имотът се продал преди 3-4 години. Преди продажбата на имота Ч. С. посещавал имота редовно, идвал на с. ***, но след около 30 минути най-много винаги го гонели, така било докато го изгонили и затова се принудил да избяга от с. ***, омръзнало му.

Разпитан пред първоинстанционния съд свидетеля М. Г. И., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава Ч. С. и И. С.. Живее в с. *** и има имот там. В с. *** живее от 43 години. Имотът го притежава от четири години.

Намира се на около 200 метра от бащината му къща. Това е едноетажна къща от 25 кв., другото е приземен етаж. Имотът придобил от И. С.. Състоянието на имота преди да го придобие било трагично, нямало ел. инсталация, нямало покрив, дограма, ВиК, канализация, не бил свързан с централното ел. разпределение. Всичко било изкъртено в стаите – мазилка, това било на приземния етаж. Приземният етаж бил в трагично състояние и в момента е така. Свидетелят извършил всички ремонтни дейности покрива, ВиК, септични ями, канализации, връзване към централното ел. разпределение, облагородяване на двор. Не е виждал насилствена разправия между И.

С. и Ч. С.. Не е виждал полиция да извежда Ч. С. от имота, а също съдия изпълнител или полицейски органи да извеждат Ч. С. от имота. Той посещавал имота всяко лято, за три, четири месеца, но без да го поддържа. Малкият син на Ч. С. е ходил при свидетеля да оставя вещи – вилици, посуда, които до момента са при свидетеля, в бащината му къща. Това било 2012, когато И. С. влязъл във владение, тогава му станало ясно, че той е станал собственик на имота. Не си спомня баща му да е носил вещи от имота на г-н С. в техния имот. Къщата нямала отводнителна система за баня и за чешма вътрешна, това всичко го направил свидетеля, както и септичната яма.