Определение № 442 от 03.06.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. гр. Добрич, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500308 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл.417 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ

България“ЕООД,ЕИК 175974752, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Е.К. срещу Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №646/02.05.2024г.по Ч.гр.д.№1294/2024г.по описа на Районен съд гр.Добрич, в частта му , с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение, досежно сумата от 125,50 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода от 15.02.203г. до 15.12.2023г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

Обжалва се правилността на валиден и допустим съдебен акт.

Като се запозна с доказателствата по Ч.гр.д.№1294/2024г.на ДРС и с аргументите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

С подаденото заявление вх.№8697/29.04.2024г.заявителят, наред с 1 другите претенции е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 125,50 лв., представляваща договорно възнаграждение, дължимо по Договор за потребителски кредит №40014815587/16.01.2023г. за периода от 15.02.2023г. до 15.12.2023г.

За да отхвърли заявлението в тази негова част, първоинстанционният съд е преценил, че размерът на договорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на определената с Постановление №426/18.12.2014г. на МС законна лихва по просрочени парични задължения,която към момента на сключване на договора за потребителски кредит е била 11,42%, а видно от клаузата на раздел VІ от договора е определена в размер на 40,90% или повече от трикратния размер на законната лихва.

Доколкото договорът е сключен с потребител,поради което съдът е длъжен във всяка фаза от производството, включително и в заповедното производство да следи за наличие на нищожни, респективно неравноправни клаузи в потребителския договор-чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК.Когато установи една от двете посочени хипотези съдът не издава заповед за изпълнение.В настоящия случай и предвид съдебната практика-Определение

№527/09.06.2022г.по гр.д.

№151/2022 г. на Трето ГО на ВКС, съдът правилно е преценил, че така договорената възнаградителна лихва нарушава правилата на добрите нрави, което прави уговорката нищожна.

Настоящият състав не възприема тезата на жалбоподателя в смисъл, че чл.19 ал.4 от ЗПК ограничава размера на максималния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута.Съгласно посочената законова разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и във валута.Размерът на възнаградителната лихва е компонента от размера на ГПР, без да формира целия му размер,тъй като в него се включват и други разходи, посочени в чл.19 2 ал.1 от ЗПК.

В този смисъл съдът следва да преценява действителността на уговорката за размера на възнаградителната лихва като самостоятелна клауза от договора.Това е посочено в мотивите на цитираното Определение №527/09.06.2022г. по гр.д.№151/2022 г.на ВКС,където се изразява следното становище:“Приемането на норми като визираните в чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите.

С тези мотиви, като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №646/02.05.2024г.по Ч.гр.д.№1294/2024г.по описа на Районен съд гр.Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3