Определение № 576 от 02.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Ловеч, 02.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500342 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.130 вр. чл.274 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК)

Образувано е по частна жалба вх.№ 3334/11.07.2022г. подадена от П.М.

П., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ 10 чрез процесуалния представител адв. С.П., САК със съдебен адрес: гр.***, бул. „****“ 10, ет.1, ап.9 против протоколно определение № 256/06.07.2022г. по гражданско дело 20224330100247 по описа за 2022 година на РС – ****, с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба ищецът е имал правен интерес, тъй като общината е имала валиден изпълнителен титул, за което е завела изпълнително дело № 870/2020 по описа на ЧСИ В.П.. Твърди, че исковата молба е заведена на 22.03.2022г., а до 09.04.2022г. е било налично изпълнително дело. Твърди, че единственият му начин да се защити от принудителното изпълнение е именно предявяването на установителен иск, с който да се прогласи погасяването по давност на задълженията му. Сочи, че наличието на правен интерес се преценява именно към момента на предявяване на иска. Неправилно съдът е приел, че погасяването по давност било по закон и затона не следвало да се произнася с 1 решение. Твърди, че общината незаконно не е отписала задълженията му с изтичането на абсолютната давност, а е продължила да води изпълнително дело, поради което ищецът е имал правен интерес да се защити. Моли съда да отмени постановеното определение и делото върнато на друг състав за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276 ГПК ответникът Община **** изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното определение.

Претендира разноски за юрисконсулт за двете инстанции. Счита, че правилно съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от водене на делото, тъй като служебно Общината приложила давността по чл.171, ал.2 ДОПК и отписана вземането за 526.82 лева, за която сума е образувано изпълнителното дело.

Твърди, че сумата установена с акта за установяване на задълвжения е в размер на 4333.06 лева, а искът бил предявен за 3274.75 лева, а изпълнителното дело било образувано за 526.82 лева. Твърди, че ищецът не е изпълнител задължението да представи доказателства за образуваното изпълнително дело. Твърди, че в тежест на ищецът е да докаже колко и какви суми са събрани за погасяване на общинските публични вземания. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба (ИМ) общината няма изискуеми вземания срещу длъжника, както и че няма никакви постъпили събрани суми от ЧСИ по изп.дело или плащания към него. Позовава се на приложени справки и удостоверения за наличие и липса на задължения, тъй като 526.82 лева са отписани служебно от кредитора въз основа на изтекла давност. Твърди, че не е доказано обстоятелството, че към датата на подаване на ИМ, изпълнителното дело (ИД) не е било прекратено. Твърди, че общината доказала, че от 01.01.2022г. и 06.07.2022г. ищецът нямал изискуеми задължения, нито направени плащания преди или след отписването им.

Твърди, че изпълнителното дело е било прекратено само за Община ****, а не за останалите присъединили се кредитори, а вземането за 526.82 било отписано служебно по закон. Твърди, че ИД е било прекратено на 01.04.2022г., преди изтичане срока на писмени отговор по исковата молба и преди нейното подаване, както и преди първото заседание. Същевременно твърди, че до момента на изтичане на 10 годишната погасителна давност, която се прилага служебно, длъжникът не е направил изрично искане за отписване на задълженията. Твърди, че искът е неоснователен и недопустим, тъй като всички вземания били отписани преди подаването на ИМ. Твърди, че 2 в тежест на ищеца е да докаже какви суми и колко са събрани за погасяване на общинските публични вземания, а Община **** категорично е доказала с надлежни писмени доказателства, че не са преведени никакви суми от момента на образуване на изпълнителното дело. Счита, че искът е неоснователен и недопустим, тъй като изложените факти и обстоятелства „не са пълни, не точни и не проверени към момента на подаване на ИМ“. От разпита на свид. И.И. се установило, че няма вземания към ищеца, поради което правилно и законосъобразно РС – **** е прекратил производството. В останалата част хронологично излага фактите и обстоятелствата по делото от което прави извод, че още преди завеждане на ИМ вземанията били погасени по давност, което правило искът неоснователен, поради липса на предмет на делото. Счита, че правилно РС – **** е приел, че липсва правен интерес, тъй като вземанията били отписани назад във времето, преди подаване на ИМ. Моли съда да приложи ч.78, ал.2 ГПК, с което ответникът не е дал повод за завеждане на делото и разноските следва да останат в тежест на ищеца.

Същевременно има направено искане за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК за първата и във въззивната инстанция.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (чл.130 ГПК).

Представеното е пълномощно в първата инстанция за процесуално представителство по делото пред съда (л.9).

Определението е връчено на жалбоподателя на 06.07.2022г. ( л.71 от първонистанционното дело), а жалбата е подадена на 11.07.2022г. ( л.6).

Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 13.07.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.

Съгласно т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде заплатена държавна такса в размер на 15.00 лева. По кориците на въззивното дело е налице вноска бележка в размер на 15.00 лева но по сметка на ОД МВР Ловеч, което по основание е посочено 3

„държавна такса по частна жалба по ГРД 247/2022“, с посочена сметка, различна от банковата сметка на ОС – Ловеч.

Жалбата е нередовна, тъй като липсват приложения по чл.261, т.4 ГПК.

На основание чл.262, ал.1 ГПК е следвало да бъде оставена без движение, като се укаже на частния жалбоподател, че в едноседмичен срок следва да отстрани нередовностите по жалбата като внесе държавна такса за частната жалба в размер на 15.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00) и да представи доказателство за това в същия срок, като при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната и производството прекратено, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.260262 ГПК, поради което с оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) настоящият съд следва сам да отстрани този недостатък. Частният жалбоподател П.М. П., ЕГН **********, гр. ****, ул. „****“ 10 не претендира разноски в настоящото производство, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ сумата от 1 5 . 0 0 (петнадесет) лева по сметка BG13 TEXI 9545 3103 6482 00, представляващи държавна такса по частна жалба, съгласно т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на основание чл.77 ГПК.

По основателността:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от П. М. П., ЕГН ********** срещу Община ****, в чиято обстоятелствена част се твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ В.П. за събиране на вземания за местни данъци и такси по чл.107, ал.3 ДОПК. Установените задължения са за данък върху превозни средства за периода от 2011г. до 2017г., а актът за установяване на задължения е от 19.10.2017г. Посочва задълженията съм по номер на пътно превозно средство и партиден номер, като твърди че същите били погасени по абсолютна давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Моли съда да признае за установено, че между него и Община **** нямат съществуващо вземане за тези вземания, тъй като са погасени по давност.

Ответникът Община **** е получила исковата молба на 25.03.2022г.

4

(л.15).

В писмения си отговор общината твърди, че лицето няма задължения за периода от 2011г. до 2017г., за което представя справка. Твърди, че актът е влязъл в сила, а в последствие ищецът подал декларации за закриване на партиди. Представя протокол между Общината и ЧСИ, с което се твърди, че е образувано изпълнително дело само за сумата от 526.82 лева, която сума не съответства на исковата претенция. Твърди, че в по-късен момент на чл.173, ал.2 ДОПК сумата от 526.82 лева е служебно погасена, а останалите суми по изпълнителното дело са от други кредитори. Твърди, че с писмо № 1089/ 30.03.2022г. (л.33) Общината е уведомила ЧСИ за служебното отписване на задълженията, след което съдебният изпълнител прекратил производството и нече Общината не е взискател по него. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като още с предявяването на исковата молба задълженията били погасени по давност. Ето защо счита, че правният интерес за водене на делото отпаднал.

С определение № 240/03.05.2022г. съдът е изготвил проекто-доклад по чл.146 ГПК, с което е дал правно основание на иска по чл.439 ГПК като указал на страните, че ищецът носи тежестта на пълно и главно доказване на твърдяните от него факти, а ответникът носи тежестта на твърдяните от него факти (л.38-40).

С допълнителна молба от 13.05.2022г. ответникът е представил постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20208790400870 по описа на ЧСИ В.П.. В молбата се твърди, че по делото не са преведени никакви суми от момента на образуването да момента на прекратяването му (л.42-43).

От представеното постановление на л.44 от делото, не е видно кога е влезнало в сила.

Представено е удостоверение от Община ****, с което се установи, че ищецът няма изискуеми задължения към 05.07.2022г., нито пък има постъпили суми от ЧСИ по цитираното дело (л.62)

Представени са справки и удостоверения за задължения към общината, от които е видно, че лицето дължи сума в размер на 582.25 лева, която сума е отписана, тъй като е погасена по давност (л.63-64).

Проведено е открито съдебно заседание на 06.07.2022г., с което съдът е 5 приел проекто-доклада и е разпитана свидетелката И.И., която е началник на отдел МДТ в Общината.

С оглед приетите доказателства и разпитания свидетел, съдът е приел, че делото следва да се прекрати, поради липса на правен интерес. За да постанови това определение съдът се позовал на представените справки за липса на задължения, тъй като същите били погасени по давност, поради което същите не съществуват в Общината. Мотивирал е определението си, че ако има събрани суми по изпълнителното дело, то тези суми следва да се събират по друг ред, а такива не били събрани, което било видно от удостоверението на Общината. Поради факта, че претендираните вземания са били погасени по абсолютна десетгодишна давност по чл.171, ал.1 ДОПК, РС – **** е приел, че делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Настоящият състав приема, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да се произнесе по неговата правилност.

Исковият процес защитата накърненото материално право чрез института на правото на иск (ПИ). За да бъде то защитето от съда следва да са налице всички предпоставки, свързани с възникването, съществуването и упражняването на ПИ. Предпоставките за възникването на правото на иск се извеждат от обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата молба, а именно нарушеното право.