Определение № 16 от 19.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Ловеч , 19.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500017 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е частна жалба от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, представлявано от управителя И. Ш., чрез пълномощника му- юрисконсулт Весислав Генов, срещу Разпореждане № 260524 от 01.12.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 971 по описа за 2020 година на Троянския районен съд, в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата 315.81 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за 81.02 лева- административни разноски.

Жалбоподателят излага, че заповедният съд неправилно е приел, че претендираното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство е нищожно поради противоречие със закона и добрите нрави, като се позовава на чл.8 от самия договор, в който възнаграждението е уговорено. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е възможност, която длъжникът сам е избрал и това не е била единствената опция за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по сключения между него и „Кредисимо" АД договор за кредит.Имал е и възможност да сключи необезпечен кредит, договор за кредит или да предостави банкова гаранция. Изтъква и обстоятелството, че заявителят не се явява кредитор към момента на сключване на договора за предоставяне на поръчителство, а е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит едва след изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и то поради обстоятелството, че длъжникът сам не е изпълнил задължението си към кредитора. Счита за 1 неправилни и изводите на съда, че с възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК и излага подробни съображения в смисъл, че разходът на длъжника по договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен, не е пряко свързан с договора за кредит и не е предварително известен на „Кредисимо”ЕАД.

Заявителят оспорва като неправилни и изводите на съда за противоречие на претендираните административни разходи с нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като задължението за административни разноски намира своето основание в чл.7, раздел VІ, във вр. с чл.2.6, Раздел VІІІ от Общите условия и е начислено за действително извършени разноски по изпращане на покани и съобщения до длъжника, за което е съставен протокол.

Моли, съдът да отмени атакувания съдебен акт, като уважи подаденото заявление в частта относно претендираните суми за възнаграждение за поръчителство и административни разходи.

Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД срещу Г. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ж.к. „Лъгът”, бл.1, вх.Б, ет.6, ап.23, за парично вземане, основано на Договор за кредит № 2121711, сключен на 11.11.2019 година между „Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 2200.00 лева, главница, обезпечен чрез сключен на същата дата Договор за предоставяне на поръчителство между заявителя и Г. Б. Б..

В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и вземането на заявителя станало изискуемо, тъй като длъжникът не е заплатил в срок шест погасителни вноски по договора за кредит, което според условията на договора е основание за неговата предсрочна изискуемост, за която длъжникът е уведомен. Поради това заемодателят изпратил искане за плащане към „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който е заплатил всички дължими суми. Според заявителя, платените от него на кредитора суми съгласно искането за плащане и формиращи заявеното парично вземане са общо в размер на 3337.62 лева и включват: 2200.00 лева главница; 81.02.лева административни разноски и 315.81 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 678.96 лева договорна лихва за периода от 11.11.2019 г. до 10.10.2020 г.;

31.61 лева законната лихва за забава по договора за кредит за периода от 11.12.2019 г. до 09.10.2020 г.; 30.22 лева законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство и лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.

Районният съд е дал указания на заявителя да отстрани нередовностите в подаденото заявление и след изпълнение на указанията- издал Заповед № 260136 за изпълнение на парично задължение по чл.410 за главницата по кредита и лихвите, а с Разпореждане № 260524 от 01.12.2020 г. отхвърлил заявлението в частта досежно искането за издаване на 2 заповед по чл.410 ГПК за административните разноски и за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Мотивирал е своя отказ с противоречие на договорните клаузи със закона и добрите нрави. Присъдил е на заявителя разноските по делото- 66.76 лева за платена ДТ и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Тъй като кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва до датата на обявяване на предсрочната изискемост на кредита, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума до тази дата. Правилно РС е постановил издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези задължения.

Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя за въведени с Договора за кредит и клаузи за възнаграждение по договор за поръчителство, както и административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането, че се касае за неравноправни клаузи и с тях се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК.

Въпреки, че отношенията между кредитор, длъжник и поръчител са представени като регламентирани в отделни договори- за потребителски кредит и за поръчителство, се налага извода, че се касае за правоотношения, които нямат самостоятелен характер. В частната жалба се твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е възможност, която длъжникът сам е избрал, тъй като е могъл да сключи договор за необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Това се опровергава от приложения Договор за потребителски кредит № 2121711, в чл.4 на който е вписано, че условието да одобряването на кредита е предоставянето на банкова гаранция на КРЕДИСИМО при условията на т.ІІІ.3.1 от Общите условия или сключване на договор за 3 поръчителство. Никъде в договора не е посочен размер на банковата гаранция (а ако тя в размер на самия кредит, то отпускането му е лишено от логика). Ако срокът за предоставяне на банковата гаранция е 10-дневен от подаване на заявлението за отпускане на кредит, то подписването на договора за поръчителство в деня на сключване на договора за кредит потвърждава извода, че подписването на договора за поръчителство е условие за отпускане на кредита.

Обусловеността на възнаграждението за предоставеното поръчителство от просрочието на главните задължения, води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, което е нарушение и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че в т.12 от заявлението, заявителят е отразил, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя, макар и формално да е оформено с два договора и два погасителни плана. Това е видно от Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, според което възнаграждението на поръчителя е 128.71 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и срокът на плащане на възнаграждението е датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Следователно това възнаграждение е част от задължението по кредита, с което е нарушена посочената разпоредба на чл.33 ЗПК.

В чл.10а,ал.4 ЗПК се съдържа изискване видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая това не е изпълнено. В допълнителната молба от 25.11.2020 г. заявителят е посочил, че претенцията за административни разноски е формирана от всички извършени разходи за извънсъдебното събиране на просроченото вземане, за което е изготвил протокол, но такъв не е приложен, а и не става ясно дали са реално сторени и по как е формиран този размер. Заявителят е уточнил, че вземането за адм.разноски представлява разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за изпратени покани с актуален размер на задължението на длъжника и указания за плащане на същите, разходи за многократно проведени разговори във връзка с доброволно плащане на задълженията и др., което сочи, че тези разходи са свързани с управлението на кредита, независимо от даденото им от кредитора наименование, поради което клаузите са нищожни като противоречащи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че разпореждането на РС- Троян в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че неправилно Троянският районен съд е уважил 4 заявлението и издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата 30.22 лева, представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство (акцесорно вземане), тъй като е отхвърлил претенцията досежно главнотоглавницата от 315.81 лева. Но предвид съдържащата се в чл.271,ал.1,изр.второ ГПК забрана за въззивния съд да влошава положението на жалбоподателя, разпореждането не може да бъде отменено в тази част.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260524 от 01.12.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 971 по описа за 2020 година на Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, срещу длъжника Г. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ж.к. „Лъгът”, бл.1, вх.Б, ет.6, ап.23, за издаване на заповед за изпълнение за вземане за административни разноски в размер на 81.02 лева и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 315.81 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.