Определение № 2584 от 16.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2584 гр. Бургас, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501765 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, подадена чрез юрк.Ивета Тенева, както и частна жалба от адв.Димитър Гърков, в качеството му на процесуален представител на ответницата А. А. В., против определение № 614 от 22.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 293/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което по молба на адв. Гърков по чл.248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело решение № 182/18.07.2025 г. в частта за разноските и ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е осъден на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.Димитър Гърков сумата от 700 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А. А. В., а молбата на „Профи кредит България“ ЕООД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 182/18.07.2025 г. в частта за разноските е оставена без уважение.

І. С частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД постановеното определение се обжалва в частта, с която молбата на дружеството по чл.248, ал.1 ГПК е отхвърлена, като в тази част определението се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че размерът на разноските не бил прекомерен и не е уважил своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за което са изложени подробни съображения и се цитира практика на ВКС и на СЕС. Моли въззивния съд да отмени определението на АРС в обжалваната му отхвърлителна част и да постанови ново, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна и да не присъжда ДДС върху 1 възнаграждението.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. А. В., подаден чрез адв. Гърков, в който за изложени съображения за неоснователност на частната жалба и се моли за оставянето й без уважение.

ІІ. В частната жалба на адв.Димитър Гърков се изразява несъгласие с постановеното определение, като същото се счита за неправилно. Според жалбоподателя, съдът привидно е уважил молбата му по чл.248 ГПК, тъй като е приел, че определеното с решението адвокатско възнаграждение от 700 лв. е в същия размер, но вече с начислено ДДС, което не е исканото с молбата изменение. В тази връзка се счита, че ДДС следва да бъде определено върху възнаграждението от 700 лв., т.е. да се начисли 140 лв., или дължимото възнаграждение следва да бъде общо 840 лв. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди ДДС в размер на 140 лв. върху определеното с решението адвокатско възнаграждение от 700 лв. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрк.Тенева, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се счита, че не следва да се присъжда ДДС, тъй като при безплатната адвокатска помощ не е налице облагаема сделка. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частните жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Двете частни жалби са подадени в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Разгледани по същество, двете частни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по гр.д.№ 293/2025 г. по описа на РС-Айтос е образувано по исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД против А. А. В., с която се иска от съда по реда на чл.422, ал.1 ГПК да приеме за установено съществуването на вземането в полза на дружеството срещу ответницата, дължимо на основание Договор за потребителски кредит № ****/26.09.2023 г., както следва: 876.12 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, 99.64 лв. – договорна лихва, 300 лв. – възнграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 360 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 91.96 лв. – мораторна лихва, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 212/2025 г. на РС-Айтос. Страната е претендирала разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. В. е предявила насрещен иск против „Профи кредит България“ ЕООД по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 331.76 лв. като недължимо платена при изначална липса на основание, поради недействителност 2 на потребителския договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В процеса ответницата и ищца по насрещния иск е била представлявана от адв.Димитър Гърков, който е осъществил в нейна полза безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като адвокатът има регистрация по ЗДДС.

Страната е претендирала разноски за платената държавна такса за предявения насрещния иск – 50 лв., както и за присъждане на адв.Гърков на възнаграждение на основание чл.38 ЗА, както следва: 567.30 лв. с ДДС – за отхвърления установителен иск, 480 лв. с ДДС – за уважения осъдителен иск и 307.65 лв. – за частично обезсилената заповед за изпълнение.

С постановеното по делото решение № 182/18.07.2025 г. на АРС е отхвърлен предявения от „Профи кредит България“ ЕООД иск по чл.422 ГПК и е уважен предявения от А. В. насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, като съдът е присъдил на ответницата-насрещна ищца заплатената от нея държавна такса, а на адв. Гърков е присъдил адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 700 лв., предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, наличието на трайна и непротиворечива практика по идентични казуси, провеждането само на едно съдебно заседание и и събирането само на писмени доказателства.

С молба от 06.08.2025 г. адв. Гърков е поискал от съда на основание чл.248 ГПК да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като към определеното му адвокатско възнаграждение бъде присъден и ДДС.

С молба от 07.08.2025 г. ищецът „Профи кредит България“ ЕООД също е поискал от районния съд на основание чл.248 ГПК да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като е направил възражение за прекомерност на присъденото адвокатското възнаграждение от 700 лв. и е поискал намаляването му до размер от 200 лв., за което е изложил съображения.

С обжалваното определение № 614/22.08.2025 г. АРС е приел, че молбата на ответницата А. В., чрез адв.Гърков, е основателна и е постановил, че присъденото на адвоката възнаграждение е в размер на 700 лв. с ДДС, а молбата на ищцовото дружество е приета за неоснователна и е оставена без уважение. В тази връзка е прието, че определеното възнаграждение не е прекомерно с оглед обстоятелствата по делото и практиката в подобни казуси, като съдът е преценил, че справедливото възнаграждение в случая е в размер на 700 лв. с ДДС, в какъвто смисъл е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските.

Бургаският окръжен съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, като споделя изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.278 ГПК. Неоснователни са оплакванията и в двете частни жалби.

Въведеният с частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД въпрос се свежда до това дали се дължи ДДС при определяне на адвокатското възнаграждение 3 по реда на чл.38, ал.2 ЗА (оказана безплатна правна помощ), когато насрещната страна е осъдена за разноски. По въпроса е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз с Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/2023 на СЕС, съгласно което „член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на държава-членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“. Отговорът на правния въпрос е даден от СЕС при отчитане на приложимите норми на българското законодателства, в т.ч. и на чл.38, ал.2 ЗА, като е възприет и в актуалната практика на ВКС, постановена по чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 3358/28.11.2025 г. по ч.т.д.№ 1957/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 3575/16.12.2025 г. по ч.т.д.№ 1394/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 3595/17.12.2025 г. по ч.т.д.№ 2250/2024 г. на ВКС, І т.о. С оглед задължителното за съдилищата тълкуване с решението на СЕС по дело С-744/23, настоящият съд приема, че когато безплатната правна помощ се предоставя от адвокат, регистриран по ЗДДС, то към определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС, както правилно е процедирал и районния съд.

Неоснователно е и възражението на дружеството-жалбоподател за прекомерност на определения от първата инстанция размер на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК урежда правомощието на съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на възнаграждението за адвокат, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Определянето на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, в т.ч. фактическата и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания и др., като в своята преценка съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в списъка по чл.80 ГПК, тъй като в този случай не е налице договорено адвокатско възнаграждение, изплатено от страната, а се касае за оказване на безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА. В тази връзка, настоящият състав съобрази, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило за присъждане на възнаграждение в определения размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега – Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа) не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22, че определените в наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от 4 значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, които обстоятелства са относими и към преценката по чл.78, ал.5 ГПК.

В случая, с оглед преценката на обстоятелствата, имащи значение към определяне размера на възнаграждението – ниска фактическа и правна сложност на делото, защитимия материален интерес, обемът на осъщественото процесуално представителство от адв.Гърков., приключване на производството в едно съдебно заседание, в което страните не са се явили и не са събирани доказателства, липсата на разрешаване на процесуални въпроси, като предметът на делото касае правен спор, по който има обилна съдебна практика на ВКС и на СЕС, въззивният съд намира, че РСАйтос правилно е определил следващото се на адв.Гърков възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 700 лв. с ДДС. В тази връзка, неоснователни са и оплакванията в частната жалба на адв.Гърков, тъй като определеното възнаграждение от 700 лв. с ДДС е съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от адвоката процесуални действия, като не са налице основания за присъждане на допълнителни суми.

С оглед изложените съображения, БОС намира частните жалби за неоснователни, а предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.