Определение № 739 от 17.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Ловеч, 16.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20214300500482 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ. срещу Разпореждане № 1576 от 30.08.2021г., постановено по ч.гр.д. № 20214330100733 по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлена изцяло молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против солидарните длъжници КР. АНДР. В. и М.А. В. и двамата от с.М.И..

Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е направил опит да уведоми длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост като им изпратил уведомлението по пощата, но писмото не било потърсено. Счита, че не може да се вмени във вина на кредитора и той да търпи негативи от поведението на длъжниците, че не са потърсили изпратеното писмо ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изикуемост. Навежда доводи, че дори и неуведомени обявената предсрочна изикуемост е в полза на длъжниците, тъй като към същата е 1 начислена дължимата възнаградителна лихва (договорно възнаграждение), като такава не е начислявана след датата на обявяване на предсрочната изикуемост Излага доводи, че заповедното производство е формално и съдът е следвало да се ограничи единствено от изложените в заявлението факти без да се установява тяхното безспорно съществуване. Твърди, че съдът е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество факта за настъпила предсрочна изикуемост.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане като вместо това да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, претендирани в подаденото заявление. Претендира направени разноски в размер на платената държавна такса и 50 лева юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като като се запозна с материалите по делото, взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 26.08.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до РС – Тетевен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез процесуалния представител юрисконсулт Томас Димчов Кехайов, срещу длъжниците КР. АНДР. В., ЕГН ********** и М.А. В., ЕГН ********** за парично вземане, основано на цитирания ДПК.

Паричното вземане е за следните суми:

4 820.31 лева, представляваща платена главница на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, във връзка с ДПК;

2 321.01 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 до 03.06.2021г., във връзка с ДПК;

1 412.72 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Fast;

2 266.66 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Flexy;

518.09 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 21.12.2019г., датата на изпадане на длъжника в забава, до обявяване на предсрочната изикуемост на 03.06.2021г.;

252.60 лева, представляваща законна лихва от датата на предсрочната 2 изикуемост от 03.06.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 26.08.2021г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението (26.08.2021г.) до изплащане на вземането;

231.83 лева, представляващи разноски за заплащане на държавна такса по заявлението по чл.410 ГПК;

150.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, изчислено съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;

Като за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съгласно раздпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

В т.12 от заявлението е изложено, че то произтична Договор за потребителски кредит № 30040753387 (ДПК), сключен на 20.11.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, като кредитодател и КР.

АНДР. В. , ЕГН 900213062, с. М.И., ул. „Миразчийска“ №25 като кредитополучател , в размер на 5 000 лева, която сума да я върнат за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен размер на 350.48 лева и падежна дата на всяко 20-то число на месеца.

Било утоворено е договорно възнаграждение, което възниква като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамксите на погасителен план. Заявителят твърди, че неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 2321.01 лева, дължимо за периода от 20.05.2020г. до 03.06.2020г.

Със същия договор, на основание чл.121-127 ЗЗД М. АНДР. В. , ЕГН **********, с. М.И., ул. „Миразчийска“ №25 се задължил да отговаря като солидарен длъжник по ДПК.

Заедно с ДПК, солидарните съдлъжници се договирили с кредитодателя да закупят пакет от допълнителни услуги: Fast (приорителни разглеждане) и Flexy (гъвкав погасителен план), като този пакет бил разсрочен в срока на кредита, на равни месечни вноски и добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнител веднага задължението си по ДПК като предоставил заемната цена на 20.11.2020г.

ДПК бил подписан при общи условия като подписите и на трите лица – кредитодател, кредитополучател и солидарен длъжник присъстват както на 3 договора, така и на общите условия.

В заявлението „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД твърди, че солидарните съдлъжници не изпълнили задължението си да погасят кредита като заплатили само две вноски, поради което са изпаднали в забава от 21.12.2019г..

На 03.06.2021г., във връзка със забавеното изпълнение, кредиторът се е възползвал да обяви кредита за предсрочно изискуем като изпратил уведомление до съдлъжниците за това свое право. Твърди, че предсрочната изикуемост е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като длъжниците били уведомени с нарочно писмо. Представя разписки от „Български пощи“ ЕАД за изпратени и върнати писма.

В производството по ч.гр.д. №20214330100733 по описа на РС – Тетевен е издадено Разпореждане № 1576 от 30.08.2021г., с което отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

За да отхвърли така подаденото заявление съдът е приел, че заявлението е нередовно и не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1 и ал.3, чл.128, т.1-2 ГПК. Позовава се на т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно което кредиторът е следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочна изикуемост на кредита, като уведомлението е следвало да предшества подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приел, че заявителят не е уведомил кредитополучателите за настъпилата предсрочна изискуемост, поради което не е приел, че претендираното вземане е настъпило към момента на подаване на заявлението, същото не е изискуемо на това основание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Тетевен, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК (разпореждането е връчено на 08.09.2021, а жалбата е подадена на 15.09.2021г.). Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок и ето защо жалбата е допустима.

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр.

4 чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА X X I ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК ).

Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Съдът се солидализира с изложеното в частната жалба, че заповедното производство е въведено като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл. ) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – Заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК. С оглед духа и целта на закона, двете производства си приличат по това, че са строго формални – провеждат се при точно утвърдени бланки на образци, както на заявленията, 5 така и на заповедите и не се преценява основателността на твърдяното вземане. И двете производства започват по надлежно сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна ИМ (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, пълномощни и доказателства за платена такса. И в двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК, като и отрицателните предпоставки за издаване заповед за изпълнение, на основание чл.411, ал.2 ГПК.

Основната разлика е в това, че в производството по чл.418 ГПК съдът едновременно с изпълнителното основание (заповед за изпълнение) издава и изпълнителен титул (изпълнителен лист). Тази заповед се издава въз основа и след надлежно приложен документ по чл.417 ГПК. Заповедта придобива стабилитет, едва когато се връчи на длъжника от съдебния изпълнител и същият не подаде възражение по чл.414 ГПК в едноседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Тоест заповедта по чл.418 вр. чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, независимо, че не е съобщена на длъжника. Ето защо тази заповед се нарича заповед за незабавно изпълнение. Изпълнението по тази заповед се спира на основание подадено възражение по чл.415, ал.2 ГПК. Обратното, в производството по чл. 410 ГПК не се издава едновременно заповед и изпълнителен лист. След проверка на редовно подадено заявление, липсата на отрицателни предпоставки по чл.411, ал.2 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, което се връчва на длъжника.

Едва когато последният не подаде в срока по чл.414 ГПК възражение, заповедта се стабилизира и придобива характеристиката на изпълнително основание, въз основа на което се издава изпълнителен титул – лист. В практиката често тази заповед се нарича обикновенна заповед или заповед за изпълнение.

Наличието на тази главна разлика, едновременно издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в хипотезата на чл.418 ГПК, и на изпълнителен лист, след стабилизиране на заповедта по чл.410 ГПК, се основава само на допълнителния набор от документи, необходими в производството по чл.418 ГПК.