Определение № 2842 от 10.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2842 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20238002104439 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Поделение за товарни превози“гр. Горна Оряховица, чрез юрисконсулт Я.Л., срещу въззивно решение № 937/24.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 828/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 249/27.01.2023 г. по гр. д. № 9433/2021 г. на Районен съд – Варна, касаторът е осъден на основание чл. 200 КТ да заплати на Ю. З. Ю. и Е. З. Н. по 99 865 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща З. Ю. Ю., настъпила на 13.11.2018 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от посочената дата до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД - трето лице помагач на страната на „Поделение за товарни превози“ - гр. Горна Оряховица.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, 1 т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото свидетелски показания, поотделно и взаимосвързано, като оцени тяхната достоверност с оглед останалите доказателства и евентуалната заинтересованост на свидетелите; 2) кои са критериите по чл. 52 ЗЗД, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; 3) длъжен ли е съдът да посочи и обсъди всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за прилагане на принципа „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди поотделно за всеки ищец;

4) може ли да бъде съобразявано от съда експертно становище по въпрос, който не е включен в задачите към експертизата; 5) препращането към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да постанови собствени мотиви, като изложи в решението фактическите си и правни изводи по доказателствата и твърденията на страните; 6) следва ли въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, като извърши оглед и възложи допълнително или повторно експертно заключение за изясняване на факти, изискващи специални знания, при твърдения във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до пропуск делото да се попълни с тези доказателства; 7) как съдът трябва да формира вътрешното си убеждение за доказаност или недоказаност на релевантни за спора факти, длъжен ли е при изграждането му да спазва правилата на логиката, науката, опита и допустимо ли е преценката на съда за установеност на факти по делото да се основава на предположения;

8) неспазване от работодателя на правилата за безопасност при изпълнение на възложената работа изключват ли непременно нарушения на пострадалия работник, осъществяващи състава на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ или е нужно и в тези случаи да се преценява дали той е съпричинил злополуката при условията на груба небрежност; 9) длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си събраните по делото доказателства и да прецени всички обстоятелства, доводи и възражения на страните от значение за спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за недоказани. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи.

2

Ответниците по жалбата Ю. З. Ю. и Е. З. Н., чрез адв.Г. С. и адв. Е. С., в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между З. Ю. Ю. и „БДЖ – Товарни Превози“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, като на 13.11.2018 г. при извършване на възложената работа е станала злополука, при която работникът е починал. Същата е призната за трудова по чл.55 КСО с влязло в сила разпореждане № 5104-04-19/26.02.2019 г. на ТП на НОИ – Велико Търново. Трудовата злополука е настъпила по време на извършване на маневра по разкачване на връзката между локомотив и вагони /винтов спряг/, като пострадалият се е намирал в пространството между локомотива и вагоните, когато е ударен и повлечен от движещия се локомотив. Началникът на влака и машинистът не са имали видимост към мястото на произшествието. Вследствие на удара, пострадалият е паднал на земята, плугът на локомотива е притиснал тялото му към земята, след което го е изхвърлил встрани от коловоза. Получените увреждания – контузия и разкъсване на бял дроб, разкъсване на гръбначен мозък, гръдна травма с множество фрактури на ребра и гръбначен стълб – са причинили смъртта на работника. Ищците по делото са син и дъщеря на починалия и притежават материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща.

Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-психологичната експертиза, въззивният съд е приел, че ищците са претърпели емоционални болки и страдания от внезапната загуба на баща си. Те са имали изградена трайна, много близка и силна емоционална връзка с починалия, като синът е живеел в едно домакинство с баща си, от когото е получавал морална подкрепа и материална помощ. Ищцата Е. Н. от известно време живеела със семейството си в чужбина, но емоционалната близост с баща й била запазена, поддържали са редовни контакти чрез електронните средства за комуникация.

Всяка година ищцата се прибирала в страната и всички заедно през лятото 3 ходели на почивка. И двамата ищци, въпреки изминалото време, продължават да изпитват болка, тъга и страдание от трагичната загуба на своя баща. Съдът е приел, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като по делото липсват данни той със свои неправомерни действия или бездействия да е нарушил инструкциите и правилата за безопасна работа в железопътния транспорт, което да е допринесло за настъпването на увредата. С оглед установения механизъм на злополуката работникът е бил ударен веднага след разкачването на вагоните, бил е притиснат към земята и не е било възможно да излезе от работната зона.

Посочено е, че наложената от страна на работодателя неправомерна практика, допускаща извършването на маневрата по разкачване на вагоните от локомотива в нарушение на правилата за безопасност, както и поведението на началник влака, който се е намирал на място, неосигуряващо му визуален контакт с пострадалия, са основните причини за настъпването на трудовата злополука. В заключение е направен извод, че предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука са основателни и доказани за сумите от по 99 865 лв. за всеки от ищците.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата.

По първия въпрос в изложението, касаещ приложението на нормата на чл. 172 ГПК при оценката за достоверност на събраните по делото свидетелски показания, съществува създадена константна практика на ВКС (вж. - решение № 338/20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., решение № 131/12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 194/02.07.2012 г. по гр. д. № 92/2012 г., II г. о. и др.), на която въззивното решение не противоречи. Изяснено е, че поначало не съществува забрана в процеса да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които не са благоприятни за противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да се базира на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая, при формиране на преценката си относно доказателствената стойност на 4 показанията на свидетелите съдът е спазил процесуалните норми. Гласните доказателства са обсъдени поотделно, в съпоставка и в съвкупност с всички останали доказателства; показанията са анализирани от съда и преценени с оглед възможна заинтересованост, последователност, начина, по който свидетелите обективно са могли да възприемат обстоятелствата (пряко или опосредено). Досежно констатираните противоречия в някои от тях, съдът е посочил какво приема за установено, респ. за кои факти и обстоятелства кредитира показанията и кои факти и твърдения счита, че не са доказани и защо. Несъгласието на касатора с формираните от съда правни изводи въз основа на събраните гласни доказателства касае правилността (чл. 281, т. 3 ГПК) на решението, която не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК.

Въпроси № 2 и 3 в изложението, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, също не обуславят селектирането на жалбата. В ППВС № 4/1968 г., както и в установената практика на ВКС по тази категория дела (напр. - решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., решение № 67/16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., решение № 85/29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др.) константно е приемано, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на настъпила трудова злополука, съдът следва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса за близките от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта като правен принцип, прогласен 5 в чл. 52 ЗЗД, трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се постигне целта на закона - намиране на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Въззивното решение не противоречи на тези правни разрешения. Решаващият съд е изложил мотиви по всички обстоятелства, имащи значение за определянето на справедлив за случая размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съобразени са продължителността и интензитета на преживените от ищците болки и страдания от трагичната смърт на баща им; внезапния и неочакван характер на загубата; възрастта на пострадалия, установените трайни и дълбоки връзки на обич, грижа и подкрепа в семейството, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Предвид изложеното, поставените от касатора въпроси не обуславят допускането на касационния контрол.