Определение № 1526 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 849/2023
- Вид
- Определение № 1526
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1526 гр. Стара Загора, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500849 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю., действаща чрез юрк. И.Н.Н. против разпореждане от 28.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 718/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу З. Т. Г. за обезщетение за забава върху главница за периода от 17.03.2022 г. до 27.11.2023 г. за разликата над 64,31 лв. /шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ до пълния размер 158,85 лв. /сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за пълната претендирана сума.
Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от „А.с.в.“ ЕАД срещу длъжника З. Т. Д. , ЕГН – **********, с адрес село З., *** за сумите от 322,47 лв. /триста двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ - главница, 11,37 лв. /единадесет лева и тридесет и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 11.05.2022 г., 158,85 лв. /сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за 1 периода от 17.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем от 23.02.2022 г., сключен между „С.к.“ - ООД /като заемодател/ и З. Т. Д. /като заемател/, като заемодателят има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 14.06.2023 г. и приложение № 1 към него.
Длъжникът е бил уведомен за станалата цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с надлежно уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „А.с.в.“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за разликата над 64,31 лв. /шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ до пълния претендиран със заявлението размер 158,85 лв. /сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение в тази му част противоречи на закона.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Размерът на обезщетението за забава, за което е била издадена заповед за изпълнение, е съобразено с претенцията на заявителя като период на забавата и главница, върху която същото следва да бъде начислено.
Съобразено е и с императивната разпоредба на чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че заповедният съд няма правомощия да проверява правилността на изчисленията за размера на претендираното обезщетение за забава.
Съдът може да издаде заповед за изпълнение единствено относно вземане, което не накърнява императивна правна норма, а именно такава е чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Посочената норма задава законен критерий, определящ максималния допустим размер на обезщетението за забава по договор за потребителски кредит, а единственият възможен вариант съдът да изпълни това свое правомощие за проверка е да изчисли размера на дължимото за претендираното вземане обезщетение за забава /мораторна лихва.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
2
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 718/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на „А.с.в.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу З. Т. Г. за обезщетение за забава върху главница за периода от 17.03.2022 г. до 27.11.2023 г. за разликата над 64,31 лв. /шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ до пълния размер 158,85 лв. /сто петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3