Решение № 129 от 27.07.2020, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Гражданско дело 157/2020
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 27.07.2020
- В сила
- 20.08.2020
- Състав
- МАРИЯ ДЖАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.324 · Граждански процесуален кодекс
- чл.334 · Граждански процесуален кодекс
- чл.339 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И E
№ 129 гр.Айтос,
27.07.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........………… при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 157 по описа за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на „УниКредит
Булбанк“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.И.И.
– САК против Д.Н.П.,
ЕГН ********** и П.Г.П.,
ЕГН **********, двамата с посочен адрес: ***.
С исковата молба ищцовото дружество моли двамата ответници Д.Н.П., ЕГН ********** и П.Г.П.,
ЕГН ********** да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД,
ЕИК *** сумата от 8 817,68 евро (осем хиляди осемстотин и седемнадесет евро и шестдесет и осем евроцента) - главница; 1365,61 евро (хиляда триста шестдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента) договорна лихва за периода от 25.12.2018 г. до 18.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 8 817,68 евро, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Сочи, че вземането произтича от неизпълнение на задължението на ответниците по Договор за банков потребителски кредит №410/0022/1497211 от 28.05.2012 година.
С исковата молба е предявен иск с правно основание в чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) във вр. с чл.430 от Търговския закон ТЗ).
Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответниците. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Ж.-Н. моли за уважаване на ищцовата претенция и произнасяне на решение при направеното признание на иска от отнетниците. Поддържа молбата за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата Д.Н.П., чрез процесуалния си представител адв.Г.И. от БАК представя писмен отговор. Признава допустимостта и основателността на исковата претенция, както и факта, че е пропуснала да заплати няколко от дължимите по кредита месечни вноски. В този смисъл заявява готовност и отправя предложение към ищцовата страна за уреждане на отношенията им по спогодба, съгласно която поема задължението да изплати половината от претендираната сума в срок от една година, по предложен от ищеца график. Представя копие от Решение по гр.дело № 818/2019г. на РС-Айтос, с което гр.брак между нея и ответника П. Г.П. е прекратен. Не заявява доказателствени искания. С оглед направеното признание счита, че назначаване на ССчЕ не е необходимо.
Моли искането на ищеца за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, като счита, че с поведението си не е дала повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ответницата П. чрез адв.И. поддържа становището в отговора си, като пледира за произнасяне с решение при направеното признание на иска.
Ответникът П.Г.П. в срока по чл.131 от ГПК не изпраща отговор. Не излага становище по основателността на иска. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание отв.П. се явава лично като признава, че е солидарен длъжник по вземането на ищеца наред с бившата си съпруга отв.Д.
Н.П., но излага съображения, че всеки от тях следва да си плаща задълженията.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответниците надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор, признание на иска и от неупражняване на права.
В срока за отговор ответницата Д.Н.П., чрез процесуалния си представител адв.Г.И. от БАК признава допустимостта и основателността на исковата претенция. Тази позиция се поддържа и в съдебно заседание от адв.И., с молба за произнасяне на съда при признание на иска.
От страна на втория ответник П.П. не е постъпил отговор, но пред съда, макар да излага съображения за финансови затруднения и да сочи различни обстоятелства във връзка с настъпилия развод между него и отв.П., препятствали своевременното погасяне на задължението, на практика прави признание на дължимостта му. Във фазата по същество на спора ответникът отново прави признание на иска.
С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на иска с добрите нрави или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене.
Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора, при условията на чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от ответниците признание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, при уважаване на иска двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебно-деловодни разноски,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. В конкретния случай не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК доколкото за настъпването им следва освен да е направено признание на иска, ответниците да не са дали повод и за завеждането му.
По изложените съображения, Айтоския районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответниците Д.Н.П.,
ЕГН ********** и П.Г.П.,
ЕГН **********, двамата с посочен адрес: *** да заплатят солидарно на „УниКредит
Булбанк“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 8 817,68 евро (осем хиляди осемстотин и седемнадесет евро и шестдесет и осем евроцента) - главница; 1 365,61 евро (хиляда триста шестдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента) договорна лихва за периода от 25.12.2018 г. до 18.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 8 817,68 евро, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, произтичащо от неизпълнение на задължение по Договор за банков потребителски кредит №410/0022/1497211 от 28.05.2012 година.
ОСЪЖДА Д.Н.П.,
ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „УниКредит
Булбанк“ АД,
ЕИК *** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на 2 149,67 (две хиляди сто четиридесет и девет лв. и шестдесет и седем ст.) лева.
Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :