Решение № 122 от 17.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело № 20211200900120 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „П.И.Б.“„ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П. чрез пълномощника К.А.Л.С.-старши юрисконсулт, с електронен адрес по чл.50, ал.5 от ГПК във р.с чл.38, ал.2 ГПК, обективираща искови претенции срещу Н. Г. А., ЕГН **********, с.Т., община Х., област Благоевград и И. А. А., ЕГН **********, гр.Г.Д., ул.“Х.Б.“ № 10 да се признае за установено съществуването на вземания на ищеца от ответниците, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен лист от 11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Г.Д., възникнали на основание Договор за предоставяне на Ю. „У.“ /ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г., сключен между „П.И.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ № 37, ЕИК **** като кредитор и Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН ********** като солидарен длъжник, в общ размер 45 684.70 лева към 26.01.2021 г., от които:

26 855.74 /двадесет и шест хиляди осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г.;

14 850.16 /четиринадесет хиляди осемстотин и петдесет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща просрочена договорна лихва, начислена за периода 21.04.2014 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание 1 т.6.1.1. от договора за кредит;

2 625.50 /две хиляди шестотин двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода 21.03.2014 г. до 12.03.2020 г. включително, на основание т.6.2 от договора за кредит;

232.05 /двеста тридесет и два лева и пет стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва, начислена върху просрочената главница, за периода 14.05.2020 г. – 17.09.2020 г. включително, на основание т.6.2. от договора за кредит;

977.25 /деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за периода 18.09.2020 г. -26.01.2021 г. включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;

144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, представляващи непогасени разноски за връчване на покана за доброволно плащане до ответниците.

Ищецът претендира съдебни разноски: в размер на 931.69 лева заплатена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното производство, както и сторените в настоящото исково производство, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 27.11.2007 г. между кредитора М.Ю.Б.“ АД, с последващо търговско наименование „Ю.“ ЕАД –универсален праводател на „П.И.Б.“ АД, ЕИК ****, от една страна, а от друга Н. Г. А., ЕГН ********** като кредитополучател и И. А. А., ЕГН **** като солидарен длъжник, е сключен договор за предоставяне на Ю. „У.“ /ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007 г., с който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 29 000 лева с краен срок на погасяване 27.12.2032 г. /т.11 от договора/. Твърди, че на 30.11.2007г. кредитът е напълно усвоен от кредитополучателя А., по банкова сметка, открита на името на последния в банката /кредитор/. Сочи, че съгласно т.6, т.6.1., т.6.1.2. кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили да заплащат на банката годишна лихва съгласно т.6, т.6.1, т.6.1.1 и т.6.1.2 от Договора, а при просрочие – обезщетение за забава, по т.6.2 от Договора за кредит. Страните договорили погасяване на кредита чрез месечни вноски, всяка в размер и падеж съгласно погасителен план- приложение към договора за кредит. Сочи се, че в периода 21.12.2007 г. – 21.11.2014 г. кредитополучателят е погасявал главницата по договора, сочи размер и дата на всяко едно от плащанията. Твърди, че в периода 21.12.2007 г. – 21.03.2015 г. е погасявана и уговорената лихва - сочи размер и дата на всяко едно от плащанията.

Ищецът твърди, че по договора за кредит са просрочени 78 месечни погасителни вноски по главницата /посочени по размер и падеж/, съгласно погасителен план-Приложение към договора, дължими за периода 21.03.2014 г. – 21.04.2020 г. Твърди, че общият размер на просрочената главница е 26 855.74 лева, като съгласно погасителен план-Приложение към договора общият размер на просрочените вноски по главница е 4 713.30 лева, а считано 2 от 18.09.2020 г. – дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, общият размер на просрочената главница, представляваща сбор от просрочените вноски по погасителен план към датата на предсрочната изискуемост и обявеният за предсрочна изискуем остатък от усвоената сума е 26 855.74 лева.

Твърди се в молбата, че по договора за кредит са просрочени 77 месечни погасителни вноски по договорната лихва /посочени по размер и падеж/. Общият размер на просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителен план-Приложение към договора, е 14 690.89 лева, а считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита – 18.09.2020 г., общият размер на просрочената договорна лихва, представляваща сбор от просрочените вноски по погасителен план към датата на предсрочната изискуемост и обявения за предсрочна изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е 14 850.16 лева.

Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие от 21.03.2014 г., поради което на основание т.6.2. от договора за кредит е начислена наказателна лихва /като обезщетение за забава на просрочените плащания/ върху просрочената главница за дните на забавата, а именно: за периода 21.03.2014 г. – 12.03.2020 г. включително в размер на 2 625.50 лева, а за периода 14.05.2020 г. до 17.09.2020 г. включително – 232.05 лева.

Твърди се в исковата молба, че във връзка с допуснатото просрочие, до кредитополучателя и съдлъжника са изпратени покани, връчени на последните чрез ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, както следва: на Н. А. – по реда на чл.47 от ГПК, на 16.11.2019 г.; на И. А. – лично на 06.09.2019 г. Сочи, че длъжниците са поканени да погасят в едноседмичен срок от получаване на съобщението всички просрочени задължение по договора за кредит, в противен случай банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че длъжниците не са погасили просрочените си задължения по договора за кредит, в указания им срок, поради което и съгласно т.15 и т.15.2. от договора банката е обявила същия за предсрочно изискуем, считано от 18.09.2020 г.

Ищецът твърди, че в дадения на длъжниците срок за доброволно погасяване на просрочените вноски, с нарочни писма е уведомил длъжниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем считано от 18.09.2020 г. Твърди, че писмата са връчени чрез ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, както следва : на Н. А. – лично на 09.11.2020 г.; на И. А. – по реда на чл.47 от ГПК на 23.11.2020 г.

Ищецът твърди, че кредитополучателят и съдлъжникът по процесния договор му дължат на основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на 977.25 лева, начислена върху просрочената и непогасена главница, считано от 18.09.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Твърди се в молбата, че кредитополучателят и съдлъжникът по процесния договор дължат на ищеца и сумата от 144.00 лева, представляващи разноски за връчване на покани за доброволно плащане.

3

Сочи се в исковата молба, че на 27.01.2021 г. Банката-кредитор е депозирала в РС-Г.Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист, във вр. с чл.418 ГПК и чл.60 от Закона за кредитните институции, въз основа на извлечение от счетоводните книги /на заявителя/, установяващо вземанията й по процесния договор за кредит, в общ размер към 26.01.2021 г. – 45 684.70 лева.

Образувано било ч.гр.д. № 98/2021 г., в хода на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен лист от 11.02.2021 г. за претендираните със заявлението суми, както и за сторените от заявителя разноски в размер на 931.69 лева заплатена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че въз основа на издадените по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на РС-Г.Д. заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по молба на кредитора /ищеца е образувано изпълнително дело № 184 /2021 година по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съдБлагоевград. Сочи, че във връзка с подадени от длъжниците възражения срещу заповедта за изпълнение, на заявителя е указана възможността да предяви установителн иск за вземанията си по процесната заповед за изпълнение, както и че в изпълнение на тези указания е депозирал в законоустановения срок исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Ищецът представя писмени доказателства.

Осъществена е размяната на книжа по чл.367-373 от ГПК.

По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба от всеки от ответниците, допълнителна искова молба, както и допълнителни писмени отговори от ответниците.

В законоустановения срок ответникът Н. А. депозира писмен отговор /вх. № 8731/20.09.2021г./, с който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че отделните елементи на процесния договор за кредит не са изготвени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт /изискване на чл.10, ал.1 ЗПК/.

Твърди, че използваният в процесния договор шрифт е с размер по-малък от 12.

Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, които като такива са нищожни, по смисъла на чл.146, ал.1 във вр.с чл.143 Закона за защита на потребителите. Сочи, че процесният договор за кредит е сключен при Общи условия, които са предварително определени от кредитора. Твърди, че договорът е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне, поради което ответникът – кредитополучател, не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Сочи, че кредитополучателят е подписал стандартизиран банков формуляр, предварително изготвен от ищеца. Твърди, че лихвеният процент по заема, ГРП и годишното му оскъпяване са посочени в договора само като абсолютни 4 стойности и липсва разписана методика на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита. Счита, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляването на разходите по кредита, по начин различен от законовия е недопустимо. Твърди, че в погасителната вноска са включени и задължения по споразумение за допълнителни услуги, поради което не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя -настоящи или бъдещи. Твърди, че уговореният с договора за кредит годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по кредита е 8.65 % + 3.32 и като такъв многократно надвишава законната лихва.

Ответникът оспорва ищцовото твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди липса на валидно отправено и получено от кредитополучателя волеизявление на кредитора, с което последният да е обявил кредита за предсрочно изискуем. А. твърди, че живее в къща, находяща се в с.Т., община Х., област Благоевград, както и че на входната врата на къщата не е залепяно уведомление.

Навежда възражение, че кумулативното претендиране на наказателна и договорна лихва за един и същи период противоречи на волята на страните и на основния принцип в гражданското право, забраняващ неоснователното обогатяване, поради което едновременното претендиране на възнаградителни и мораторни лихви е неоснователно.