Решение № 1251 от 21.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500696 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. А., Ц. Г. А. и С.

Р. Р., представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц.

Г. А. срещу решение № 82/10.12.2021г. на ОС-Монтана, ГК, постановено по гр.д. № 43/21г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ до пълните им предявени размери за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД в частта, в която предявените искове от А. Р.

А. и Ц. Г. А. са уважен за сумата над 60 000 лв. до 110 000 лв. и на С. Р. Р., представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц. Г. А. над 80 000лв. до 220 000лв.

Жалбоподателите – ищци твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната от тях част. Не са доволни от размера на присъдените обезщетения, който не отговаря на принципа на справедливостта. Съдът правилно е приел и изяснил фактическата обстановка и правилно е приел, че няма съпричиняване от страна на починалата Р. Г..

Правилно са определените многобройните болки и страдания, които те са 1 изпитали и продължават да изпитват от загубата на техния близък. Травмата е неизлечима, както за родителите, така и за детето.

Затова молят въззивния съд да отмени решението на окръжния съд в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част решението на окръжния съд е неправилно и необосновано. Счита, че присъдените обезщетения са прекомерни по размер и не съответстват на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че обезщетението за загубата на близък човек трябва да има разумен таван, тъй като застрахователите са натоварени със социалната функция да разходват събраните застрахователни премии за всички настъпили застрахователни събития. Присъдените обезщетения не са съобразени с възрастта на ищците.

От тази гледна точка е налице диспропорция, която противоречи на принципа за справедливост, тъй като в подобни размери компенсацията се превръща в източник на материални средства за подобряване на жизнения стандарт.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове на А. Р. А. и Ц. Г. А. над 60 000 лв. до 110 000 лв. и на С. Р. Р., представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц. Г. А. над 80 000лв. до 220 000лв.

Ищците в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата на застрахователя.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с депозирана писмена молба, депозирана пред въззивния съд чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба, подадена от ищците. Претендира разноски за държавна такса.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Окръжният съд е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците А. Р. А., Ц. Г. А. и С. Р. Р. твърдят, че първите двама от тях 2 са родители на Р. Ц. Г., а третата от тях е нейна дъщеря. Р. Г. е починала при ПТП, станало в Република Румъния на 13.05.2018г. Тя е била пътник на задна седалка в лек автомобил „ Ситроен“ с рег. № ******* заедно с дъщеря си С.

Р.. Водачът му Р. Г. Р. е предприел маневра „изпреварване“, навлязъл е в насрещното платно и преди да може да се прибере обратно в собственото си платно е реализирал удар в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* с румънска регистрация. Водачът Р. Р. също е починал при ПТП.

Смъртта на тяхната дъщеря и майка са резултат от действията на виновния водач Р.. За произшествието е образувано полицейско разследване № 707/Р/2018 по описа на Служба Пътна полиция при Полицията на гр. Лугош, Румъния, което прекратено поради смъртта на виновния водач. Ищците А.и са родители на починалата Р. Ц. Г. като отношенията между тях са били много задружни, близки и топли. Основани на привързаност и разбирателство, взаимна обич и подкрепа. Живеели са на един и същи адрес в с. Железна и в едно домакинство. Починалата им дъщеря е започнала да живее на съпружески начала с Р. Р. и от 2008г. са заминали да работят в Италия, където през 2014г. се е родила внучката им С.. Ищците са се включвали активно в отглеждането й. Дъщеря им основно е живеела в Италия, но всяка година по няколко пъти е идвала в България, а те са пътували до Италия, за да помагат за отглеждане на внучката им. През месец май 2018г. са били в отпуск в с. Железна, от където са тръгнали да пътуват, когато е станало ПТП. Ищците А.и все още не могат да приемат мисълта, че дъщеря им завинаги ги е напуснала. Често посещават гроба й, страдат, чувстват се безпомощни и обезверени. Утешава ги единствено мисълта, че се грижат за внучката си. С. Р. е била отглеждана от майка си и баща си от раждането й през 2014г. След смъртта на родителите й детето е било настанено за отглеждане от ищците А.и като нейни баба и дядо. Въпреки, че С. е била на 4 години тя е усещала и продължава да усеща липсата на своята майка и непрекъснато я търси. Липсват й майчина грижа, обич и закрила, топлина и нежност. С. Р. вярва, че майка й е отишла на небето и от там я гледа и закриля. Тя никога повече няма да усети майчина подкрепа. Тъгата и мъката от загубата на майката ще я съпътстват през целия й живот.

Гражданска отговорност за водача на лек автомобил „Ситроен“ е била застрахована от ответното дружество. Ищците са отправили писмена застрахователна претенция пред застрахователя, който е образувал щета, но 3 не е определил и изплатил обезщетения. Затова ищците А.и молят съда да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, а на С. Р. – 300 000лв., в едно със законната лихва от 13.05.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като починалата Р. Г. е нарушила чл.137а от ЗДвП и е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва, че ищците са претърпели тежки, пожизнени и трайни вреди, както и че между тях и загиналата е имало силна духовна и емоционална връзка и че негативните последици са невъзстановими и ще оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Между Р. Г. и нейните родители не е имало такава връзка, тъй като тя е живеела и работила в Република Италия, а те в с. Железна, община Чипровци. Те не са осъществявали ежедневни, дори ежемесечни контакти с нея, поради което емоционалната връзка между тях е прекъсната отдавна. Оспорва, че С. Р. е усещала и продължава да усеща липсата на своята майка и че я търси. Тя се е отърсила от случилото се и не страда от тревожност, още по- малко, че помнела и търсела майка си. Развитието на паметта при децата протича в строга последователност- в ранна възраст на детето са достатъчни няколко дни, за да започне да разбира, но не и да запомня. Затова и С. Р., на 3г. и 7м. към момента на ПТП, не е имала наличен опит. Първите ясни спомени на детето са от 4,5-5 години, т.е. С. Р. ще има някакви спомени от детството си една година – година и половина след смъртта на майка си Р. Г.. Тя няма как да я помни. Към настоящият момент няма как да помни и ПТП. Ответникът оспорва всички твърдения в исковата молба отнасящи се до емоционалната връзка между починалата и ищците. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Ситроен“.

Оспорва изключителната вина на водача Р. Р., противоправността на действията му, причинно – следствената връзка между тях и вредите, механизма на ПТП, оспорва претенция за лихва.

Безспорно е, че 13.05.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП на територията на Република Румъния. За него е съставени документи от компетентните органи: протокол за самосезиране на полицията в гр.

4

Лугож, протокол за оглед на мястото на катастрофата от същата дата, доклад от съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на трупа на Р. Г., доклад с предложение за прекратяване след започване на наказателното преследване и налице един от случаите, предвидени в чл.16, ал.1 от НПК от 24.04.2019г. на Пътна полиция, постановление за прекратяване на производството от 09.05.2019г., постановено от прокурор в държавна прокуратура към районен съд –Лугож, фотоалбум.

Не се спори, че за лек автомобил „ Ситроен“ с рег. № ******* е имало валидна застраховка при ответника към момента на настъпване на ПТП.

Представена е застрахователна полица за тази застраховка, сключена за периода 30.04.2018г. д 30.04.2019г.

Не е спорно, че на 13.05.2018г. е починала Р. Г., за което обстоятелство е издаден смъртен акт № 214/14.05.2014г.

Безспорно е, че след смъртта си тя е оставила като свой законен наследник С. Р. Р.- удостоверение за наследници № 316/03.06.2020г.

Не е спорно, че ищецът С. Р. е дъщеря на Р. Г.- удостоверение за раждане от 21.05.2018г.

Не е спорно, че поради смъртта на двамата родители на малолетната С.

Р. като неин попечител е назначена баба й А. А., а за заместник попечител дядо й Ц. А.- удостоверение № 310/22.05.2018г., заповед № ЗД/Д-М-Ч006/25.06.2018г.

Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 17.02.2020г. като такова не им е определено и изплатено.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, която е посочила травмите, причинили смъртта на Р. Г., както и че те са в причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице – лекар е посочило, че дори и починалата да е била с поставен предпазен колан пак би настъпила смъртта й. Той би я е предпазил само от някои от нараняванията, но не и от леталния изход. Това се дължи на скоростта, с която е настъпил удара.

Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на 5 спиране на двата автомобила и предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента. Ударът е бил челен и кос със сумарна скорост на двата автомобила от 198 км/ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като категорично е заявило, че и с поставен предпазен колан би настъпила смъртта й поради сумарната скорост на двата автомобила.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни. и

По делото е приет социален доклад , изготвен от АСП по отношение на малолетния ищец С. Р..

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Ц. и И.. Те познават ищците А.и, починалата им дъщеря и С. Р.. А.и имат и още едно дете- син. Свидетелите живеят в едно село с ищците. Съседи са. Завяват, че преди 2-3 години е загинала дъщерята на А.и. Тя е имала дете – С.. Тъй като е загинал и бащата, детето се отглежда от А. и Ц.. Преди катастрофата цялото семейство е било в Италия. Първо е заминала бабата да работи там. След година или две е заминала дъщерята с мъжа си. Детето се е родило в Италия. То, заедно с родителите си, са идвали в България всяка година. Седели са по един месец и са си тръгвали. Бабата също е ходила в Италия. Последно са идвали преди катастрофата и свидетелят Ц. е разговаряла с Р. преди да си тръгнат. Били са весело и задружно семейство. Загиналата е поддържа връзка с родителите си. Детето не е оставало в България без родителите си. Те са полагали грижи за него. А.

А. се е завърнала да живее в България след катастрофата. Животът на А. и Ц. много се е променил. Затворили са се в себе си. Не общуват с хората, повече са си в къщи. Свидетелят Ц. ги вижда всеки ден, защото са съседи в с.