Определение № 137 от 13.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20251100206856 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство е по реда на чл. 243, ал.5, вр. ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на К. А. К., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 640/2022 г. на Следствен отдел (СО) при Софийска градска прокуратура (СГП), пр. пр. № 16152/2022 г. по описа на СГП, подадена чрез негов упълномощен защитник, против Постановление от 17.09.2025 г. на прокурор при СГП, постановено по същото ДП с правно основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК.

С атакувания прокурорски акт, наказателното производство по посоченото ДП, водено срещу жалбоподателя К. за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, е изцяло прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Със същото постановление наказателното производство по ДП № 640/2022 г. на СО-СГП, пр. пр. № 16152/2022 г. по описа на СГП, е частично прекратено и по отношение обвиняемите С.П. К., П.А.Д., М.А.Д. и А.С.Б. – досежно участието на К. А. К. в инкриминираното ОПГ, във връзка с възведените им обвинения по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания прокурорски акт в диспозитивната му част относно мотивите за прекратяване, както и в частта, с която се счита, че действията на К. представляват отделно престъпление. Твърди се, че макар диспозитива на постановлението формално да е в полза на жалбоподателя, 1 мотивите на акта съдържат фактически и правни твърдения, които са неточни, голословни и неподкрепени от събраните по досъдебното производство доказателства. Така например се сочи, че макар в обжалваното прекратително постановление да се констатира, че относно инкриминираната деятелност на обвиняемия К. К. липсвали достатъчно доказателства, наблюдаващият прокурор не е изложил конкретни мотиви защо приема, че този обвиняем не е съпричастен към разследваната ОПГ. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на прокурора, че неговите инкриминирани действия следва да се квалифицират не като вторично престъпление, свързано с дейността на ОПГ, а като самостоятелно престъпление по чл. 212, ал.5 от НК, и не намира за правилен опита на прокуратурата да аргументира този си извод със заключение по проведено експертно изследване на подписите на инкриминирания документ, посочен в акта на прокурора, според което подписите върху него били положени от К.. В тази връзка се твърди, че въпросният документ е бил обект на изследване и по други експертизи частно изследване, както и експертиза по ДП № 5248/2020 г. по описа на СДВР. пр. пр. № 29278/2020 г. по описа на СРП, които приключили с изводи, че подписите не са положени от обвиняемия.

В заключение жалбоподателят възразява, че правният извод на прокуратурата, че той не е извършил престъплението, за което е било привлечен като обвиняем, но били налице данни за извършено друго престъпление, което не е било предмет на разследването и за което срещу него не били повдигнати обвинения, представлява неправилно и в разрез с разпоредбите на НПК правно квалифициране на деянието, което създава необосновано предположение за извършено престъпление, което не е било разгледано в рамките на текущото производство. В жалбата се иска въззивния съд да измени обжалваното прокурорско постановление в обстоятелствената му част като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Софийски градски съд, след като се запозна с писмените материали, приложени по досъдебното производство, обсъди наведените с жалбата възражения и доводи, и изведе следните фактически и правни изводи:

Наказателното производство по ДП № 640/2022 г. на СО-СГП се води за това, че от началото на м. януари 2015 г. до 15.01.2020 г. на територията на Република България, са участвали в организирана престъпна група – 2 структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници С.П. К., П.А.Д., М.А.Д., А.С.Б., К. А. К. и А.Г.К. – разузнавач първа степен, сектор „Престъпления против собствеността“, отдел „Криминална полиция“ в ГДНП /починал на 18.12.2020 г./, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 212, ал.5, по чл. 304 от НК и по чл. 308, ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице, а именно А.К. – престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

На 17.06.2022 г. жалбоподателят К. К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК – за това, че от началото на месец януари 2015 г. до 15.01.2020 г. на територията на Република България, участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници С.П. К., П.А.Д., М.А.Д., А.С.Б., М.Д.С. и А.Г.К. – разузнавач първа степен, сектор „Престъпления против собствеността“, отдел „Криминална полиция“ в ГДНП /починал – акт за смърт № 0087 на Община Столична, район село Мировяне от дата 18.12.2020 г./, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 212, ал.5, по чл. 304 от НК и по чл. 308, ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица, а именно А.К. – разузнавач първа степен, сектор „Престъпления против собствеността“, отдел „Криминална полиция“ в ГДНП /починал – акт за смърт № 0087 на Община Столична, район село Мировяне от дата 18.12.2020 г./ и М.Д.С. – длъжностно лице по гражданско състояние – обредник в Столичен обреден дом за радостни обреди.

Наказателното производство по отношение обвиняемите А.Г.К. и М.Д.С. е било прекратено – по отношение на първия обвиняем с постановление на СГП от 26.01.2024 г. на основание чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК, а по отношение на Стоянова – на основание чл. 24, ал.1, т.1, предложение първо от НК, с постановление на СГП от 03.10.2024 г.

С Постановление от 17.09.2025 г. прокурор при СГП прекратил изцяло досъдебното производство № 640/2022 г. на СО-СГП, пр. пр. № 16152/2022 г. по описа на СГП, по отношение на жалбоподателя-обвиняем К. А. К., като приел, че деянието по обвинението му за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК не е извършено, т.е. приел е наличие на прекратително основание по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1, предложение първо от НПК. В мотивите към 3 акта си прокурорът посочил, че макар действията на К., предмет на разследване, да са съставомерни по чл. 212, ал.5 от НК, те не следва да се разглеждат като вторично престъпление на разследваната ОПГ, а само като отделно престъпление, тъй като не била установена връзка между престъпната му деятелност и координираните престъпни действия на останалите обвиняеми, за които имало доказателства, че участват в разследваното ОПГ. Поради тази причина прокурорът приел, че събраните до този момент материали по делото, свързани с инкриминираните действия на К. К. ще бъдат отделени в отделно производство. Във връзка с правните се изводи касателно деятелността на обвиняемия К., със същото постановление прокурорът съответно прекратил частично ДП № 640/2022 г. по описа на СОСГП по отношение обвиняемите С.П. К., А.С.Б., П.А.Д. и М.А.Д. относно участието на жалбоподателя К. К. в инкриминираното ОПГ по възведените им обвинения по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

Предвид изложената фактология настоящият съдебен състав прие, че следва да остави без разглеждане жалбата на обвиняемия К. К., доколкото я намира за процесуално недопустима поради липса на защитим легитимен правен интерес от обжалване на прокурорския акт. Съображенията за това са следните:

1. Относно прекратяването на наказателното производство, водено срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК:

Предвид разпоредбата на чл. 243, ал. 6, т.2 от НПК, в хипотезата на производство по чл. 243, ал.5 от НПК, инициирано по жалба на конкретен обвиняем, съдът е ограничен в контролната си функция само и единствено до проверка за правилно прилагане на закона и обоснованост на прокурорския акт по отношение посоченото от прокурора основание за прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като актът, с който се прекратява наказателното производство срещу конкретен обвиняем, сам по себе си винаги води до благоприятни (макар и с различна правна тежест) последици в неговата правна сфера. Ето защо в производството по чл. 243, ал.5 от НПК, образувано по жалба на обвиняем, съдът е обвързан от забраната да се утежнява положението на жалбоподателя-обвиняем, т.е. той има правомощие единствено да измени постановлението за прекратяване на ДП в 4 диспозитивната му част само относно основанието за прекратяване, но не може да отмени същото и да го върне на прокурора, ако няма искане от друга страна в производството за влошаване на положението му, дори и да приеме, че правните изводи на прокуратурата не са достатъчно добре обезпечени доказателствено или не са подчинени докрай на правилата на формалната логика.

В конкретният случай наказателното производство, водено срещу жалбоподателя-обвиняем К. К. е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1, предложение първо от НК – поради липса на престъпление, т.е. прокурорът приема, че разследваните действия на К. са несъставомерни на престъплението от Особената част на НК, за което е привлечен като обвиняем.

С посоченото от прокурора правно основание жалбоподателят е получил найсилна защита на своите права и законни интереси, доколкото държавата, в лицето на прокуратурата, е приела, че К. К. не е извършил престъплението, за което е обвинен с всички произтичащи за него благоприятни последици.

Следователно липсва легитимен правен интерес обвиняемият да иска наказателното производство да бъде прекратено на друго от основанията, посочени в чл. 24, ал.1 от НК – нито едно от тях не осигурява толкова всеобхватна и окончателна защита на правната сфера на лицето, както основанието по чл. 24, ал.1, т.1, предложение първо от НК.

В светлината на изложеното по-горе, процесуално недопустимо се явява и искането на жалбоподателя съдът да измени постановлението на СГП в обстоятелствената му част. Както бе посочено вече, съдът може да измени обжалвания прокурорски акт само в диспозитивната му част относно основанието за прекратяване на наказателното производство. Само тогава съдът е и длъжен да изложи собствени мотиви защо приема, че наказателното производство трябва да се прекрати на друго правно основание, а не на посоченото от прокурора. В останалите случаи, когато приема за правилно и законосъобразно основанието за прекратяване на наказателното производство, посочено от прокурора, съдът не разполага с правомощие да прави каквито и да е промени в обстоятелствената част на прекратителното постановление, вкл. да променя или подменя изложените там фактическите и правни доводи на прокурора, тъй като това би се явило недопустима намеса и контрол върху вътрешното убеждение на органа, осъществяващ ръководна роля в този етап на наказателното производство.

5

2. Относно възражението срещу изводите на прокуратурата за съставомерност на инкриминираната деятелност по чл. 212, ал.5 от НК:

Искането на жалбоподателя-обвиняем съдът, в хипотезата на чл. 243, ал.5 от НПК, да се произнесе по обосноваността на съдържащият се в прекратителното постановление извод на прокурора, че разследваната деятелност на К. К. покрива състава на престъпление по чл. 212, ал.5 от НПК, е процесуално недопустимо. Правомощието на съда за проверка и контрол върху актовете на прокуратурата по чл. 243, ал.1 от НПК е ограничено само до тези постановления, с които се прекратява наказателното производство и по този начин отпада наказателната отговорност на определен субект за определено престъпно деяние. Дали конкретно поведение на конкретно лице (включително и разследваното до този момент) разкрива състав на друго престъпление, дали да се проведе разследване и за него, както и дали е процесуално допустимо това, съответно дали да се привлече към наказателна отговорност лицето, което го е извършило, са въпроси, които са изцяло в правомощията на прокуратурата като орган по ръководство и контрол в досъдебната фаза на наказателното производство и поради това са извън предмета на съдебния контрол в хипотезата на чл. 243, ал.5 от НПК.