Решение № 4391 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4391 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113089 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, против З. Е. А., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1677,83 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ** г. за обект на потребление, находящ се в *** както и сумата от 156,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г.– 31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 12.05.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3151/15.05.2023г. по ч.гр.д. № 6702/2023г. по описа ПРС, XVII гр. състав.

В исковата молба се твърди, че ответница А. има незаплатени задължения към ВиК ЕООД- Пловдив, в посочените в исковата молба размери, за обект на потребление находящ се в град ****. Твърди се, че същата фигури в базата данни на оператора като потребител с № **. Сочи се, че отчетът в имота на потребление е извършван по показания на монтиран в 1 имота водомер с номер **. Отчетените количества вода били нанесени в карнети, като в същите фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител. Сочи се, че към процесния водомер съществува справка, че е затапен и не се извършва водоподаване към него, следователно не се извършва отчет по показанията, давани от същия. Излага, че на ответницата лично е връчена покана за доброволно плащане на 24.02.2023 г., но и към настоящия момент задълженията не са заплатени. Моли се за уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител * Л., в който поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва начисляването на сумите по основание и размер.

Твърди се, че ответницата няма качеството на собственик на водоснабдения имот, респективно няма качеството на потребител на ВиК услуги. В условия на алтернативност, ако съдът приеме, че ответницата е потребител, се оспорва, че отчитането на водомерите е извършвано регулярно, като се твърди, че свързаните с това документи не са били съставени по реда, предвиден в ОУ към действащата наредба, представените карнети не са водени редовно, доколкото в тях липсва подписи на ответницата, респективно на неин представител. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6702/2023г. по описа ПРС, XVII гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3151/15.05.2023г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като на заявителя – ищец са дадени указания за предявяване на установителен иск. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и 2 канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *том * по нот. дело № *г. на н*****, от който се установява, че на *. ответницата З. Е. А. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в *****, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на *** Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Правото на собственост, съответно качеството на потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата А. върху имота за нуждите на настоящото производство се установява от представения по делото нотариален акт /л. 7 от делото/.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Общите условия на “ВиК” ЕООД - Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното количество за един водомер, като в част от същите липсва подпис на потребителя, но следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като притежател/ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че ответницата не е осигурявала ежемесечен достъп до имота, в карнетите е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на 3 проверките. Въвеждането на показателите на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец.

Ето защо, съдът приема, че по несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера на задълженията е ангажирано заключение на ССчЕ, изготвено от в. л. Л. К. /л. 68 – 70/. Според експерта, след направена справка в счетоводната система на ищеца се констатира, че към датата на изготвяне на заключението по партидата на ответницата З. Е. А. няма извършени плащания по процесните фактури. Към 12.05.2023 г. задълженията на З. Е. А. /главница и лихви/ са в общ размер на 1834,00 лв., от които главница 1677,83 лв. и лихва за забава 156,17 лв. Установено е, че от вещото лице, че по отношение на процесните фактури, счетоводството на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив е водено редовно и съобразно изискванията на Закона за ДДС, Закона за Счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Всички процесни фактури са съставени според данните за потребеното количество вода и по цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране за съответните периоди /КЕВР/.

В чл. 31, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Предвид горното, исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да се уважат.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 863, 83 лева за исковото производство, от които: 80, 43 лева – държавна такса, 483, 40 лв. – депозит за особен представител, 200 лева – депозит за ССчЕ и 100 лева – 4 юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 86, 68 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.

Е. А., ЕГН: ********** дължи на Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата о т 1677, 83 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ** г. за обект на потребление, находящ се в ***, както и сумата от 156, 17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.01.2022 г.– 31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.