Решение № 84 от 10.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Перник, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20201700100638 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба, след конкретизация на същата и след двукратно частично увеличение размера на исковите претенции, ищците Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., и двете чрез адвокат П. К., молят да бъде осъдено ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 28. 10. 2019г., около 10:50 ч. на пътя между *** и ***, виновно причинено от И. М. В., при управление на товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ***, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ***, валидна за периода от 27.09.2019г. до 26.09.2020г., който изгубил контрол над МПС, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал намиращия се на банкета И.Б.Л., в резултат на което причинил смъртта на същия, както следва :

- на Я. С. Р. в качеството й на съжителстваща на семейни начала с 1 починалия, сумата 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на сумата и на М. И. Б. действаща със съгласието на майка си Я. С. Р. в качеството й на дъщеря на починалия, сумата 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от 04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Адвокат П. К. моли да й се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС, за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал писмен отговор, чрез адвокат Т. Т.. С него :

–

По основателността на исковата претенция:

1.

Оспорва твърденията за вина на водача И. М. В. за причиняване на вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП.

Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се и оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва констативен протокол за ПТП в частта „обстоятелства и причини за ПТП", тъй като без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД

Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача И. М. В., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Счита, че събитието е настъпило поради обстоятелства изцяло извън контрола на водача, като изключително лошо състояние на пътя, неправилна сигнализация в процесния пътен участък и лоша пътна маркировка.

Обстоятелствата, че банкетът е бил затревен и е липсвала мантинела също са допринесли за събитието. Затревената площ е довела до невъзможност за реакция и промяна на посоката на МПС или спиране. Поддържа още, че покойният се е намирал на пътното платно, а не извън пътя, което също е допринесло за събитието. Това се потвърждава и от обстоятелството, че единствено той е бил увреден от ПТП, а има данни, че на мястото на ПТП е имало група от около 9 лица. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън 2 платното, поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да напусне платното.

Поддържа още, че вина за събитието има лицето, възложило почистване на клони по процесния участък, тъй като последното не е подсигурило безопасността им до напускането на лицата, не е поставило преместваеми знаци, предупреждения за ограничаване на скоростта, пропускателни пунктове и/или не е осигурило поетапно преминаване на МПС само по едната лента, като така е допринесло за събитието.

Търди, че вина за леталния резултат има самия пострадал, който въпреки, че мероприятията във връзка с разчистването са били приключили и вече не е имал работа на процесния участък, и въпреки че не е бил водач на аварирало МПС и не е имал причина, налагаща оставането му, след премахване на преместваемите знаци и пропускателните пунктове, не е напуснал мястото.

Също така, поддържа, че ПТП се дължи и на двата неправилно паркирани автомобила, (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"), чието спиране не е било поради настъпила повреда или друга легитимна причина, като същите са били спрени в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник, като същите едновременно са ограничавали видимостта и са създавали илюзия, че между тях има място, на което да може да се спре безопасно.

Поддържа още, че на водача В. са били подадени серия от неразбираеми и трудни за интерпретация сигнали от страна на лице със стоп палка, които са го заблудили, че му се разпорежда да спре принудително за проверка на процесния затревен и негоден банкет.

Не на последно място поддържа, че В. е изпаднал в безсъзнателно състояние за няколко секунди непосредствено преди ПТП, за което същият няма вина и което не е могъл да усети и съответно да предотврати. Същото състояние е породено от хипогликимична криза, която той е получил и от изпадане в състояние на микросън, предизвикано от тежката форма на сънна апнея, от която В. не е знаел че страда.

2.

Доколкото противоправно поведение се установи, счита че 3 процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС.

2.1. По изложените в предходната точка съображения поддържа, че вина за настъпване на събитието в голяма степен има лицето задължено да поддържа процесния пътен участък - „Агенция пътна инфраструктура".

Същият е бил в изключително лошо състояние, с лоша маркировка и неправилна сигнализация. Видно и от приложените към исковата молба снимки банкетът е бил изключително затревен. Липсвала е и мантинела, която да предотврати евентуално напускане на пътното платно от страна на МПС.

Затревената площ е довела до невъзможност за промяна на посоката на МПС или спиране. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън платното, поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да напусне платното.

2.2.

Поддържа, че вина за настъпване на събитието има лицето, възложило работа на починалия (твърди че доколкото има данни работата да е касаела поддръжката на пътя, считаq че това е „Агенция пътна инфраструктура"). Същото не е взело мерки за обезопасяване на участъка, като не е имало преместваеми знаци, поетапно пускане на движението и т.н. до напускане на работниците, което значително е завишило риска за живота и здравето им и намиращите се при тях длъжностни лица.

2.3. Твърди, че принос за настъпване на ПТП имат и водачите на двата специализирани автомобила (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"), паркирали тези два автомобила, в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП - на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник, като за нито едно от двете МПС няма данни да е било повредено. Същите са ограничавали видимостта и са били разположени по начин, създаващ заблуждението че между тях може да се спре.

Повтаря в т.2.4 и 2.5. отново вече изложени твърдения.

2.6. Твърди, че видно от документите по делото покойният в нарушение на чл. 108 ЗДвП се е намирал на пътното платно, а не на банкета или извън пътя, бил е без светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към движението, което също е допринесло за събитието. Евентуално на изложеното и доколкото няма данни за действията на покойния непосредствено преди ПТП, поддържа, че той е изскочил внезапно на пътното 4 платно в нарушение на чл. 114 и 113 ЗДвП, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението, не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, не се е огледал преди да пресече. Същият е предприел пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на пътното платно. С тези си действия той е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП (вкл. на чл. 113 и 114 от същия), като се е изложил на ненужен риск и е направил събитието неизбежно.

Поради горното счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал в значителна степен.

Сочи, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД.

Твърди, че в конкретния случай Л. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Пояснява, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване, който счита, че в случая е в изключително голяма степен.

3.

Оспорва ищците действително да търпят неимуществени вреди от загубата на И.Б.Л..

Позовава се на документите към исковата молба, че ищците и покойния са живели в различни домакинства - покойният е с адрес ***, а ищците са с адрес ***, което индикира липса на връзка (или прекъсване на връзката) между тях. Твърди, че няма данни между ищците и покойния да е съществувала особена привързаност, някой от ищците да е полагал грижи и да е бил финансово или фактически зависим от покойния, респективно покойния към някоя от ищците. Твърди, че няма и данни събитието да е довело до рязко влошаване на психо - емоционалното или здравословното състояние на някоя от ищците.

С оглед на изложеното, оспорва твърденията на ищцата Б. за търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на загубата на И.Б.Л.. Оспорва приживе между тях да са били налице 5 отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Твърди, че формалната родствена връзка между ищцата и починалия сама по себе си не е основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били на практика прекъснати. Твърди, че по делото няма данни ищцата Б. и покойния да са били зависими един от друг, в това число финансово или физически, няма данни за полагана взаимна грижа. Твърди, че няма обективни данни ищцата да е развила остра стресова реакция, депресия или посттравматично разстройство и няма първични медицински данни здравословното състояние на ищцата да се е влошило в следствие на ПТП.

Оспорва между ищцата Р. и починалия да е налице „...особено близка връзка с пострадалия и действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС.

Счита, че по делото няма данни тя и покойния да са се намирали в отношения на особена близост, между тях да е имало очакване за взаимна грижа, да е била налице сила емоционална привързаност и т.н. Оспорва да е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между тях.

Поддържа, че в отношенията на ищците и пострадалия няма нищо изключително, което да подлежи на обезщетение. Повава се на тълкувателната практика, която визира случаи, на „особени" изключения, а не всяко страдание свързано със загубата на близък, приятел или роднина, то трябва да е „особено" и „изключително". В този смисъл счита, че ищцата не е правно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди в следствие на загубата на И.Л..

Позовава се на обстоятелството, че Р. е седем години по - възрастна от починалия, което - предвид традициите в българското общество - прави подобен вид обвързаност силно съмнителна. С оглед на изложеното оспорва приживе между ищците и покойния да са били налице отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Поддържа, че липсата на данни събитието да е дало тежко отражение на психо-емоционалното състояние на ищците индикира липсата на изключителна връзка с починалия, тъй като никоя от ищците не е провеждала консултация с психолог или психиатър и не е предприемала лечение за справяне със случилото се.