Решение № 3641 от 11.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3641 гр. Варна, 11.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110106322 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск от К. В. М. срещу Община Варна с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2700,00 лв. – представляваща обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие на инцидент настъпил на 30.01.2023 г. около 12.00-12.30 ч. в гр.*** в района на магазин „***“, при който ищецът е ухапан от безстопанствено черно на цвят, средно на големина куче и вследствие на ухапването е нанесена разкъсно-контузна рана и кръвонасядания в областта на лявата подбедрица, както и уплах, стрес и социално-битови неудобства ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието – 30.01.2023 г. / съобразно уточнение в о.с.з./ до окончателното и изплащане.

Ищцата твърди, че на 30.01.2023 г. около 12.00-12.30 ч. в гр. *** в района на магазин „***“ на път към жилището й в блок 222 забелязала легнало встрани от пътя черно на цвят, средно на големина куче, което е виждала и преди в района. Няколко секунди по-късно усетила остра силна болка в лявата си подбедрица, от която се уплашила. Видяла, че кучето е впило зъби в крака й и я дърпало, започнала да вика и със сетни сили се откопчила.

Случайно преминаваща жена от квартала я придружила до дома й, позвънила на брат си, който я придружил до поликлиниката във ***, където личния й лекар указал първа помощ с почистване и превръзка на раната и я насочил към ортопед. Посетила ортопед, който направил ПХО, превръзка, ТАП-АО-839-01 и предписал „Адакс“ за три дни. Впоследствие ортопеда извършил 4 пъти смяна на превръзката- последно на 27.02.2023 г., а до средата на м.04 сама сменяла превръзката на едната от раните придружено с почистване с кислородна вода и „Йодасепт“, което било болезнено и неприятно, правила и компреси с реванол. Не можела да се изкъпи нормално. Сочи, че е преживяла душени болки и страдания. Провела сама раздвижвания, която е и препоръчано от есента да продължи рехабилитацията в медицински център. При промяна на времето все още усеща болка, с оглед на което счита, че оздравителния процес не е приключил. В уточнителната молба от 01.06.2023 г. поддържа, че ответника отговаря за вредите, тъй като има задължения във връзка с безстопанствените животни, фитосанитарните и екологични норми на територията на Общината. При гореописаната фактическа обстановка се иска уважаване на така предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът Община Варна, представлявана от *** – Кмет на Община Варна, чрез 1 юрисконсулт *** е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че не са представени доказателства ухапалото ищцата куче да е безстопанствено. Излага се, че „Общински приют за безстопанствени кучета“- с. Каменар осъществява дейност по изпълнение на мерките заложени в „Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета“. Чрез мерките в програма Община Варна цели да установи контрол и постепенно намаляване на броя на безстопанствените кучета. Основно задължение на общинския орган е при сигнал на граждани/организации за болни, ранени, агресивни кучета постъпили в Приюта да се обработват с приоритет, което се извършва ежедневно. Съобразно ЗЗЖ животните се кастрират, обезпаразитяват, маркират, ваксинират срещу бяс и след престой в Приюта се предоставят за осиновява или се връщат от където са взети по реда на чл.47 и чл. 48 ЗЗЖ. Отбелязано е, че за се предприеме действие по отношение на агресивно куче преминало пред Приюта е необходимо сигнализиране на органите, които в процеса на обработката му не се установили агресивно поведение, като същия ред е приложим и за постъпване на изоставено куче в Приюта. Счита, че не е вярно, че кучето е било известно на Общината, доколкото и самата ищца не е сигнализирала за него. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между бездействие на общината по отношение на конкретното куче и нанесените на ищцата вреди. Евентуално се поддържа, че претендираното обезщетение е завишено и следва да се намали при уважаване на иска.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки:

1. настъпването на инцидента предвид описаната в исковата молба фактическа обстановка – ухапване от безстопанствено куче; 2. че кучето е безстопанствено /подлежи на доказване с допустимите от ГПК доказателства/, 3. претърпените неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет; 4. причинна връзка между събитието и твърдените вреди; 5. инцидентът да е настъпил поради противоправно бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, което да е при или по повод на възложената работа – да бъде доказано, че ответникът е бил длъжен да извършва действия по ограничаване популацията на кучетата.

Вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В тежест на ответника е да докаже твърденията си е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ, а именно 1 овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; 2 надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс; 3 надзор и грижа за върнатите по места кучета; 4 вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; 5 / контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали, като изпълнените са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината, за които факти, съдът с доклада по делото му е указал, че не сочи доказателства, на осн.чл.146, ал.2 ГПК.

За обстоятелствата около настъпване на инцидента и търпените от ищеца вреди, по него искане са разпитани двама свидетели- *** и двете без родство с ищеца и без дела със страните.

В показанията си свид. Златилова разказва, че се запознала с ищеца в деня на инцидента – 30.01.2023 г. Свидетелката отивала към магазин „**“, който се намира под кв.

***, като се движела по шосето, успоредно на канала, който минава в ляво на квартала, като при завой на шосето на дясно, имало широка отъпкана пътека. Стъпвайки на пътеката видяла подпряна на оградата ищцата, която викала и плачела. Попитала я какво се е случило и тя през сълзи и казала, че току – що е ухапана от куче с марка на ухото. Като ухапването било от към гърба й, кучето куче без причина и безшумно се доближило и я ухапало за левия крак. Сочи, че на панталона на ищцата имало дупки и кръв. Свидетеля не видял кучето. Разказва, че ищцата видимо изпитвала болки, придружила я до дома й. В 2 следващите дни се чували по телефона, ищцата разказала че е ходила на лекар, назначено й е лечение, медикаменти и ежедневни стерилни превръзки. Разказва, че лечението на ищцата продължило поне два месеца в които ходела на превръзки, след това е продължила сама да си прави превръзките. В началото се оплаквала от нетърпими болки, които с времето намалели. Сочи, че поради раните, ищцата имала неудобства в ежедневието напр. при къпане в банята, при подбиране на дрехи и обувки, при сън, тъй като раната не трябвало да се притиска. Травмата й попречила да ходи на планински туризъм, който практикувала преди това. Ищцата и разказвала, че съня й се нарушил, сънувала кошмари, при излиза се страхувала да не срещне куче. Свидетелката разказва, че след инцидента поддържа периодична връзка с ищеца, и при последните им срещи през септември-октомври месец тя продължава да се оплаква от болки в крака, както и продължава да се страхува от кучета, като разказва, че се е случвало при среща с куче дори на повод, ищцата да се скрива инстинктивно зад нея.

В показанията си свид. ***– съседка от същия вход на ищеца, разказва, че на 30.01.2023 г. около обяд във входа на блока видяла К., която плачела, била пребледняла и разтреперана, с разкървавен крак, като й казала, я е ухапало куче. Разказала й, че в близост – до канала до блока, отзад дошло куче и я ухапало по крака. К. разказала, че кучето е средно на големина и черно на цвят. Свидетелката сочи, че е виждала такова куче в квартала- черно, не е породисто, с височината до около човешкото коляно, около 25-30 килограма. По описанието на ищцата се сетила, че е виждала това куче, то се отличавало от другите в квартала, тъй като само то е черно на цвят. Виждала е, че кучето има марка на ухото. Разказва, че ищцата ходила на превръзки около два, три месеца, след който период сама или с помощта на дъщеря си продължава да прави превръзки, като имала и доста болки, като свидетеля предполага, че болките са и при промяна на времето. Разказва, че преди инцидента ищеца е била по – контактна, весела, а след него е стресирана. Сочи, че ищцата е пенсионерка. Разказва, че ищцата имала място с градинка, на което ходела преди инцидента. Преди инцидента ходела на кратки разходки с приятелки на планински туризъм, но след инцидента преустановила. Сама ищца й разказвала, че има страх от среща с кучета на улицата след инцидента.

За установява на търпените от ищеца вреди е изслушана съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и двама свидетели.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза / СМЕ/, изготвена от д-р Р. М.

– ортопед-травматолог се установява, че представената по делото медицинска документа се отнася за описаната от ищеца травма. Заключено е, ищцата е претърпяла травматично увреждане, причинено от удар с или върху твърд предмет и могат да се получат по описания в исковата молба механизъм – при ухапване от куче. В резултат от ухапването ищцата е получила една разкъсно-контузна рана и три контузни огнища на малка площ на лявата подбедрица. Направена е първична хирургична обработка на раната, превръзка, поставен е противотетаничен серум и е приемала антибиотик за три дни. Периодично е посещава ортопед за превръзки и контрол на раната – последно на 27.02.2023 г., при което е отбелязано, че раната зараства вторично под круста /коричка/. Вещото лице е посочило, че раните от ухапване зарастват по-трудно и продължително, защото са първично инфектирани / замърсени с бактерии живеещи в устата на кучето/, като в случая са налични медицински документи за лечение до 27.02.2023 г. Уточнил е, че се касае за рана само на кожата, като няма увредени мускули, нерви и големи съдове. Посочено е, че след зарастване на раната остава белег, като при лични преглед на ищеца на 04.09.2023 г. е констатиран белег с редната трета на лявата подбедрица с големи на монета от 20 ст. Към момента на прегледа движенията в ставите на левия крак са в пълен обем.

В о.с.з. при изслушването си вещото лице разяснява, че контузно огнище е налице, когато кожата не е разкъсана, а само травмирана, т.е. е налице кръвонасядане, зачервяване или посиняване. Травмите от вида на претърпяваната от ищеца не се усещат при влошаване на времето. Уточнява, че рани от този вид не се шият, а се оставят отворени, тъй като са първично замърсени от бактериите в устата на животното. Сочи, че е възможно ищцата да си е правила и превръзки сама, тъй като тези рани зарастват бавно, но към 27.02.2023 г. е отбелязано в медицинските документи, че раната вече е под коричка, което е проявление на процеса по зарастване. Разяснява, че процеса по смяна на превръзка е болезнен в началото, тъй като се получава залепване на марлята за кожата, което следва да се отлепи. По 3 отношение на белега сочи, че той с времето ще избледнее, като крайния му вид ще се установи след втората година от травмата, като при невъзстановяването на кожата в този срок, белега подлежи на премахване само с помощта на пластична хирургия.