Решение № 1563 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, против Я. А. Б., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 103,06 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставените мрежови услуги до разпределителната мрежа за периода * г; 11,29 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода *г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр. д. № *г. по описа на ПРС, XII –ти състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на търговец на електрическа енергия, на основание чл. 100 от Закона за енергетиката, продава ел. енергия на клиентите си по свободно договорени цени. Същият притежава лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката № Л-47615 от 18.08.2016г. Снабдяването с ел. енергия на ответното дружество се извършва от ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД на основание и при условията на § 15, ал. 2 и ал. 3, предложение второ /без сключен типов 1 договор за покупко-продажба на електроенергия/ от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бл. 57, от 2020г. в сила от 26.06.2020г./. Съгласно горепосочените разпоредби при липса на сключен договор от клиента с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставката се осъществява при условията на типов договор, сключен между страните, а докато последният бъде сключен, търговецът е длъжен да осигурява снабдяването с електроенергия. Към настоящия момент Я. А. Б. не е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, поради което негов снабдител е „Е В Н България Електроснабдяване“ ЕАД при горепосочените условия.

Сочи се, че според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите използват разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на ответника Я. А. Б. е присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.

Сочи се, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.

Твърди се, че ответникът Я. А. Б. има качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползвана от същия ел. енергия е за небитови нужди с оглед вида на обекта на потребление - хангар/депо. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода. В изпълнение на законовите си задължения ищцовото дружество и операторът на разпределителната мрежа са се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН *, находящ се в *. За Я. А. Б. е открит клиентски номер *, като собственик на посочения обект, видно от справка в * и нотариален акт.

В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.

94а, ал. 1 и § 15, ал. 2 и ал. 3, предл. второ от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката за периода * г. ищецът е доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 103,06 лв., които до този момент не са заплатени.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница Я. А. Б. дължи законна лихва в общ размер от 11,29 лв. за периода *г. Законна лихва за 2 забава се дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.

Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Я. А. Б., депозиран чрез о.п. – адв. Д. Г. от *.

С отговора на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че липсват доказателства за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът да е потребител на доставяна елeктрическа енергия от търговец на свободения пазар. Сочи се, че липсват доказателства за наличие на данни и писмени доказателства/акт за собственост/, ответникът да е собственик или ползвател на процесния обект хангар/депо- било то единствен или в съсобственост . Излага се, че процесния обект, за който се твърди, че е доставена електроенергия не е индивидуализиран като такъв, като е посочено само, че същия представлява обект за стопански нужди, но не било посочено къде се намира.

Ответникът сочи, че липсват данни каква мощност е заявена и от кое лице и кога, съответно за кой обект. Не били представени доказателства, че процесният обект е еднолична собственост на ответника и е присъединен към мрежата на ищцовото дружество. Оспорва се в споменатия процесен обект стопански обект-* да е налице електромер, тъй като липсвали захранващи кабели и съответно електромер. Липсва сключен валиден договор между двете страни, за да се приеме, че доставката е следвало да бъде осъществявана. Ответникът оспорва твърдяното му качеството на клиент и лице, присъединено към разпределителната мрежа, т.е потребител на услуги , предоставяни от ищеца.

Твърди се от ответника, че не са налице и условията да се приеме, че ответникът въобще е имал качеството потребител спрямо ищеца. Сочи се, че Я. Б. нито е правил искане за заявяване на мощност за захранване на *, нито е подавал заявление за електромер. Видно и от представените фактури ел.енергия през последните години и в процесния период 01/01/2021 30/06/2021 г., ел.енергия не е ползвана в цитирания обект.

Излага се, че периодът, за който ищецът претендира заплащане по посочените в исковата молба фактури е нямало монтирано СТИ, което да отчита консумацията на електроенергия в обекта. Липсват данни, че са изпълнени условията, които ищецът сам е поставил с общите си условия, за да се осъществи продажба на ел. енергия, по делото не са представени доказателства, че неидентифицирания обект - собственост на ответника, е присъединен към мрежата. Предвид изложеното, ответникът настоява за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII-ти гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XII – ти гр. състав. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер. По иска за обезщетение за забава следва да установи факта и периода на забавата.

Спорно в производството е обстоятелството дали ответникът Я. Б. е потребител на електроенергия по смисъла на закона и общите условия.

Според § 1, т. 42 от ДР ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

В разпоредбата не е конкретизирано какво е значението на термина "ползвател на имот", но съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя енергията. Посочените разпоредби следва да се тълкуват във връзка една с друга и във връзка с предвиденото в приетите общи условия относно понятието "потребител", за да се заключи, че потребителят по смисъла на закона и общите условия, е собственикът или титулярът на ограничено вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот.

В общите условия е предвидена възможност друго лице, различно от собственика или носителя на право на ползване, да бъде титуляр на партида, респективно пряко задължен да заплаща потребената електрическа енергия, по силата на нарочно уведомяване до крайния снабдител в писмена или нотариално заверена форма от собственика или носителя на вещното право на ползване върху съответния електроснабден имот.

4

В настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи, че е възникнало качеството "потребител на електрическа енергия" в лицето на ответника Б., като представи доказателства, че същият е собственик или носител на ограничено право на ползване върху имота, находящ се в *. От представените по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 5 от делото/ не се установява ответникът Я. Б. да е собственик на процесния имот.

Видно от представената Справка № *г. от * за периода *г. по отношение на имот с идентификатор № *, находящ се в * са вписвани два броя възбрани, но по партидата на имота липсва вписан титул за собственост на Я. Б..

При тези обстоятелства съдът приема, че по делото не се установява, че ответникът е бил потребител на електрическа енергия. Още повече, че видно от заключението на вещото лице К. по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, че за процесния периода до обекта с ИТН: * не е доставяна електрическа енергия.

Следователно ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява, че през процесния период ответникът е бил потребител на ел. енергия, доколкото липсват данни същият да е собственик или вещен ползвател на процесния имот.