Решение № 104 от 20.03.2018, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Враца, 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 21.02.2018 г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 654 по описа на АдмС – Враца за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано на основание изпратена от Община Бяла Слатина жалба на В.Д.Н. *** против Заповед №455/14.08.2017 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която на жалбоподателя, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено в срок до 15.10.2017 г. да премахне незаконен строеж „Магазин-склад за фураж“, находящ се в УПИ ХХVI-1658, в кв.120 по плана на ***. Иска се отмяната ѝ, тъй като според оспорващия при издаването не е взето предвид, че строежът е съществуващ от 1985 г., когато е било извършено преустройство на съществуваща сграда и след това не са извършвани конструктивни и други изменения. Не е извършена преценка за приложимост на разпоредбата на §16, ал.1 ПР ЗУТ, като административният орган се е позовал само на липсата на издадено разрешение за строеж. С оглед годината на извършване на строежа се твърди, че е допустим строеж по действащия тогава подробен устройствен план и отговаря на правилата и нормите, действали към момента на извършването му.

Производството е по реда на чл.215, вр. чл.225а ЗУТ.

Ответникът, Кмета на

Община Бяла Слатина, чрез процесуалния си представител Ц.А. – И. в представени по делото писмени бележки счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли, а обжалваната заповед да се потвърди като правилна и законосъобразна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната преписка. Назначена е и приета специализирана техническа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

С жалбата се атакува ИАА по смисъла на чл.214, т.3 ЗУТ, посочен изрично от законодателя като подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.215, ал.4 ЗУТ срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложените по делото нотариални актове през 2013 г. оспорващият е придобил собствеността върху ½ идеална част от стопанска постройка – склад, строена през 1929 г. със застроена площ 29 кв.м. Другата ½ идеална част от тази постройка, описана по същия начин в нотариалния акт, е придобил през 2015 г. Именно това е постройката, чието премахване е разпоредено с оспорената в настоящото производство заповед.

Видно от приложените към административната преписка писма от РО „НСК“ – Враца, там на 5.05.2017 г. е постъпила жалба от Д.Н.Т. и С.Г.Т. с твърдения за извършен незаконен строеж в съседния им имот, като през 2013 г. е била разрушена съществуващата паянтова постройка и на нейно място е изградена нова сграда /магазин/, без тяхно съгласие и без строителни книжа. Предвид обстоятелството, че строежът е пета категория, жалбата е изпратена по компетентност на Кмета на Община Бяла Слатина за извършване на обстойна проверка и предприемане на последващи действия в случай на установени нарушения. От приложените в преписката писмени доказателства е видно, че на 12.06.2017 г. работна група от служители на Община Бяла Слатина са извършили проверка на строеж магазин за смески, намиращ се в УПИ ХХVІ-1658, кв.120 с административен адрес ***, който имот е собственост на В.Н., като проверката е извършена в присъствието на И. М. /майка на собственика/. Констатирано е, че строежът представлява масивна едноетажна стопанска постройка – склад – 29 кв. м и се ползва за склад за фураж с търговска цел. Прието е, че няма документи за въваждане в експлоатация. Представени са удостоверение за търпимост, удостоверение за регистрация, Заповед на ОДБХ и уведомление за упражняване на търговска дейност. В този КА е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 и ал.4 ЗУТ. Същият е съобщен чрез залепването му на имота и на таблото на общината, видно от приложената на л.24 от делото служебна бележка. Не е ясно дали е изпращан на собственика на имота, като няма данни да е връчен и на присъствалото при проверката лице, но с оглед постъпилото на 14.06.2017 г. от собственика възражение, от което става ясно, че е запознат с него, съдът приема, че той е разбрал за издаването му и се е запознал със съдържанието. Във възражението се оспорват констатациите и са представени писмени доказателства.

Впоследствие обаче със Заповед №523/13.09.2017 г. на Кмета на Община Бяла Слатина образуваната с този констативен акт административна преписка е прекратена.

На 26.06.2017 г. от служители на Община Бяла Слатина е съставен констативен акт №2. Видно от същия извършена е проверка на същия строеж, магазин – склад за фураж, намиращ се в УПИ ХХVІ-1658, кв.120 с административен адрес ***, като проверката е извършена в отсъствие на собственика. Констатирано е, че този строеж представлява масивна едноетажна сграда от тухлени ограждащи зидове с дебелина 25 см, със стоманобетонова плоча, надзид и дървена конструкция на едноскатен покрив, покрит с цигли. В същия има ток и вода и строителните работи са напълно завършени. Застроената площ на сградата е 43 кв. метра. За този строеж няма строителни книжа, при което е прието, че е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. В КА е отразено, че възражения по него могат да се правят в 7-дневен срок, считано от датата на проверката. С констативен протокол /лист 32 от делото/ служители на общината са констатирали, че възражения не са постъпили. КА №2 е изпратен на жалбоподателя с писмо с обратна разписка, но е върнат като непотърсен. Няма данни да е съобщаван чрез залепването му по реда на §4, ал.1 ДР на ЗУТ. На датата на съставяне на КА №2 обаче собственикът на имота е депозирал заявление и е представил декларация по §184, ал.8 ЗУТ, подадена и подписана от майка му, която е била собственик на същия имот преди да му го прехвърли във вида, в който е в момента и тя е била запозната с фактите. В заявлението е отразено също, че преустройството е извършено от дядо му. И.М. е декларирала, че постройката е изградена през 1929 г. и преустроена през 1985 г.

С писмо, изпратено на

28.06.2017 г., оспорващият е уведомен, че на основание КА №2/26.06.2017 г. ще започне административно производство по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на установения незаконен строеж. И това писмо, изпратено по пощата, е върнато непотърсено от адресата.

Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед №455/14.08.2017 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която е разпоредено на оспорващия да премахне незаконен строеж „Магазин-склад за фураж“, находящ се в УПИ ХХVI-1658, в кв.120 по плана на ***. Изпратена му по пощата, на

5.09.2017 г. същата е върната като непотърсена, поради което съобщаването е извършено чрез залепването ѝ на строежа и на таблото в общината, за което е съставен констативен протокол от 7.09.2017 г. /лист 45 от делото/.

В заповедта не е посочено административният орган през коя година е приел, че е извършен незаконният строеж, но предвид изложеното в жалбата на съседите твърдение, че същият е изграден през 2013 г. съдът приема, че Кмета е възприел тези твърдения и е приел, че именно 2013 г. е годината на извършване на строежа. Затова не се е произнасял и по неговата търпимост.

За установяване на годината на извършване на строежа са събрани гласни доказателства. Свидетелите на оспорващия, които живеят недалеч, но не в непосредствена близост до имота, заявяват, че преди 1985 г. процесната сграда е била склад на гастроном, който е бил в къщата, като входът ѝ е бил към двора на имота. След като гастрономът бил затворен и върху постройката паднало дърво / през 1984 – 1985 г./ дядото на настоящия собственик, който тогава бил собственик на имота, извършил ремонт, като затворил вратата откъм двора и отворил врата откъм улицата и направил плоча и покрив. Тези свидетели заявяват, че тогава според техните възприятия сградата станала по-широка, тъй като била изместена страничната стена. Тогава била разрушена и част от дувара откъм улицата и стената с входаната врата изместена до тротоара.

За същите извършени ремонтни работи, възприети обаче като почти пълно разрушаване на сградата, свидетелства и св. Г. с тази разлика, че същата заявява, че строителните дейности са извършени в края на лятото и есента на 2013 г. Съдът дава вяра на нейните показания, защото тя живее в съседния имот, за къщата в който е залепена процесната постройка и възприятията ѝ какво се е случвало с нея са ежедневни, преки и непосредствени, като кореспондират с другите налични по делото индиции за това. Вярно е, че с показанията си същата потвърждава твърденията си в подадения сигнал, но доколкото същите са дадени под страх от наказателна отговорност, което не е без значение с оглед на възрастта ѝ, съдът счита, че същите установяват действителни факти.

От приложеното към делото Постановление за спиране на наказателно производство се установява, че на 15.03.2014 г. в процесната сграда, представляваща тогава масивна едноетажна постройка, изградена от тухли със стоманобетонна плоча за покривна конструкция е бил възникнал пожар, при който е изгоряла входната врата и намиращият се вътре фураж.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че процесната сграда представлява стопанска постройка – магазин, построена на калкан с жилищната сграда в съседния имот. В кадастралния и регулационен план на Б. Слатина от 1995 г. сградата е била нанесена като паянтова постройка. В одобрената през 2017 г. кадастрална карта, а това е установено и на място, сградата е нанесена като масивна. Вещото лице е установило, че за гр.Бяла Слатина няма изработван и сега действащ план за застрояване, поради което не може да се прецени дали е предвидено допълващо застрояване в имота. При направена съпоставка между контурите на сградата по кадастралния и регулационен план от 1995 г. и одобрената през 2017 г. кадастрална карта, отразена в приложена комбинирана скица, е установено, че има разлика в площите и размера на сградата по двата плана. В стария план същата е със застроена площ 28,38 кв. м., а по кадастралната карта – 41,66 кв. м. Това се дължи на уширяването ѝ чрез преместване на стените, изключая калканната. Основите на двете сгради не съвпадат, като е изградена изцяло нова конструкция. Сградите са една върху друга, но с различни габарити. Предвид това вещото лице приема, че се касае до изцяло нов строеж, а не до пристрояване. Освен това вещото лице е установило, че процесната сграда покрива само част от стената на съседната сграда, към която е залепена. В момента се ползва като магазин за селскостопански продукти.

Според вещото лице тази сграда е строена след 2012 г., индиции за което се съдържат в приложен към заключението снимков материал /извадка от GOOGLE EART/.

В хода на процеса безспорно е установено, че за този строеж няма издадени строителни книжа. На 4.03.2015 г. от Гл.архитект на Община Бяла Слатина е издадено удостоверение за търпимост на основание §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Същото е издадено на основание депозирано заявление от собственика, като е прието, че строежът представлява масивна едноетажна стопанска постройка – склад, с таванска СТБ плоча и дървена покривна конструкция, със застроена площ 29 кв. м, построена 1929 г. и преустроена 1985 г. Удостоверението е издадено само на база твърденията в заявлението, към което е бил представен само документ за собственост.

При така събраните доказателства се стига до извода, че процесната сграда, представляваща масивна едноетажна постройка, е изградена като нов строеж през 2013 г. на мястото на съществувала паянтова постройка от допълващо застрояване, с параметри, различни от тези на старата постройка и тъй като строежът е извършен без да е разрешен, с оспорената в настоящото производство заповед е разпоредено неговото премахване от собственика.