Решение № 125 от 17.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Перник, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720104684 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба вх. № 17825/07.08.2024г. /с п.к. 31.07.2024г./, подадена от Б. П. М., чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от адв. Д. М. против "СТИК-КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, с искане да бъде прието, че са налице пороци, обуславящи нищожност на ДОГОВОР за потребителски кредит ****, склочен между ищеца и „Стик – кредит“АД на осн.чл.22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в слумай на отхвърляне на главния иск, моли съдът да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 27 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****, сключен между ищеца и „Стик – кредит“АД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне па обезпечение.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **** от 30.03.2022 г., с което му е предоставена в заем сумата от 500 лв.

Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Сочи се, че в чл. 17 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия. Релевират се доводи, че съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Обосновава се, че процесната клауза противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът счита, че клаузата на чл. 27 от договора е нищожна. Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза, както и на целия договор поради ГПР извън законоустановения размер. Претендира разноски.

1

Ответникът „Стик – кредит“АД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията относно сключването на договора за кредит. Излага становище за доусимост, но неоснователност на предявената претенция. Оспорва договора да е недействителен, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за паричен кредит; че последният е нищожен поради противоречие със закона; по евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на Договор за паричен кредит са оспорените клаузи; че последните накърняват добрите нрави, противоречат и заобикалят закона, както и че са неравноправни.

Страните не спорят и съдът с доклада е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **** от 30.03.2022 г., с което на ищеца от ответника е предоставена в заем сумата от 500 лв.

Няма спор, че в чл. 17 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант и съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

Изслушана е и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В. В., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, от която се установява, че по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от 30.03.2022г. потребителят е изплатил на ответното дружество обща сума в размер на 546,45 лева. С направените вноски в общ размер на 546,45 лева е изплатена главница в размер на 500,00 лева, договорена лихва в размер на 7,74 лева за периода от 30.03.2022г до 28.04.2022г./ последно направена вноска / и неустойка в размер на 38,71 лева, годишния процент на разходи по кредита възлиза в размер на 42,58 %, като в случай на включване на неустойка в размер на 158,24 лева то ГПР би бил в размер на 619,86 %.

Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

2

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ за доход или банкова гаранция в полза на кредитодателя. В чл. 27 от договора е предвидена неустойка в размер на 0,9% от стойността на кредита за непредоставяне на обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР, който съгласно заключението на вещото лизе възлиза в размер на 619,86 %. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, поради противоречие със закона.

3

Доколкото съдът намира за основателен главния иск, не се е сбъднало условието да разгледа предявените под евентуалност искове.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 2 150 лева за заплатена държавна такса, депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД, предявен от Б. П. М., ЕГН **********, с адрес: град *****, ***, срещу „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, Договор за потребителски кредит от разстояние № **** от 30.03.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на Б. П. М., ЕГН ********** сумата в размер на 2 150 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4