Решение № 971 от 18.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Благоевград, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101830 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1830/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на Б. Е. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Бл, срещу „К Бизпредставлявано от С и срещу „А, седалище и адрес на управление гр.С бул.“В представлявано от И

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.68д от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №., евентуално на клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, както и на Договор за предоставяне на поръчителство към заем №поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание. Предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

В исковата молба се твърди, че на 18.07.2022г. между Б. Е. Ц. в качеството на заемополучател и „Кв качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2607126, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 409.96 лв.

/от които 400 лв. кредит и 9.96 лв. застрахователна премия/, платим на 5 месечни вноски, при ГЛП 37.66% и ГПР 44.89%. Съгласно чл.4 от договора заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант – поръчител.

Твърди се, че на същата дата между Б. Е. Ц. и втория ответник „А /чийто едноличен собственик на капитала е „Ке сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К, по силата на който да отговаря пред „К солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този договор ищецът се е задължил да плати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 195.38 лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за кредит се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 645.15 лв. Съгласно договора за поръчителство ищецът следвало да предостави дължимите суми на „Ккоето пък съгласно договора е упълномощено от „А да събира в тяхна полза сумите по договора за поръчителство /чл.8, ал.5 от Договора за поръчителство/.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за кредит. Наличието на основание за 1 предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Последната от своя страна въвеждала изисквания, които на практика били неизпълними от потребителя, и които представлявали неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество – „Ай, чийто едноличен собственик на капитала бил именно заемодателят „К

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство, както и застраховарелната премия, макар този разход по кредита да бил изначално известен. В случая погрешното посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, представлявало нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д от ЗЗП.

На следващо място, валидността на Договора за предоставяне на поръчителство се оспорва поради липса на основание на същия, с оглед липсата на предоставена насрещна услуга за потребителя срещу заплащането на възнаграждение. По силата на чл.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължението на длъжника, за първия възниквало право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. На основание цитираната разпоредба при плащане от страна на поръчителя, задължението на длъжника просто преминавало от едното към другото свързани дружества.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Със същия се целяло единствено обогатяването на кредитора по договора за кредит - „Кр доколкото платеното по договора за поръчителство възнаграждение щяло впоследствие да отиде именно в негова полза при разпределение печалбата на дружеството „А чийто едноличен собственик е кредиторът. Последният обвързвал по-слабата икономически страна с допълнително задължение, дължимо от момента на сключване на договора, без значение дали заемополучателят е изправна страна по договора. Със сключването на договора за поръчителство се целяло кредиторът да получи допълнително възнаграждение, а уговарянето на същото по друго правоотношение било единствено с цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било в размер близък до сумата по отпуснатия заем. Безспорно така постигнатата уговорка противоречала на принципите на добросъвестност и справедливост и накърнявала добрите нрави.

Навежда се, че застрахователната полица е изписана на шрифт по-малък от 12.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в отношенията между ищеца Б. Е. Ц. и ответника „К че сключеният между тях Договор за паричен заем №2607126/18.07.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №2607126/18.07.2022г., която предвижда задължение за сключване на договор за поръчителство.

Горните искове са съединение в условията на обективно кумулативно съединяване с иск съдът да признае за установено в отношенията между ищеца Б. Е. Ц. и ответника „А, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство към заем №2607126/18.07.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, както и да осъди ответника „Ай да заплати на ищеца сумата в размер на 187.99 лв., представляваща недължимо платена сума п о Договор за предоставяне на поръчителство към заем №2 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че на 18.07.2022г. между Б. Е. Ц. в качеството на заемополучател и 2

„Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем №2607126, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 409.96 лв.

Твърди, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и е погасен.

Оспорва, че за кредитополучателя е съществувало задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. В раздел III, чл.12 от ОУ същото било уредено като право, а не като задължение за кредитополучателя. Твърди се, че чл.4, ал.3 от Договора за кредит предвижда възможност потребителят да си избере необезпечен кредит.

Но дори същият да е заявил кредит с обезпечение, то имал право по Раздел III, чл.13 от ОУ да се откаже от договорените първоначални условия, свързани с обезпечаване на кредита.

Настоява се, че доколкото сключването на договор за предоставяне на поръчителство, не било задължително, то и цената по същия не се включвала в ГПР. Освен това, към момента на сключване на договора за кредит, кредитодателят не разполагал с информация за размера на дължимото възнаграждение по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство.

Навежда довод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство имал характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на понятието разходи по кредита. Вземането за възнаграждение по този договор възниквало в полза на „А а не в полза на „К Настоява се, че дори договорът за предоставяне на поръчителство да бъде обявен за нищожен, то това не водило до недействителност на договора за кредит.

В отговора на исковата молба ответното дружество „А оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че между Б. Е. Ц. и „А е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай се е задължило да гарантира като поръчител вземането на „Кпо договора за кредит, срещу дължимо възнаграждение в размер на 195.38 лв., платимо разсрочено на месечни вноски.

Твърди се, че при предсрочно плащане от страна на кредитополучателя на част или цялата главница по договора за потребителски кредит, за клиента отпада задължението да заплати възнаграждение към поръчителя за погасената главница. Не оспорва, че по договора за поръчителство ищецът е заплатил възнаграждение, както и че задължението е изцяло погасено.

Настоява се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ разход по кредита“.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответните дружества не изпращат свои представители в съдебно заседание. В писмени становища пледират за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Молят за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за липса на предпоставките по чл.38 от ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2022г. между „К като заемодател и Б. Е. Ц. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №2607126 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем 409.96 лв., от които размер на кредита 400 лв. и размер на застрахователна премия 9.96 лв.; вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен план по продукт Crсрок на кредита – 5 месеца; брой погасителни вноски – 5; първа погасителна вноска – 31.08.2022г.; последна вноска – 31.12.2022г.; лихвен процент по кредита – 37.66%; ГПР – 44.89%; общ размер на всички плащания – 449.77 лв.

Съгласно чл.4 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за 3 предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На 18.07.2022г. между Б. Е. Ц. като потребител и „А като поръчител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит, както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер на 409.96 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; - задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.2/. По силата на чл.1, ал.2 за поемане на задължението по ал.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, като същото е уговорено в размер на 195.38 лв., платимо разсрочено на вноски, на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/.